Днес Африка е единственото място в света, където могат да бъдат видени многочислени стада от диви коне. Това са ивичестите тигрови коне, или зебрите, които в резервата Серенгети се движат на многохилядни стада. Забележително е, че африканците не са унищожили нито един рядък вид животно, за разлика от европейците и американците. Правителствата на горещия континент са създали резервати и паркове, в които са намерили подслон и зебрите. Тези дребни на ръст ивичести коне, са толкова храбри понякога, че могат да влязат в бой дори с техните много по-едри и силни преследвачи – лъвовете. За поведението на зебрите, изключително малко наблюдавани от изследователите, разказва големият немски защитник на дивия свят на Африка Бернхард Гжимек. Привеждаме откъси от книгата му „И отново коне”.
Зебрите от Серенгети живеят на площ от 25 хил. км.2. Те странстват на огромни стада, в зависимост от периодичния недостиг на вода и паша. Където е възможно, заобикалят препятствията, вместо да ги прескачат.
По време на странстванията си из огромните площи на резервата и в съседните области зебрите често преминават пресъхнали речни корита, както и буйни реки след поройни и продължителни дъждове. Ако по време на прехода възникне суматоха, много от тях могат да се удавят. Когато биват подгонвани, зебрите лесно получават сърдечен удар.
Жребците често се борят помежду си, но обикновено това е само игра. Сериозни спорове има само за млади кобили. В такива случаи за разлика от някои видове антилопи, борбата няма правила. Животните си нанасят удари и се хапят където им падне. Те приклякват, хвърлят се едно към друго или се изправят едновременно и се удрят с предните си крака. Никога обаче не съм видял, нито съм чул някоя зебра да е била убита при това. Ако един от двамата съперници се откаже, другият слага главата си върху задницата му.
Женските зебри успяват може би по-добре от домашните кобили да задържат раждането до момента, когато се чувстват сигурни. Ето защо досега никога не е било наблюдавано раждане. Малките жребчета най-често се губят от семейната група. Дори когато викат майка си, понякога тя, вероятно нарочно, не отговаря. Малкото трябва само да обиколи всички зебри и да ги помирише. В тези случаи животните са доста любезни с него.
Главните врагове на зебрите са лъвовете. Ако някой хищник улови малкото, майката може да се нахвърли върху него. Проф. Брайън Бърк от Етна, САЩ е бил свидетел на такъв случай и е успял дори да го снима с кинокамера.
Когато една лъвица нападнала малкото, майката отначало била избягала, но се върнала и забила зъбите си във врата й, преобърнала изненаданата нападателка и я захапала. Едва след известно време лъвицата успяла да се освободи от нея и да я рани по главата с нокти. Тогава зебрата избягала, а лъвицата занесла мъртвото жребче на малките си.
Новороденото се изправя на крака след около 15 мин, а след 25 вече не се нуждае от помощ. Другите членове на семейството искат да го поздравят, но майката постоянно застава между тях и ги прогонва. Никога не се приближавайте с кола и не гонете майката. Малкото още не я познава; веднага след раждането то се оставя да бъде хванато и дори тръгва след човека, като не се интересува от майката, която отчаяно го зове от 30 м.
Зебрите могат да се съешават с коне и магарета. Произлезлите зеброиди са почти винаги безплодни като мулетата. При свободно пасящите стада в Югозападна Африка кобилите биват оплождани понякога от планинските зебри и раждат зеброиди.
