Конете са непреживни тревопасни животни, което означава, че храната им е високовлакнеста. В сравнение с преживните животни храносмиалтелният им тракт не е пригоден да смила фуражи с много високо съдържание на сурови фибри, нискокачествени протеини и ниско ниво на въглехидрати, скорбяла и мазнини. Тези недостатъци се компенсират, като той пасе избирателно големи количества растителност – главно трева и друг вид зеленина – диви зърнени и съдържащи нишесте(скорбяла) храни.

В стомашно-чревния тракт сложните химични съединения на храната се превръщат в по-прости, след което се всмукват през стените на червата в кръвта и се усвояват в целия организъм.

Конят приема храната предимно с устните, езика и зъбите, а течностите – с устните чрез смучене. Устните са относително силни, подвижни и чувствителни и могат да бъдат селективни при избора на храна – тя се задържа от горната устна, срязва се от резците и след това част от нея може да се изхвърли. Това е предимство, тъй като се намалява възможността за поглъщане на чужди тела. Конят поема относително малки количеств храна, дъвче всяка хапка бавно и внимателно.

Зъбите в областта на бузите са с остри ръбове и могат да предизвикат нараняване на чувствителната лигавица на бузите и езика и да причинят болка и неудобство при ядене. Така храната не се сдъвква правилно. Частично сдъвкана, тя може да падне от устата, а в екскрементите да има повече несмлени частици. Животните не оползотворяват добре храната и слабеят. При яздене на коня транзелите могат да причинят болки на наранената и възпалена лигавица и това да доведе до съпротива, мятане на главата и др.

След като бъде сдъвкана и смесена със слюнка, хапката се преглъща. Хранопроводът при възрастните коне е относително къс – около 1,5 м и има силна мускулатура. Задръстванията, запушванията на хранопровода или задавянето могат да бъдат сериозен проблем. Порция моркови, ряпа или картофи, също суха храна, преглътнати бързо, може да предизвикат задавяне.

Възпаление или стесняване на хранопровода са потенциална причина за недохранване и отслабване на животните. При това условие съществува затруднение или пълна неспособност за преглъщане с обилно слюноотделяне и спазъм на хранопровода. В повечето случаи е необходима помощта на ветеринарния лекар.

Хранителната хапка от хранопровода постъпва в стомаха, като в предната му, безжлезна част започва бактериалната й ферментация. Участват главно млечнокисели бактерии, като всички прости захари и скорбялата се разграждат до млечна киселина. Тази микробна активност и разграждането спират, когато стомашното съдържание премине към фундусната част на стомаха и се смеси с киселинния стомашен сок, съдържащ солна киселина и пепсин – ензим разграждащ белтъците.

Между хранопровода и стомаха има много силен сфинктер, който прави почти невъзможно съдържанието на стомаха или газовете да се върнат назад от стомаха. Следователно повръщателният рефлекс е несвойствен за конете и разширението на стомаха може да бъде толкова тежко, че конят може по-скоро да получи херния, отколкото да се облекчи чрез повръщане.

От стомаха храната бързо попада в чревния тракт. В тънките черва се извършва най-важната биохимична обработка на храната, всмукването на хранителните вещества през стените на червата в кръвта и придвижването на чревното съдържимо (химуса) към дебелите черва.

Сухите вещества в погълнатата храна, които напускат стомаха, са между 20 и 40 % в зависимост от дажбата. Докато достигнат края на тънкото черво, съдържанието им е около 4–8 %.

Конете нямат жлъчен мехур, така че жлъчните соли (които емулгират мазнините, преди да бъдат усвоени), се отделят от черния дроб и постоянно се освобождават в храносмилателния тракт (в дванадесетопръстника).

Главната функция на панкреатичните секрети (постъпващи също в дванадесетопръстното черво) е да неутрализират киселинния химус (стомашната каша) и да осигурят ензими за разграждането на протеините, въглехидратите и мазнините.

Голямо значение за смилането на храната в дебелите черва и особено на целулозата имат различните видове бактерии – постоянни обитатели в тях.Освен смилането на неразградените въглехидрати (на 40–50 % от целулозата – предимно в цекума), в дебелите черва се предизвиква и гниене на белтъчните вещества всмуква се и голямо количество вода, след което чревното съдържание се сгъстява значително и добива вида на изпражненията. През стените им може да се отделят от организма голямо количество соли – дебелите черва играят и роля на екскреторен орган.

В резултат на гнилостни и ензимни процеси в дебелите черва се образват различни газове и отровни вещества. Те се всмукват в кръвта, с която идват до черня дроб и там се обезвреждат.

През черния дроб преминава цялата кръв от стомаха, червата, задстомашната жлеза (панкреаса) и далака, идвайки през порталната вена. От него кръвта се изнася чрез задната празна вена. Черният дроб превръща глюкозата в гликоген, който се складира в него и се излъчва обратно в кръвта във вид на глюкоза – така поддържа концентрацията на кръвната захар. Обезврежда попадналите в кръвта отровни вещества. В него се задържа около 20 % от цялата кръв на организма – изпълнява функцията на голямо кръвно депо.

Микробиалните протеини, които се синтезират в дебелото черво, не могат да бъдат от голяма полза за коня. Това означава, че животни с голяма нужда от протеини (жребчета, кърмещи кобили и интензивно спортуващи коне) трябва да бъдат хранени с висококачествен протеин, който да бъде разграден и усвоен предимно в тънкото черво.

Големи количества на водоразтворими витамини също се синтезират от бактерии – толкова много, че дори след абсорбция съдържанието на витамини от групата B в конските фекалии често превишава това в храната им.

Конете са приспособени да се хранят при режим с високо съдържание на фибри почти непрекъснато. Чревният тракт трябва да е пълен. Това е нужно, за да могат червата да се съкращават по-често. За да се приближи храненето към естествения му тип, е желателно то да бъде трикратно в денонощието. Ако на коня му предстои тежка работа, добре е основната част от храната да се дава вечер. Режимът на хранене трябва да е такъв, че да няма голям интервал между две хранения – това може да предизвика смущения в храносмилането.