Цветовата идентификация на конете е понятие, което в много случаи не отговаря на представите на хората за цвета. От една страна това е така, защото тя включва в себе си много повече подробности, а от друга – личната гледна точка на човека за цвета няма пряко значение. Например като първо впечатление можем да кажем – този кон е светлокестеняв, онзи – тъмнокестеняв. Такъв принцип за определяне на цветовете съществуваше години наред, но вече е остарял.
Във връзка с новите принципи за идентификация Международната федерация по конен спорт популяризира съвременната гледна точка за цветовете. Което отговаря на необходимостта в цяла Европа да бъдат въведени едни и същи правила по отношение окраската на конете.
В идентификацията на определен цвят, например “кестеняв”, влизат много цветови варианти на конете. Погледнато по този начин, два коня с различна окраска попадат в една и съща категория. Но необходимостта да бъде въведен този начин на цветово характеризиране се налага от обстоятелството, че с възрастта животните могат да си променят цветовете. Също така през различните сезони те могат да варират.
По принцип цветовете на конете са страшно много, но при идентификацията те се групират по определени принципи в не много на брой категории.
Цветът е един от атрибутите, по които се идентифицират конете, и които се вписват в техните паспортите. Този начин на определяне на животните е не по-малко сигурен от чиповете. Предимството на чиповете е че са по-лесен начин за проверка на коня. Но един добре направен паспорт винаги е абсолютно сигурно средство. Така че, за в бъдеще той няма да отпадне като фактор за идентификация, просто ще се допълни от чипа.
Класове цветове, които се срещат в България
“Кестеняв” Основният цвят може да варира от алест до тъмнокафяв, но конят трябва да има черна грива, опашка, краища на краката и върхове на ушите.
“Алест” Най-лесният за определяне – алест цвят на тялото, гривата и опашката. Напълно допустимо е да има разлика в интензитета на цвета между тялото и гривата и опашката. Конят може да е и по-светъл, с тъмни грива и опашка, или тялото му да е тъмно, със светли грива и опашка.
“Изабела” Кремаво тяло, черна грива и опашка.
“Паломино” Кремаво тяло, кремава грива и опашка.
Честа грешка, която се прави у нас е, че не се прави разлика между “изабела” и “паломино”.
“Сив” Конят има различно съотношение на бели и черни косми. Което значи, че може да е почти черен, или да е много бял, и пак да спада към сивата категория. Конят може да има различни особености. “Сив миши” се казва, когато е с черна грива и опашка. “Сив с бълхови ухапвания” е кон, който има алести точици, тъй като тези шарки изглеждат като капчици кръв. Разновидността е популярна навън. Тези подробности не е задължително да бъдат споменавани при описанието на цвета.
“Черен” Този вариант означава действително черен кон – черна кожа, черни косми, и в никой случай намеса на друг цвят. Появата на различен цвят по слабините или другаде, което може да е просто просветляване, означава, че конят е кафяв. Затова при уточняването на цвета, черните на вид коне, трябва да бъдат гледани под различни ъгли на светлинта, за да си проличат участъците с евентуални изсветлявания.
“Кафяв” – Може да бъде изцяло кафяв. Тук са и всички кафяво-черни варианти. Конят може да е почти изцяло черен, и да има само леки изсветлявяния, обикновено отстрани на хълбоците или по носа.
Има и други цветове, които са по-рядко срещани, не са толкова популярни и не се използват често при идентификацията. Има страни, които са си изработили своя позиция по определен цвят. Защото при превод имената на някои цветове, например от английски, звучат смешно на български и не е ясно точно какво означават. Както случаят с “сврача опашка”. Буквалният превод не е ясен. Ние още нямаме такива шарени коне. Много рядко при нас се срещат например коне на огромни бели петна. Има значение дали конят е двуцветен – примерно алесто и бяло, черно и бяло или алест с бяло и черно. Но всички тези въпроси трябва с времето да се уточнят между организаците, занимаващи се с развъждане на коне и конен спорт, за да се приеме български превод или да се използва буквалното наименование от другия език.
