Поради факта, че природата е създала коня примамлива плячка за голям брой хищници, го е дарила и с невероятната физика на добър бегач, с което му е дала и шанс за оцеляване. За да функционира добре тази сложна система от кости, мускули, сухожилия и стави, е необходимо безупречно снабдяване на всички нейни клетки и тъкани с хранителни вещества и кислород. Главна роля в този процес има сърдечно-съдовата система. Кръвта, обогатена с кислород се изпомпва от белите дробове, попада в сърцето, а оттам чрез лявата му половина, през аортата и артериите, достига до всички органи и тъкани на организма. В тях се извършва обмяната на веществата и газовете, кислородът от артериалната кръв се усвоява, а въглеродният диоксид от венозната – достига до дясната половина на сърцето, откъдето се насочва към белите дробове.
Когато поради някаква причина, настъпи увреждане на основната двигателна сила на тази система – сърцето, този цикъл се нарушава и започват да настъпват трайни увреждания във всички органи и системи.
Сърцето е разположено в торба, наречена перикард, изпълена с малко количество перикардиална течност. Самият орган е изграден от три слоя, от вътре навън се наричат: ендокард, миокард и епикард. Сърцето, от своя страна се състои от две предсърдия и две камери. Нормално, предсърдията се свързват, чрез отвори с камерите, които от своя страна имат различен брой клапи, подпомащи изпомпването на кръвта както и не позволяват обратното й връщане.
Като орган, който работи непрекъснато през целия жизнен цикъл и има твърде кратко време за почивка, между две отделни съкращения, сърцето е доста добре кръвоснабден и инервиран орган, който разполага със собствена система за имулси.
Колкото по-високи са постиженията на един кон, толкова по-големи са изискванията към сърдечно-съдовата му система.
Как ще различим коня с болно сърце?
Характерни са отпадналост, апатия, липсва желание за движение, задъхва се бързо, в тръс и галоп, поти се обилно. Пулсът се учестява много и при последвала почивка, бавно възстановява нормалните си стойности от 28 – 40 удара/мин. При по-тежки състояния може да е повишен дори и в покой.
Повечето сърдечни заболявания предизвикват и дихателна недостатъчност. Така например при ендокардит, дишането може да се учести от 8-16, на 30-40 дихателни движения/мин. При възпаленията на ендокарда, миокарда и епикарда се повишава и телесната температура, често над 40 ºС. Апетитът е силно намален, а при движение, конят се клатушка.
Перикардитът обикновено е придружен от силна болка в областта на гърдите, което принуждава животните да заемат характерна поза, с разтворени лакти, свит гръб, те не лягат и избягват всякакво движение.
При Хидроперикардит (нарушаване на трансудата в сърдечната торба) няма болезненост и повишена температура, характерни са оттоците в по-ниските части на гърдите, корема и крайниците. Такива се наблюдават и при компенсираните сърдечни пороци, уврежданията на клапаните и отворите на сърцето.
Причините могат да бъдат многобройни. Голяма част от уврежданията се дължат на вродени дефекти в анатомичното устройство на сърцето. Най-голяма роля играе незатварянето на преградата между двете камери. Този дефект води до смесване на венозна и артериална кръв, с което се намалява количеството на кислород, необходим за тъканите. Такива коне се изключват от всякакъв вид натоварване и разплод. Когато дефектът е малък, животните изглеждат съвсем здрави в покой, но при натоварване бързо се изморяват.
На това се дължи и голям процент от смъртността при кончетата до 6 месеца.
Друга група от заболяванията се наричат придобити и се развиват постепенно.
Аритмиите при конете се считат за нещо сравнително нормално в покой, но при движение и след него, ритъмът трябва да бъде постоянен. Нарушения в ритъма се наблюдават патологично след несъобразена терапия със сърдечни препарати, предозиране на антиаритмични средства, някои заболявания като Инфлуенцата, Ринопневмонита, Мита и др. Те засягат предимно сърдечния мускул.
Ларвите на някои паразити, гъбичките, както отравяния със селен и др., също засягат сърцето.
Недостигът на хранителни вещества и витамини, минерали или недосатъчното им усвояване, поради заболявания на храносмилателната система, водят до промяна в структурата на мускулните влакна на сърцето /Миокардоза/, те загубват свойството си да се съкращават достатъчно.
Проблем е и затлъстяването, при което настъпва мастна дегенерация на сърдечния мускул.
При възпаления на ставите, сухожилните влагалища, копитата, абсцесите в лимфните възли или грануломите на зъбния корен, част от гнойните маси, а с тях и причинителите, чрез кръвта могат да достигнат ендокарда на сърцето и да го увредят. Причините обикновено са Стрептококи и Стафилококи. За новородените опасно огнище на подобна инфекция е зоната около пъпчето.
Възпаленията на големите кръвоносни съдове след неправилно извършени манипулации, също може да стигне до сърцето. Най- опасно при конете е възпалението на Юголарната вена, най- използвана за поставяне на венозни инжекции.
Възпалението на сърцето, може да се предаде и от съседно разположени органи като бял дроб и плеврата.
При сърдечната воднянка, голямо значение имат уврежданията на черния дроб и бъбреците.
50% от придобитата сърдечна недостатъчност, е вторична, вследствие на белодробни увреждания. Това състояние е т.н. Cor pulmonale и се свързва с хроничната белодробна обструктивна болест. Уплътнената белодробна тъкан не е в състояние да приеме достатъчно кръв, която да бъде оксидирана, с това се затруднява работата като начало само на дясната 1/2 от сърцето, а в последствие – обхваща целия орган.
Състоянието, в зависимост от причината се влошава различно бързо. В някои случаи, за кратко, настъпва остра сърдечна недостатъчност и смърт, особено при натоварване, а в други след навременно взети мерки, довеждат до частично възстановяване. Диагнозата се поставя, чрез аускултиране, доплерова ехография, ЕКГ, ренген и др. Болните животни се спират от работа, добре е да бъдат постоянно на чист въздух за да получават повече кислород. Хранят се с храни, които не създават обем, изключват се сеното и сламата. Същевременно се следи нивото на Na (натрий), К (калий), Cl (хлор) в кръвта и при необходимост се регулира съотношението им. За лечението се използват сърдечни глюкозиди, антибиотици, сулфонамиди, някои хомеопатични препарати.
Полезно действие има и Акупресурата, когато се изпълнява от специалист.
При тежки състояния, с повишена болезненост и температура, се включват и противовъзпалителни медикаменти и инхалации с кислород, инфузия с разтвори. Терапията продължава средно около месец, но дори в най-добрия развой на болестта, спортните качества са безвъзвратно загубени.
Като профилактични мерки се считат: редовното ваксиниране и обезпаразитяване, много важно е да се поддържа оптимално функциониране на белите дробове.
Ако вие се занимавате сериозно със спорт и искате високи постижения, не подценявайте нормалното функциониране на сърцето и белия дроб. Избирайте поне един ден в седмицата, когато да помолите вашия ветеринарен лекар да снеме показателите, преди и след тренировки. Така познавайки нормите на вашия кон, ще можете лесно да откриете започващо заболяване.
