С течение на вековете думата “амазонка” започва да се използва за обозначение на жените, които яздят. Първоначално мъжете и жените яздели еднакво. Дамските седла и специални костюми не са се появили изведнъж. Според някои изследвания през периода ІХ-ХІІ век жените вече яздели настрани, седнали на специална възглавница, а краката си поставяли върху дървена степенка. Обикновено кавалерът или водел коня на дамата, или я качвал зад себе си. Тогавашните нрави налагали тази целомъдрена поза при езда. На картините на холандския живописец от ХVІ в. Питър Брейгел откриваме селянки, които седят 
настрани върху работните си коне. На платното “Бягство в Египет” на същия художник Дева Мария е изобразена на магаре в същата поза.
Ловът и турнирите били онези видове спорт, при които мъжете доказвали своето майсторство и богатство, а дамите не искали да изпуснат шанса да наблюдават отблизо подобни зрелища. Желанието на дамите да присъстват на лова пришпорва развитието на дамското седло, едновременно с това се усъвършенства и начинът на яздене – раменете на дамата се обръщат успоредно на раменете на коня, което прави ездата по-безопасна и дава възможност за по-добър контрол над коня. Малко след промяната в стойката бил изобретен горният лък, за поддържане на десния крак на ездачката. Благодарение на Анна Бохемска, съпругата на английския крал Ричард ІІ, през 1382 г. този тип езда става популярен във Франция. Дамското седло по право се нарича “седло на кралиците”, защото основно кралските особи и техният комфорт са основната причена за развитието му. По времето на Екатерина Медичи, която била страстна поклонничка на ездата и лова, около 1580 г. във Франция е изобретен и вторият горен лък – така дамите могли да премятат десния си крак през него. Изобретението било не само от съображения за сигурност. Злите езици твърдели, че по този начин кралицата обичала да демонстрира красотата на краката си. Австрийската императрица Елизавета (също страстна ловджийка) въвежда модата да се язди след кучетата. До 1870 г. се смятало за неприлично дамите да взимат участие в преследването на дивеча. Всичко това отново 
се отразило на развитието на дамското седло. Тогава се въвежда стремето и механизмът, който го откача при падане на ездачката, както и долния лък за по-голяма стабилност при прескачане. Преди тези нововъведения падането обикновенно имало трагични последствия. Изплашен от падането на ездачката, конят влачел из гората тялото й, защото тя неминуемо се оплитала в стремето и широката рокля. Гледката след подобен инцидент била повече от ужасяваща.
Заедно със седлото и стойката се усъвършенствал и костюмът за езда. Преди масовото увлечение по лова и ездата, дамите се качвали на коня, облечени в нормално цивилно облекло, а това само по себе си било опасно. Съвременният костюм за дамска езда се шие от лек вълнен плат и се състои от сако и пола-престилка, която се закопчава, когато ездачката е вече в седлото. Според правилата на Великобританската асоциация по дамска езда – най-старата и многочислена в света, има костюм за спорт, в цветове от тъмно синьо до черно и костюм за лов, от шотландско каре до светло или тъмно зелено. Под сакото се носи риза, бяла, жълта или раирана; за предпочитане е вратовръзката и жилетката да са скромни. На главата дамата носи бомбе, цилиндър или тока. При наличието на бомбе или цилиндър воалът е задължителен. Краката са обути с черни ботуши, на левия може да има шпора или метална пластинка. На ръцете се носят кожени ръкавици. Независимо от практичността на съвременният дамски костюм за езда, не можем да не се съгласим, че някогашните рокли с дантели и воали носят нещо нежно, романтично и са вдъхновили не един художник.
Ето някои особености на дамската езда:
Всеки кон, който няма проблеми с бъбреците и болки в гърба, не би усетил разликата между традиционното и дамското седло. Естествено, екстериорът на някои четириноги е по-подходящ за дамското. Основно внимание се обръща на холката, раменете и гърба: подходящата холка и рамо не позволяват на този тип седло да се измества напред. Силният и мускулест гръб също е по-подходящ за “амазонска езда”, защото седлото е по-тежко и по-дълго. Височината на холката и другите параметри не са от значение – седлото би паснало както на чистокръвен жребец, така и на шотландско пони.
