Благодарение на безспорния му спортен талант и победи, той неведнъж е попадал в репортажите на изданието ни от 2006 насам, но има моменти от живота му, които все още остават неописани и неразкрити.
Баща му е една от живите легенди – Трифон Дацински, участник в олимпийските игри в Москва през 1980 г. в дисциплината всестранна езда. И днес той е най-добрият треньор и наставник на шампиона Антон Дацински. От дете е покрай баща си и конете, но малцина знаят, че 7-годишен печели първата си победа в конния спорт, сетне като юноша вече е сред мъжете в националния отбор и се разписва на Балканиада в конкур ипика. Още незавършил средното си образование, за да се готви за Олимпиадата в Сидни – 2000 г., заминава заедно със съотборниците си Росен Райчев, Саманта Макинтош и Гюнтер Оршел за Германия. Тренира с доста коне, но с Издател бележи големите си победи. С него стига до европейско и кръг от световната купа. Задължителната военна служба по това време обаче го връща в родината и той служи в спортна рота към ЦСКА Разград и се разминава с Олимпиадата.
След казармата продължава своето развитие като състезател в Плевен – в клуба на фамилия Гетови, където баща му е бил треньор. По това време Антон продължава да се състезава за националния отбор, но за жалост фамилията и клубът фалират. В зората на демокрацията опитните треньор и състезател Дацински се оказват без база и без коне, но с общи усилия, верни на спорта и конете, продължават – яздят чужди коне. Първо в една плевенска база, после във втора трудът и талантът им не остават незабелязани. В базата в село Рибен, където са наемници, една българска кобила им отстъпва именно Цветан Дилчев, после се намира и холщайнера Карентус и така Антон стига до Гранд При отборно на кръг от световната купа, проведен в столичната база „Хан Аспарух“. По ред причини Антон заминава отново за Германия, но вече не сам. До него е вярната му и чаровна половинка Ива, която също е запалена ездачка. Историята им е достойна за любовен роман. Запознават се, когато Ива е на 16-17 години. Любовта им е силна и Ива е редом до любимия си в следващите години. Заминава заедно с Антон в Германия, където са тръгнали да търсят късмета и да изкарват хляба си. Там именно ги стига благата вест, че Цветан Дилчев иска тях и само тях като треньори на конете му в село Садовец. По същото време Дилчев, освен че отглежда и съхранява коне от Дунавска порода, закупува и млади спортни коне от германски майки. Някой трябва да ги тренира, а той се доверява именно на младите влюбени. Така през 2013 Ива и Антон се завръщат от гурбет в чужбина и започват работа при Дилчев. По това време любовта им се разраства до буен огън и през 2015 на бял свят се ражда дъщеричката им Никол. Това са силни моменти на щастие, в които появата на детето осмисля живота. „Цветан ни се довери, а ние вложихме всичките си усилия, труд и благодарност, да оправдаем избора му.“ – казва енергичната и предана Ива. Днес тя е вторият картотекиран ездач в клуб „Студенец“, като умело разпределя делника си между конете и детето, което естествено предпочита да е с мама и тате на конната база, а не в детската градина.
„За нас поканата и шансът да работим за човек като Цветан Дилчев и повече от късмет. Той и съпругата му Павлина преди всичко са хора с големи сърца и приятели. Удоволствие, чест и отговорност е да сме част от клуба и конната база в село Садовец. Всяко сутрин, когато тръгваме към работното си място съм сияйна, с нова енергия и ентусиазъм. Бих искала всички млади хора в този район да имат този шанс за любима професия и сбъднати мечти.“ – споделя Ива, която някога като дете е започнала своите първи уроци по езда при Дончо Борисов, а след това съдбата я среща с бащата на Антон – Трифон Дацински, като неин треньор.
И днес, ако отидете в конна база „Студенец“ в село Садовец, ще видите 4-годишното дете да язди пони, а родителите Антон и Ива обгрижват и тренират седем спортни коня и още 5-6 млади кончета, готвят се за състезания и не спират да мечтаят.
архив: сп. Ezdapress
