Франция заема особено място в сърцата на конните любители. Все пак тя с пълно право може да се нарича родина на съвременния конен спорт. Тук са живели велики спортисти и големи теоритици на ездата. Антоан де Пльовинел учил младия Лудвиг XIII да възсяда коня по- „кралски“. Робишон де ла Гаринер конструирал седло за „балансиран“ седеж и независимо че в наши дни във Франция се развъждат няколко десетки породи коне, трябва да се обърне внимание на националните им такива, които са гордостта на френското коневъдство. Една от тях е Сел Франс.
Тази порода се формирала през 19ти век на основата на Англо-нормандските коне, които били чифтосвани с Чистокръвни Арабски или Английски, а също така и с Норфолски. Като резултат се появила нова ездова порода, демонстрираща отлична скорост, маневреност и издръжливост, а също така великолепни способности за скачане. Именно затова, основен фаворит в съвременния конкур ипик са тези коне. Сел Франс е порода, създадена специално за нуждите на спорта. Силна, но изящна, с ярко изразена, почти човешка индивидуалност, тази порода завладявa сърцето на спортиста веднъж и завинаги. Тези коне са общителни, игриви и имат забележителен характер. Селите имат именно онази искра, която отличава шампионите от обикновените коне. Най-често Сел Франс има правилни и красиви черти изразени в леко, но мускулесто тяло с дълбок гръден кош, ръст от 160-175 см, здрави крака, суха глава, дълга шия и гладка грива. Най-често се срещат коне с кафяв цвят. Тъй като при създаването на новата ездова порода са се използвали голямо количество други породи, породата Сел Франс може да демонстрира генетично раздалечаване.
Родината на Сел Франс е Нормандия. Развитието на конете от породата продължало до 19ти – 20ти век, но и днес коневъдите продължават да усъвършенстват качествата й. Важен момент за формирането заема II Световна война. На фронта и в съпротивата особено се ценели силните, издръжливи и бързи коне. Селите привлекли внимание към себе си с тези си качества. Породата официално била регистрирана през 1985 г. с наименованието „le cheval de Selle Fancais“ или преведено на български – френски ездови кон.
Жребците на Сел Франс често се експортирали извън Франция, за да станат основа на генофонда на други породи. Изграждането на породата е силно повлияно от страна на чистокръвните коне: Фуриозо, Фра Дялово, Ултимат, Ранзо, Лю Мош, Попоф. Важна съставляваща кръв става англо-арабската и арабската. Освен това, в кръвта на Селите има голяма доза от тази на Френските рисаци: Вити и Галубе А.
Днес Френският Сел е една от най-популярните породи. Тези животни се представят не само в Прескачането на препятствия, където те почти нямaт конкуренти, но и във Всестранната езда и Обездка. Кон галубе А е Световен шампион в отбора но 1982 г., а Гито де Басси става световен шампион през 1990 г. Освен това Селите взимат участия в състезания за топлокръвни конe Autres Que Pur Sang Association и демонстрират отлични резултати. Анализ, проведен от специалисти през 1991-1994, потвърждава универсалните спортни качества на популацията от френски коне, които по резултати от състезания заемали второ място в конкур ипика до момента на лятната Олимпиада в Атина през 2004 г., когато породата се увенчала със заслужена слава и злато: Блестящият кон Балабе бил многократен победител на Световните купи под седлото на Песоа старши – през 1997г., а след време на Песоа младши. Наречен най-успешният кон в прескачането на препятствия от началото на съществуването на дисциплината, списъкът с победи на Балабе бил дълъг и разбира се най-голямата му победа била именно тази в Атина. През 2006 г. традиция продължил кон от породата на име Галан дю Соважер, син на Джоли Джъмпър и Долче Джулия. С ездач Николас Тузейнт Галант той победил във финала на Световната купа. През 2002 г., по време на Световните игри в Херес, френският тим завоювал злато в отборните състезания (тогава всички участващи коне били Сел Франс). Долар дьо Мюрие, син на Джалиско Б и Кариел, станал сребърен медалист в индивидуалното класиране. Златото било завоювано от села Есполар дю ла Мер (порода Сел Франс). През същата 2002 г. в Южнотихоокенските мемориални състезания Галобе А спечелил правото да стане водещ американски производител.
Друг от най-видните представители на спортистите от породата е Кидам де Ревал. Не по-малко знаменит от Балабе де Руе, през 1991г. той победил в Гран При в Руел Малмосон и заел второ място Гран При в Рим и Гран При в Лондон. През 1998 г. Кидам де Ревел, язден от Томас Велин, победил в Гран при в Юпая, заели шесто място в Купата на нациите във Фалстербо и десето място в Осло. През 2000 г., вече 18 годишен, Селът заел десето място в Купата на нациите. Впечатляващият списък с негови победи го направили най-скъпия производител в Европа.
