Международна конференция по коневъдство в рамките на тържественото отбелязване на „100- години професионално коневъдство в България“, събра на едно място над 100 делегати от България, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия в петъчния ден на 25 октомври в прекрасната атмосфера на царска Врана. Форума бе организиран от Националната асоциация по коневъдство (НАК) и представи различни гледни точки около идеята за обединение и споделен опит в развъждането на коне на Стария континент.
Събитието бе уважено лично от г-н Симеон Сакскобургготски, който припомни дълбоката връзка на царската фамилия с конете и разказа за : конната кавалерия, която у нас е заемала своето достойно място и факта, че именно царица Йоанна е била избрана за патрон на Х конен полк през 1930 г. за конезавод Клементина носещ името на майката на българския цар Фердинанд I, включително и изявите на княгиня Калина, под български флаг, като състезател в конкур ипика, която също се присъедини към гостите на международната среща.
Конференцията бе открита от заместник-министър на земеделието и храните Деян Стратев, а поздравителен адрес до участниците изпрати председателят на НАК г-н Гриша Ганчев.
В самото начало на семинара бяха връчени отличителни призове на организации и деятели за цялостен принос в развитието на коневъдството и конния спорт. Сред 20-те отличени грейнаха и имената и лицата на двамата олимпийци сега на преклонна възраст: Никола Димитров и Георги Гаджев. Коневъди като Димитър Митов, Гьока Хаджи Петров, Станко Димитров и Красимир Динов . Призове получиха хиподрумните легенди, за които още се говори в Пардубице Жеко Василев и Недялко Милев. Плакети получиха редица професори за принос в научно изследователската дейност, както и български породни асоциации, конезавод Кабиюк и БФКС. Специална награда за принос в спортните изяви на породата Плевенски кон бе връчена на Михайл Костов, председател на ККС „Калоян 92“.
С първа лекция по повод едноименната среща „100 години професионално коневъдство в България“своя труд представи д-р Георги Йорданов, изп. директор на ИАСРЖ, като обобщи периода и утвърждаването на родните ни породи коне. БФКС с подобаващо достойнство запозна гостите с българските коне в класическия конен спорт. За „Приложението на съвременните ДНК технолигии за проучване, мониторинг и управление на генетичните ресурси в коневъдството“ говори проф. д-р Васил Николов, председател на на Селскостопанската академия.
Лекторите от чужбина представиха: „Двустранното влияние на унгарското и българското коневъдство“, „Развъждането на породата Гидран в Хърватия“, и „Опитът на република Сърбия в опазването на генетичните ресурси на конете“. Последвалата дискусия очерта бъдещи общи политики в международен план в опазване на чистопородните животни, както и обмен на добри практики в сферата на изкуственото осеменяване и съхранението на генетичните ресурси.
Събитието представи фуражите без ГМО за коне Gebi и транспортни решения за превоз на коне Paragan Horseboxes от българската фирма Трансформа.
След лекционният панел на конференцията, гостите имаха възможността да се убедят в качеството на българските коне и представеното изложение от страна на организаторите в лицето на Националната асоциация по коневъдсво, което стартира под съпровода на класическа музика и програма от звено „Конна полиция“ към СДВР.
Пред достолепните двери на Царския дворец във Врана едни след други шествие от конна красота представиха общо 20 български коне от 4 породи с представители от по два жребеца и по три кобили.
Първи на терен стъпиха коне от породата Арабска Шагия – жребците Kuhailand Zaid V Fresh и Shagya III Shaman. Кобилите Shagya III – 1 Sharlotaq Dahoman III – 11 Tampra и О,Bajain II -2 Sharlota, като последната бе живото доказателство на отличното сътрудничество между унгарските коневъди и българските хиполози, които работят в развитието на породата Арабска Шагия.
Петорката от породата Източно Български кон педставиха Жребеците Cartar и Fizkulturniс, в компанията на кобилите Calega,Calvina и Clarita.
Начело на екземплярите от породата Плевенски кон бе Жребец Gidran XXVII – 6 Joska, който принадлежи към линията на жребец Рirin – основоположник на линията в България. От същата линия бе и жребец Pikaso – активен млад спортист с безспорни ездови качества. Тук петицата допълниха плевенските кобили: Мomina, Medeya и Medenka.
При представяне на черната перла на родното ни коневъдство – жребец Kalin I от Дунавска порода, гостите от чужбина притаиха дъх. Последва наниз от дунавски коне сътворен от жребец Hitatar II и кобилите Litva II, Mihaela II и Haiti. Младата Haiti освен шампион на породата скоро стана и майка, като първата изскуствено заплодена дунавска кобила, като тук амбицията на Националната Асоциация по коневъдство в България е увеличаване на броя кобили – майки по този метод на заплождане с цел повишаване качеството на родените кончета и разширяване съвременните технологии в репродукцията.
Подробен репортаж от събитието може да проследите в предаването „Конете на България“ от тук:
Снимки: Тони Тончев и Иван Кисьов