Красива жена на гърба на хубав кон – тази комбинация със сигурност е една от най-красивите гледки, на която може да се наслади човешкото окото. Вместо с цяло словосъчетание обаче тази дивна картина може да се изрази само с една дума – амазонка. Преданията за митологичния народ от жени-воини и ездачки стигат до нас от онези славни времена, в които се е водила Троянската война. Пак в тази епоха Херкулес извършил своите епични 12 подвига, а аргонавтите плавали по неизвестни морета, за да открият Златното руно.
Именно поради тези причини десетки векове по-късно е много трудно да бъдат пресети митовете от зрънцата историческа истина. Безспорен факт е обаче, че военният авторитет на амазонките бил много висок, след като самият Херкулес се сражавал с тях. Както си му е реда синът на Зевс победил жените-воини. Но това явно не е било лесна работа, след като тази победа била зачетена като един от митологичните подвига на героя.
Съществуват две версии за битката на Херкулес с амазонките. Според първата при деветия по ред подвиг на героя той се сразил с амазонките, заради пояса на тяхната царица Иполита. При втората версия е намесен трети гръцки герой – Тезей. Той отвлякъл една красива амазонка, за което бил преследван от женската кавалерия чак до родната си Атика. И не само го преследвала, но и обсадила града-държава. В крайна сметка мирът между елините и амазонките бил сключен с посредничеството на отвлечената от Тезей амазонка, която носела дете от него. Той обаче решил да се ожени за друга. Затова войнствената амазонка се опитала да осуети сватбеното тържество, за което пък Херкулес я погубил. Ако тази версия се окаже вярна, то убийството на една бременна жена едва ли би могло да се зачете за успех, а камо ли за титаничен подвиг на един древен герой.
Един друг легендарен гръцки герой – непобедимият Ахил, също си имал вземане-даване с амазонките. Според “Илиада” на Омир Ахил влезнал в жесток двубой под стените на Троя с царицата на амазонките Пентисилея, която се била притекла на помощ на окупираните троянци. Ахил също победил в тази битка, но горко съжалил за триумфа си, тъй като бил поразен от красотата на амазонката. С тъгата си героят предизвикал насмешките на Терсит. Избухливият Ахил не понесъл подигравките и набързо убил в гнева си своя съюзник.
В сплетните около амазонките е замесено и името на Александър Велики. Според някои сведения при един от походите му пред него се явила със свита от 300 кавалеристки амазонската царица Фалестра. Легендата разказва, че красивата амазонка се обърнала към Александър Велики със следните думи: “Аз дойдох при теб, за да ти подаря син. Ако обаче родя дъщеря, ще я оставя за себе си. Съюзът ни ще бъде благословен, защото няма от мен друга по-силна и храбра жена и няма от теб по-славен мъж на света.” Легендата не казва дали амазонската царица е заченала. Със сигурност обаче не съществуват никакви исторически сведения за военен конфликт между Александър и амазонките. Нещо повече – някои летописци твърдят, че Фалестра не излязла 13 денонощия от шатрата на македонския предводител. Това е твърде вероятно, тъй като мъдрият Александър явно предпочел да почине две седмици в постелята си с Фалестра, вместо да се бие с войска от 120 000 войнствено настроени жени на коне.
Самите гърци казвали за амазонките, че са един народ от жени, воюващ изключително на коне. Те били основали своята държава в поречието на река Фермодонт в Мала Азия. В последствие амазонките направили няколко успешни похода на север и юг, подчинявайки територии принадлежащи на сирийски и фракийски племена.
Пак гърците разказват, че амазонките се отличават с три характерни черти. Първата е, че са разполагали с много добро за времето си желязно оръжие. Втората е, че имали и единствената по това време в света бойна конница. И третата и най-фрапираща особеност е, че не само войската, но и цялата държава на амазонките се състояла само от жени. Последното обстоятелство далеч не било пречка за военните успехи на храбрите дами, тъй като те не само били отлични ездачки, но владеели до съвършенство оръжието си. Освен че боравели вещо с меча, воините-амазонки били много точни при стрелбата с лък. При това те можели да пускат стрели от гърба на препускащият в галоп кон не само напред, но и настрани и назад.
Благодарение на обстоятелството, че воювали само с коне, те не само настигали лесно враговете си, но и също така лесно се измъквали от преследването на разполагащите с повече мощ противници.
Достъпът на мъже до столицата Фемискира на амазонското царство бил строго забранен. За да се сдобият с потомство жените-воини правели пролетно време специални полеви лагери на границата на царството си. Там те се срещали с мъже от съседните племена. При това младата амазонка получавала правото на престой в тези лагери, чак след като убие в бой най-малко трима мъже. Според някои сведения родените от тези мимолетни връзки момчета били убивани. Според други били предавани на техните бащи. Своите дъщери амазонките обучавали още от малки на бойно изкуство. Някои автори споменават, че амазонките изгаряли със специален нажежен инструмент дясната гръд на невръстните момичета, за да не им пречи да стрелят с лък, след като пораснат.
Най-силното доказателство за съществуването на амазонките са многобройните паметници на античното изкуство – скулптури, релефи, вази, на които са изобразени жените-воини. От тях става ясно, че амазонките са прекрасни жени с добре развита мускулатура и без какъвто и да било белег за липсата на дясна гръд.
Според някои историци названието амазонка идва от гръцкото мазос [a-mazos] , което може да се преведе като “без гърда” . Други езиковеди обаче твърдят, че името на народа от жени-воини произлиза от словосъчетанието “женска конница”. Пак същите автори твърдят, че в имената на повечето легендарни амазонки, като Иполита, Меланипа, Алкипа и др., съдържат гръцкия корен “хипос”, което означава кон.
В Средните векове и по-късно – в епохата на Великите 
географски открития, се появяват множество сведения за съществуването на женски царства и армии в различни части на света. Особено търсени били жените-воини в поречието на река Амазонка в Южна Америка. Изследванията не дали резултат, но пък те станали нарицателно име на най-голямата река на континента.
В днешно време думата амазонка се свързва не само с образа на красивата, независима и войнствена жена-ездачка. През последните няколко века така се наричат красивите дами-аристократки, за които ездата става присъщо за сана им и мястото в обществото занимание. Пак така се наричат и дрехи със специфични кройки за езда, както и изящните старинни дамски конски седла.
Определението амазонка се приема вече и като синоним на едно явление, което също води произхода си от Древна Елада и по-точно от остров Лесбос на прочутата поетеса Сафо. Първа тази асоциация прави американката Натали Бърн. В началото на 20-и век скандалната феминистка, поетеса, писателка и последователка на Сафо започва сама да се определя като амазонка. Тя дори си поръчала портрет, в който е изобразена в дрехи на амазонка. В средата на миналия век излиза и романа “Войнстващите” на френската писателка Моника Уитиг. В него се разказва за група лесбийки, които се 
противопоставят на патриархата.
При всички случаи, дори и разгледано в своите най-древни исторически корени, явлението амазонка е също своеобразно противопоставяне на патриархата, който измества със сила матриархата. Определяйки се като амазонки дамите не само демонстрират, че могат да раждат и отглеждат деца, но и че са в състояние добре да яздат, да воюват и да побеждават враговете и природата. В крайна сметка в паметта на човечеството името амазонка ще остане като един прекрасен символ на героичната женственост.
