Кога, как и защо да ваксинираме конете ?

0
3454

През последните няколко години се наблюдава тенденция за увеличаване на инфекциозните болести при конете в нашата страна. Това е свързано най-вече с начина на отглеждане. Често голям брой животни живеят в недостатъчно хигиенични и слабо вентилирани помещения. В повечето случаи се пренебрегват основните правила за почистване и дезинфекция и не се спазват ваксинационните програми.

Инфекциозните заболявания се появяват, когато причинителят преодолее резистентността на отделното животно или цялата популация, придобита вследствие естествено преболедуване или ваксинация. Колкото по-високи са наситеността и движението, свързани със състезания, изложби и др., толкова по-висока е заболеваемостта.

Вносът на коне, закупени от други ферми или чужбина, съжителството на животни в различна възраст и високият процент новородени и бременни рязко увеличават риска от възникване на нови и по-тежко протичащи заболявания. За да предпазим конете си от тях, трябва да се стремим да намалим факторите понижаващи устойчивостта им (например стрес и др.), както и да увеличим тяхната резистентност.

Това се постига, чрез прилагане на ваксини, хиперимунни серуми и препарати, повишаващи защитните сили на организма. Важно е да се знае, че профилактиката намалява силно риска от поява на инфекциозно заболяване и свежда до минимум клиничната му изява, която не винаги може да бьде предотвратена напълно. При подбор на съответстваща ваксинационна програма, трябва на първо място да имаме предвид: рискът от поява на дадено заболяване в нашата страна, здравните и икономически последствия от него, ефикасността, нежеланите странични ефекти и цената на ваксините, с които разполагаме.

В момента в България съществуват голям брой конни бази, в които се помещават по няколко клуба, всеки, от които ползва услугите на предпочитан от него ветеринарен лекар. Това силно затруднява спазването на обща ваксинационна програма за всички животни, която предпазва не чрез изградения имунитет на отделното животно, а на цялата група.

Всеки кон изработва различен по сила, степен и продължителност имунитет, което зависи от много фактори на външната среда, но най-вече от реактивността на отделния организъм и състоянието, в което се намира той. Слабите, изтощени, недохранени коне, преболедувалите скоро или в инкубационен период, младите и подложени на стрес животни- всички те изграждат по-слаб и краткотраен имунитет.Понякога се наблюдава дори липса на имунна защита. Тези коне е възможно да бъдат пред предпазени от околните невъзприемчиви животни, които служат като бариера за причинителя (на болестта?).

Когато се спрем на съответна програма и изберем конкретна ваксина, винаги трябва да се съобразим с препоръките на фирмата производител, относно съхранението, начина на апликация и евентуалните странични ефекти, с цел да осигурим максимална активност и безвредност на съответната ваксина.

У нас честа практика е собствениците сами да поставят ваксините на конете си. Това крие известен риск поради факта, че е възможно да бъдат пропуснати безсимптомно или олигосимптомно протичащи инфекции, които да се провокират от ваксинацията. Не бива да се забравя, също така за честите случаи на анафилактични (алергични) реакции на организма към съответния препарат, след прилагането му, които могат сериозно да застрашат живота на пациента. Неправилното прилагане може да бъде също сериозен проблем.

Тетанус. Това е заболяване, предизвикано от анаеробна спорообразуваща бактерия Clostridium tetani. Намира се в чревния тракт на конете и е широко разпостранен в почвата, постелята и на много други места в заобикалящата ни среда. Инфектирането става при замърсяване на дълбоки рани със спори на бацила, където попаднал в анаеробна среда той отделя силен невротоксин, който засяга нервната система. Повърхностните и по-дълбоки наранявания на крайниците (най-вече копитата), кастрациите при жребците, трудните раждания при кобилите, инфектирането на пъпната връв при новородените са абсолютна предпоставка за възникването му.

Наличните ваксини, представляват инактивиран тетанусов токсоид. Те са безвредни и предизвикват продължителен, стабилен имунитет, който възниква 14 дни след интрамускулно приложение.

Бременните кобили се ваксинират от 4 до 6 седмици преди раждането, за да бъдат предпазени те както и новороденото жребче в следващите няколко месеца. Кончето е добре да се ваксинира на 4 месечна възраст. Първичната ваксинация при младите коне включва двукратно прилагане през 4-6 седмици, след което всяка година се поставя бустер.

В случай на възникнало нараняване или необходимост от оперативна намеса при неваксинирани коне се поставя задължително противотетаничен серум (тетанусов антитоксин), в доза 1500 IU. Той предизвиква незабавна протекция с продължителност 2-3 седмици. Добре е заедно с нея да бъде приложена една доза тетанусов токсоид, която да се повтори след 4 седмици. Поради опасността от проява на серумна болест (чернодробна недостатъчност) след серумиране, която протича тежко и често завършва със смърт, препоръчвам всички коне да се ваксинират профилактично, всяка година, през целия живот и да не се робува на широко разпространеното схващане, че е достатъчно неколкократно аплициране, през първите 1-2 години.

Инфлуиенца. Това е една от най-често срещаните болести на респираторния тракт при конете. Предизвиква се от Ортомиксовирус тип А. Заболяването се разпостранява много бързо, чрез аерозолните частици, образуващи се при кашлянето и кихането на конете. Основните клинични симптоми са: треска, апатия, липса на апетит, кашлица, носни изтечения, болки в мускулатурата, схванат вървеж и др. Младите коне боледуват по-тежко, неваксинираните също. Наскоро ваксинираните могат да се заразят, без да показват клинични признаци и да излъчват вируса в големи количества, заразявайки околните животни. Имунитетът е по-траен при естествено преболедуване – малко повече от 1 година. Поради особеното свойство на инфлуенчните вирусите да изменят периодично повърхностните си гликопротеинови компоненти, имунитетът срещу тях е краткотраен и несигурен.

Това налага фирмите производителки да променят често състава на вксините и въпреки това те рядко успяват да предвидят еволюцията на теренните щамове. Поради този факт ваксинациите трябва да бъдат на кратки интервали от време 2 – 4 месеца. По- дългите периоди на изчакване между ваксинациите не са в състояние да предотвратят инфекцията, но намаляват силно остротата на клиничните признаци. Ваксинацията е абсолютно задължителна във всички ферми, в които се отглеждат много животни – за младите коне, кобилите и всички състезателни коне. Ваксините са инактивирани, аплицират се интрамускулно. Кобилите се ваксинират 4-6 седмици преди раждането, за да бъдат предпазени малките в следващите няколко месеца, чрез млякото и коластрата. Кончетата, отглеждани изолирано и родени от ваксинирани майки се третират след 6 месеца, а всички останали – между 3 – 4 месеца на интервали от 5 седмици, до навършване на 7 месеца. Първата ваксина за младите коне включва 2 дози през 3-4 седмици и след това на всеки 2 – 12 месеца.

Изискване за спортните коне е да бъдат ваксинирани на всеки 6 месеца. При наличие на заболяване в околните ферми и страната е за предпочитане периодите между отделните третирания да се скъсят на 3 месеца. Тъй като в много случаи след аплицирането на ваксината се предизвикват нежелани ефекти – слабо повишаване на температурата, отпадналост, схващане на мускулите и липса на апетит, е добре да ваксинирате вашите коне поне 10 дена преди и след състезателни прояви, за да не се намаляват техните спортни качества.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име