Що се отнася до алюра, то той трябва да е равен и плавен тръс и галоп. За комфортна езда в дамско седло, както впрочем и в традиционното, конят трябва да е уравнонесен и добре обучен. Уравновесеността е много важна при завиването наляво, особено когато става дума за начинаещи ездачки, които залитат в същата посока. Също така не бива конят да се отделя от повода като извива шията и гърба си. Не се препоръчва за езда с дамско седло да се използват коне, които често се изправят на задни крака, защото поради факта, че дамкото седло е по-тежко и се слага по-назад има опастност да паднат по гръб и да притиснат ездачката.
Породата, типът и полът на коня не са от значение. Съществува схващането, че конете от арабската порода не са подходящи за този тип езда, защото някои представители на тази порода имат по-къс гръб.
Стойката на амазонката е особено важна – раменете и бедрата са успоредни на раменете на четириногото, а гръбначният стълб е перпендикулярен на този на коня. Гърбът е винаги изправен, а кръстът – леко изгънат. Погледнато отзад, стойката при ездата с дамско седло не се отличава от традиционната стойка при яздене, ако не се смята положението на десния крак. Той се поставя на разстояние около два пръста от предния лък и изцяло лежи на предната част на горния лък, пръстите на крака са обърнати към шията на коня. Балансът се поддържа за сметка на опорната точка (наречена purchase), която се намира в областта на коляното – в мястото, на което десният крак обхваща тялото на коня и се постига когато ездачката се стреми да притисне долната част на бедрото си към седлото, а външната страна на прасеца към предната част на крилото.
Позицията на левия крак е като тази при ездата в традиционно седло: коляното е притиснато, а малкият пръст на ходилото сочи нагоре така, че отстрани се вижда част от подметката. Между лявото бедро и долния лък остава разстояние колкото дебелината на човешка длан. Стремето поддържа крака, но в никакъв случай не служи за опора дори при езда в тръс. Широко разпространено е грешното мнение, че по време на езда, амазонката притиска лявото си бедро към долната лъка. Първо, по този начин ездата става невъзможна – на лявото бедро се появява огромна синина и през цялото време се изпуска стремето. Второ, балансът се поддържа от десния крак на ездачката.
Лявото бедро се опира в долния лък само в два случая: сириозно неподчинение на коня, тогава се използва “авариен захват”, двете бедра се притискат към лъковете – дясното се притиска още по плътно към седлото и обхваща горния лък, а лявото плътно се притиска към долния. По този начин се осигурява равновесие и стабилност при неконтролираните движения на коня.
Вторият случай на притискането на двата крака към лъковете е при прескачането на препядствия. Долният лък е измислен през ХІХ в. именно с тази цел – ездачката да не се плъзва напред при скока и да се предотврати възможността да се приземи пред коня при приземяването. Този лък дори се нарича така – “скоков”.
Теглото на ездачката е равномерно разпледелено между вътрешната част на лявото бедро и средата на вътрешната плоскост на дясното бедро, тазът е леко изнесен напред. Това позволява да се избегне типичната грешка – изнасянето на лявото бедро назад. Позицията на ръцете е като при традиционната езда. Има два класически варианта на постановката на ръцете. Единият е когато ръцете са на нивото и от двете страни на дясното бедро – тази позиция е най-подходяща за начинаещи. Другата – когато ръцете се събрани в долната част на корема е приложима за опитни ездачки и много добре обяздени коне. И в двете положения от рамото до лакътя ръцете са във вертикална позиция, сгънати са под прав ъгъл, китките са над дясното бедро но никога върху него.
Поводът при дамското седло е с 20 см по-дълъг от обикновения. В дясната си ръка ездачката държи нагайка, която трябва да е достатъчно дълга – да достига до мястото където обикновено е кракът при традиционната езда. Принципът на въздействие със седалището е аналогичен на това при ездата с обикновено седло.
Прескачането на препятствия е подобно на това с традиционното седло. Амазонката се учи да се навежда напред без да се откъсва от седлото. Гърбът остава прав, без чупки в кръста, ръцете се изнасят напред успоредно на гривата. При скока лявото рамо се стреми към дясното коляно. Трябва да се помни, че долният лък и “аварийният захват” се използват само при изключителни случаи. Най-важно при прескачането е опората на десния крак.
