Цялото заглавие всъщност е име на кон. Конят от Скалистите планини е относително нов в огромния и безкраен набор от породи и типове. Той без съмнение е част от традицията на конете с бавен ход от южните щати по източното крайбрежие, въпреки, че не се е утвърдил като по-известните и по-пълно документирани негови събратя: Фокстротър и Тенеси Уокър. Той е продукт на богатата американска конна култура и естествената му лека походка го превръща в удобен кон за езда на дълги разстояния.
Подобно на много от американските коне Конят от Скалистите планини има своите корени в ранните испански коне, докарани в новия свят през ХVІ в. от конквистадорите, много от които са били коне с удобна походка, които били ценени в Европа през ХVІ и ХVІІ в.
Историята на породата е неясна и до известна степен основаваща се на слухове и догадки. Асоциацията на породата е Асоциация на Коня от скалистите планини, а регистърът е отворен през 1986 г.
За Коня от скалистите планини винаги се говори като за порода, термин използван широко в Америка. Все пак той не отговарял на критериите за статут на порода, валидни в Европа. В миналото Конят от Скалистите планини често е бил определян като пони, вероятно поради конвенционалното деление между коне и понита, което е било определено на 1.42 м. Тази конвенция е подвеждаща, защото разликата между коне и понита е свързана както с размера, така и с пропорциите.
Европейската дефиниция за порода зависи от съществуването на племенна книга, включваща родословието на всяко вписано животно. Записаните животни трябва да са потомство на животни, вече вписани в книгата и на свой ред тяхното потомство има право да бъде вписано. Това е дефиницията на „затворена” племенна книга, т. е. такава, която е ограничена до чистопородни животни и не допуска кръстоски с други породи, въпреки че може да поддържа контролиран регистър на одобрени животни от смесени породи.
„Отворена” племенна книга като тази, поддържана от много асоциации на топлокръвни породи, позволява одобрени кръстоски с животни, вписани в други племенни книги.
С прости думи може да се каже, че думата „порода” се отнася за група коне, които са развъждани селективно в дълъг период от време, за да се гарантира добрата продукция на животни, които имат общи характеристики на ръст, цвят, конструкция и походка.
Съществуването на регистър на Коня от Скалистите планини и практиката на проверка за специфични характеристики и мощен инструмент в постигането на разпознаваема еднотипност. Отличителната характеристика, която е присъща на Планинския кон е походката, която вече е утвърдена като главна характеристика на породата.
Конят от Скалистите планини има естествена плавна походка с четири такта, вместо по-бързата двутактова походка. Този ход е по-удобен от равана. Този стабилен кон може да поддържа постоянна скорост от 11 км/ч на груб терен. На по-добър терен се твърди, че може да достигне скорост до 25 км/ч.
Всеки изчистен цвят е приемлив за породата, но необичайният шоколадов отенък, придружен от светла грива и опашка е отличителен и много ценен атрибут. Има добри пропорции за работата, която върши, както и идеални копита. Той е забележителен със своята изключителна издръжливост и може да понася суровата зима на Апалачите, разположени на територията на щата Кентъки.
Асоциацията на коня от Скалистите планини заявява в своето „пресъздаване” на историята на породата, че жребче е било докарано от Скалистите планини в подножието на Апалачите през 1890 г. То е било шоколадово на цвят, със светла грива и опашка и е било забележително с плавната си походка. Жребчето е било обявено за основоположник на породата. Има малко информация, която доказва тази история, но носи в себе и доза съмнение.
Кой е Старият Тоби?
Трябва да се вземе под внимание, че конете от подножието на Апалачите са изпитали влиянието на предшествениците на Фокстротър, Тенеси Уокър, като всички произхождат от Нарангасетския раванлия, който има дълбоко въздействие върху Американските породи коне.
И тук няма ясни доказателства. Това, което е неоспоримо е съществуването на Сам Тътъл от Спорт Спрингс, Кентъки, и неговия жребец Стария Тоби. През 60-те години на миналия век Сам държал концесията в парка Нейчъръл Бридж в Пауъл Каунти и използвал Стария Тоби за преходи из парка, както и за разплод.
Старият Тоби се отличавал със спокоен нрав, стабилност и изключително комфортна походка. Той е бил активен на 27 години и се е доказал като много плодовит жребец, като предал превъзходните си качества, най-вече походката, на неговото дълголетно потомство. Поради влиянието си и приемливата документация, Стария Тоби може да се счита за основоположник на Коня от Скалистите планини.
- Височина при холка: 1,42-1,63 м
- Главата е фина и интелигентна и има будно изражение
- Гривата и опашката са светли на цвят
- Козината е с шоколадов оттенък
- Предните крака са нежни, но костите са достатъчно дебели, а глезените са добре оформени
- Задните крака са силни и здрави
