Отдал 65 години от живота си като треньор и жокей на българския хиподрумен спорт. В най-активните си периоди е тренирал по 60 коня на година. Той е най-успешният треньор за всички времена в българската история на хиподрумните дисциплини. Обучил е над 200 ездачи през живота си – жокеи и запрежчици. Днес Петко 
Владимиров е истинска легенда, а когато заговори за великите български победи на пардубицкия хиподрум в Чехия, очите му се пълнят със сълзи. Нарича тези години златни за родното ни коневъдство и спорт.
Роден е в село Бучин проход, софийско, на 7 август 1934 г. Помни че е бил на 15 години, когато братовчед му Косен Лозев го завежда при треньора Методи Павлов във военния по това време конезавод в Божурище, където командири са о.з. полковник д-р Генчо Дончев (началник на конезавода от 1936 до 1950 г.) и Игнат Кикименов.
В съдийската кула на Балчишкия хиподрум сме. На последния етаж има прашна и занемарена музейна сбирка от трофеи. Разхождаме се с Петко и разглеждаме старите витрини, четем надписите на призовете. Почти на всяка купа на етикета е изписано името на Владимиров. Побелелият треньор разказва, че най-големия трофей е откраднат – приз „Голям пардрубишки стипълчейз“ от 1970 г. с кобила Везна, ездач Недялко Милев и треньор Петко Владимиров. И купата на приз „Марица“ е открадната.
Все пак старата сграда все още пази доста от купите спечелени от българи в различни надбягвания. Приз „Кладрубе“ 1971 г, спечелен от кобила Дания (майка Норма, баща Дог) с треньор Петко Владимиров и ездач Н. Тасимов.
Най-старата купа е от 1964 г. Приз „Кладрубе“, кобила Золейка (майка Кети, баща Зенгер), eздач Недялко Милев, треньор П. Владимиров. Следващата е Приз „Лабе“ от 1965 г., пак в трио състава Золейка, Недялко Милев и треньор П. Владимиров.
Приз „Киса“ 1963 г., жребец Еквадор (майка Карнетка, баща Егал), треньор Петко Владимиров, ездач Недялко Милев, приз „Кладрубе“ 1961, жребец Егер (майка Граната, баща Егал) с ездач и треньор П. Владимиров. Витрините, макар и поокрадени, пазят още купи, розетки, трикольорни и наградни ленти.
– Снимката с кобила Золейка от 1975 г. откъде е?
– Пардубице, Чехословакия. Първо място. Кобила, която аз съм тренирал. В същото състезание стартирах и като жокей. Станах втори на 5000 м дистанция. Пак там имам пето място, забележете, с кабиюшки кон на 3800 м. (тук очите на бай Петко се пълнят със сълзи, не може да говори. Спираме интервюто.)
Големият треньор се съвзема, но очите му остават влажни. Той разказва как селското момче от Бучин проход на 16 години е стопроцентов професионален жокей, тренира усилено до 1954 г. в Божурище, когато заминава войник и служи заедно с имена като Генко Рашков и Рашко Фратев. „Аз карах стипълчейз, а те конкур ипик, бяха страхотни години“, споделя Петко Владимиров. Уволнява се през 1957 и постъпва, като жокей в конезавод „Кабиюк“ край Шумен. Именно тогава прави и първата си голяма победа на международен терен в Падрубице. След това по покана на Иван Влайков, началник на конезавод и главен зоотехник в „Стефан Караджа“, постъпва като треньор, за да остане завинаги на терена на хиподрума в Стражица и да посвети живота си на хиподрумния конен спорт в България.
– Коя е най-ценната ти награда?
– Всички са ми мили.
– Пак плачеш. Мъчно ли ти е?
– Споменът ме разплаква. Дори не можете да си представите за какво говоря. Многохилядна публика в чужбина, която скандира БЪЛГАРИЯ! А сега?
– Какво се случва сега с коневъдството и хиподрумните дисциплини в България?
– Нищо не се случва. Всичко отдавна замря.
– Защо замря?
– Закриха конезаводите. Всичко се разби и ограби.
– Сега с какво се занимаваш?
– С коне. Треньор съм на Рисистите коне, тренирам и запрежчици.
– Така ли получаваш удовлетворение?
– Да. Не мога без коне.
– Според теб през следващите години какво ще се случи с хиподрумните ни дисциплини?
– Какво да се случи? Вече няма хиподруми. Нищо не може да се случи без коне, без треньори, без школа и без терен.
– Какво се случва тук на хиподрума „Стефан Караджа“, когато няма състезателен сезон?
– „Диарбекир”. Пусто е!
– Все пак трябва да си щастлив. Ходил си в чужбина, оставил си името си в историята в Европа, създал си толкова много коне и ездачи. Всяка година си имал изява чрез 60 коня, подготвени от теб…
– Не ми припомняйте. Бих искал да ви пожелая да сте живи и здрави, да ме прославите.
Няма друг треньор и състезател с толкова много отличия и призове. Само за периода 1948 до 1973 г. наградите на Петко Владимиров Божилов като жокей и треньор са в дисциплината:
- Гладки надпрепускания – 12 първи места, 8 втори, 4 трети и 2 четвърти.
- Стипълчейз – 18 първи, 14 втори, 8 трети, 6 четвърти.
- Международни – в Пардубице, Чехословакия като ездач – 2 първи места, 3 втори, 4 трети, 4 четвърти и 2 пети, а като треньор 13 първи места в международни само на Пардубице.
Всъщност като треньор Петко Владимиров има много повече награди, отколкото като жокей. Като жокей в Пардубице има две първи места, а у нас безброй. В годините, когато се състезава като треньор и жокей в Чехия, при споменаване от спикъра на състезанието името на България, многохилядната публика се е изправяла на крака. Това е факт, за който се говори и днес от очевидците на тези вълнуващи и незабравими моменти в силните години на хиподрумната българска състезателна история.
Архив сп. Езда
