Младенка Маринова е родена в една новогодишна нощ (01.01.1934 г.) в гр. Шумен. Като дете от двора си не вижда други превозни средства, освен влакове и каруците на хората, които обработват земите. Покрай каруците припкат и малки кончета, които тя с любов наблюдава. Един ден баща й довежда кон, към който момичето се привързва много бързо и дори по няколко пъти на ден го отвежда на водопой, за да го язди по-дълго време. През 1948 г. е ученичка в девическата гимназия, където се включва в секцията по конен спорт към НССТ. Обучението се провежда в конния полк под ръководството на Димитър Иванов, а по-късно и на Васил Дацев. През летните ваканции Младенка е на бригада в конезавода „Кабиюк“, язди жребци и там получава прякора „Черкеза“ от старшината на конюшнята Злати Таков.
Първото официално състезание за младото момиче е на футболния терен на мъжката гимназия, където офицери и подофицери прескачат препятствия с височина от 110 до 130 см, а за цивилни височината е от 50 до 90 см. „Скочих с коня си Вит, преодолях паркура без грешка, но ме дисквалфицираха, защото не минах през финала“, разказва с усмивка Младенка. С напредването на успехите в конния спорт на шумналийката й поверяват да ръководи ученическа група към новосъздадената тогава Доброволна организация за съдействие на отбраната. Заедно с тези, които обучава, е включена в шуменския отбор на републиканско първенство през 1951 г. Ден преди началото на първенството шуменските състезатели разбират, че трябва да преодоляват височина от 110, 120 и 130 см, а не както били тренирали на 100 см, както и, че ще има състезание по обездка. Само след еднодневна подготовка Маринова стартира в обездката. „И сега не мога да преценя – разказва тя – дали направих хубава програма, или съдиите ме поощриха с оценките си, тъй като за първи път в страната участваше момиче, но измежду всички ездачи се класирах на трето място.”
През 1953 г. Младенка приключва учението си в треньорска школа. Назначена е за окръжен треньор в новосъздадената ДСО „Уржай“. На републиканско първенство на тази организация тя финишира първа в нова дисциплина – надпрепускане през храсти – накратко стийпълчейз.
Две години Младенка прекарва като жокей в ДЗС „Ст. Караджа“ край Балчик. Там със своя кон Шпион тя става дубльорка на киноактриса от българо-чехословашката продукция. След това за известно време живее в Дупница. Връща се Шуменския край и се заема с обездката в „Кабиюк“. Треньорът й тогава, Георги Славов, й поверява за стийпълчейза един от най-хубавите жребци – Милион, с който два пъти става първа в страната.
През 1963 г., като инструктор в село Царев брод, Младенка Маринова печели две първи места на републиканското по обездка. А върхът е през следващата година, когато пак на републиканско първенство на „Уржай” в Добрич има 4 победи в обездката и 3 призови места в прескачането на препятствия. През 1966 г. става шампионка по обездка с две първи и едно трето място. От Балканиадата в Истанбул през 1968 г. се връща със сребърен медал за отборно класиране. На републиканско в Шумен през 1973 г., при участие на 16 окръжни отбори и дружество „Левски-Спартак”, Маринова става първа в обездката с кон Мозамбик в средната категория. Три години по-късно прекратява състезателната си кариера, след 27 години в седлото.
„Спомням си, когато ме наградиха с първия златен медал, лично ген. Стойчев идва и казва „Здравейте, другарко и другари“. Нито една жена нямаше! Нито сред деятелите, нито сред състезателите и треньорите тогава в България. 10 години се състезавах само с мъже“, разказва Младенка.
От 1965 г. до пенсионирането си през 1989 г. Младенка тренира юношите младша възраст на Шумен. Нейният отбор не излиза от призовата тройка. Първите й ученици, които се изявяват в националния отбор на международни турнири, са: Петър Янков и Димо Христов. По-късно и: Борислав Ганчев, Мариян Николов, Георги Ангелов, Недко Гайдаров, Делян Евтимов, Тодор Иванов, Светлозар Касчиев… През кариерата си е подготвила много добри състезатели, голяма част от които обаче не са в България. Самата тя е била състезателка във всички дисциплини. Най-любима й била обездката. За Младенка най-трудни били бяганията на къси разстояния и прескачанията, защото там се изисквала много бърза реакция, а това не е нейният темперамент. Когато все пак се състезавала в прескачания, предварително минавала и си оставяла знаци по терена за всяко едно препятствие – къде точно трябва да завие, откъде да мине, така че да насочи коня правилно. С кроса не е имала проблеми, защото препятствията там са на голямо разстояние едно от друго и имала време да премисли как да подходи към тях. Казва, че най-спокойно стартирала на състезание, когато знаела, че конят й не е подготвен. Тогава няма какво да се губи.
За своя труд и огромен принос към конния спорт Младенка получава званието „Отличник на физкултурната работа” три пъти. Носителка е на сребърния медал „За особени заслуги” –на Българската федерация по конен спорт.
От двете й дъщери, по-голямата – Бояна, също започва в конния спорт, но по-късно се отказва. По-малката – Емилия, има златен медал от отборно класиране при юношите старша възраст в конкур-ипик на Балканиада в Румъния, но и тя не продължава дълго състезателната си кариера.
Младенка дотолкова обича работата си, че помни имената на всички коне, които е яздила. Любимият й кон е Естафет. С него има най-много спечелени първи места. Когато го пускала свободен, не се отделял от нея. А когато го връзвала някъде, нарочно си замотавал краката във въжето и чакал тя да дойде да го размотае.
Целият й живот минал покрай конете, но не се състезавала само в конния спорт. Съвсем между другото споменава, че като ученичка била и парашутистка и има шест скока! Участвала и в други спортове – лека атлетика, гимнастика. „Изобщо, дето видех да се нареждат хората да се състезават, отивах и аз“, обяснява простичко шуменската легенда.
Архив списание ЕЗДА
