Ако от ХІХ в. насам рисуването на животни е нещо нормално, то през ХVІІІ в. това било арена за изява на второкласни художници. Изобразяването на тези “вулгарни добичета”, както се е смятало тогава, било проява на лош вкус, недостоен за истинските майстори. Митологията и историята били единствените източници на вдъхновение, способни да донесат почести и слава. Така в общи линии изглеждал кодексът на изкуството на епохата, в която твори Джордж Стъбс. Независимо че художникът оставя след себе си стотици платна, делото му е недооценено и малко след смъртта му абсолютно забравено. Едва след изложбата, организирана в Лондон през 1957 г., от известният анималист сър Алфред Менингс, справедливостта възтържествува – творчеството на Стъбс се възражда от небитието и печели известността, която всъщност заслужава.
Художникът идва на бял свят в Ливърпул през 1724 г. Баща му бил търговец на кожи –достатъчно престижно занятие по онова време и никой не се съмнява, че малкият Джордж ще наследи занаята на баща си. Скоро обаче станало ясно – младият Стъбс 
наистина се интересува от животни, но интересите му към тях не са свързани с кожарския бранш. Едва навършило десет години момчето вече умеело да прави анатомични скици и дори печели първо място на конкурса, организиран от местното художествено дружество с рисунък на кон. Но докато е жив Стъбс старши (умира през 1741 г.), Джордж дори не можел и да помисли да се отдаде изцяло на рисуването. Непосредствено след смъртта на баща си младият Стъбс се записва да учи при известния тогава ливърпулски живописец Хамлет Уинстенли, който по стечение на обстоятелствата имал достъп до богатата колекция от произведения на изкуството на граф Дерби. Изборът на младежа изиграва немалка роля в израстването му като творец, защото през ХVІІІ в. публичните галерии са били непознати, а благодарение на Уинстенли той получил шанса да има пряк допир до творбите на старите майстори. Джордж се оказва прекалено нетърпелив ученик, жаждата му да се захване с нещо голямо, преди да е изучил основите на живопистта надделява и след около месец занятия, той напуска учителя си. У дома заявява, че трябва да “изучава природата” и в продължение на четири години живее на гърба на майка си. Няколкото поръчкови портрета, които творецът рисува през този период, едва ли са били достатъчни да задоволят потребностте му, а и досега тези работи не са открити. През 1745 г. Стъбс се мести да живее в Йорк, с надеждата да задълбочи познанията си по анатомия. Там се запознава с Чарлз Аткинсън, лекар в местната болница и под негово ръководство започва да се упражнява върху човешки трупове. Работи толкова старателно, че привлича вниманието на доктор Джон Бартън, който тогава работи над книгата си “Нова система за подпомагане на раждането”. Ученият поръчва на Стъбс 18 илюстрации за труда си. Това са най-ранните запазени работи на художника.
1754-а е годината, в която Стъбс заминава за Италия – нещо задължително за всеки начинаещ живописец, защото само там е било възможно да види творбите на ренесансовите майстори. Освен образователната цел на пътуването си Стъбс имал и друга, не дотам възвишена цел – да установи контакти с колекционери и търговци на произведения на изкуството, а по онова време в Рим не липсвали такива хора.
След завръщането си от Италия Стъбс известно време безуспешно се опитва да помогне на роднините си да възстановят търговията с кожи. Година по-късно художникът заминава на доброволно заточение във фермата Хоркстоу, Линкълншир. Той прекарва 16 месеца в местната кланица, препарира конски трупове и скицира наблюденията си. Тези скици лежат в основата на уникалния и тогава единствен по рода си сборник “Анатомия на коня”, съставен от Стъбс и публикуван десет години по-късно. Освен многобройните картини, това е най-ценният труд на художника.
През 1758 г. в търсене на гравьор за “Анатомия на коня” Стъбс попада в Лондон. Като всеки човек, който се увлича от коне и търси бърза печалба, той се завърта покрай обществото, което се подвизава на лондонския хиподрум. Там Джордж се запознава с Хенри Анджело, чийто баща Доменико Анджело притежава една от най-известните школи по езда в Сохо. Стъбс рисува няколко етюда с коне, които допадат на Анджело-старши и той представя художника на някои от своите ученици аристократи. Идва времето, когато Стъбс рисува по поръчка на влиятелни личности от върхушката на британското общество като маркиз Рокингам, херцог Ричмънд и граф Спенсър.
Постепено произведенията на живописеца стават все по-популярни и от 1762 г. редовно излага картините си.
През 1781 г. Стъбс дори е избран член на Кралската академия, но за кратко – година по-късно поради несъвпадение във възгледите за изкуството, той е изключен оттам – това е и зенитът на кариерата му, следващите двайсет години от живота му преминават в неизвестност. През 1785 г. Стъбс се опитва да използва възможността да репродуцира картини върху керамични чинии, но начинанието завършва с финансов крах.
За съжаление талантът му като живописец е реципрочен на търговския му нюх. Последните години от живота си прекарва в бедност. Поддържа го единствено една заможна почитателка на таланта му – Изабела Солтънстол, купува картините му и дори по няколко пъти плаща за всяка една от тях.
Смъртта на Джорж Стъбс не трогва никого, освен най-близките му хора. Той напуска този свят на 10 юли 1806 г.
Автор: Денис Коробко
