Поколения ездачи са го учили, но съвременните инструктори по езда не искат и да чуват за него. Какво всъщност е лошото при притискането с колене?
Години наред цареше схващането, че притискането с колене осигурява привидна стабилност на ездача. “Това си е направо катострофа, – отсича учителят по езда Волфганг Марли от Шарбойц-Клингберг, Германия. – Ученикът стиска като за последно с коленете и само притеснява коня.”
За съвременните инструктори стискането на коленете е също толкова нежелателно, както язденето в тръс без стремена. Но не бива коляното да е свободно. Тук възниква въпросът пречи ли или помага притискането на коленете?
Всичко зависи от това, как човек гледа на проблема. Под притискане на коленете някои учители разбират здраво притиснати до седлото колене, което според новите схващания е неправилно. За други става дума са плътно прилепено отпуснато коляно. Всичко зависи не от силата, а от правилната тренировка.
Правилно зададен, въпросът звучи по следния начин: Колко трябва да притискаме коленете и кога? А отговорът, който дават специалистите е: “Почти във всички ситуации коленете трябва да са отпуснати. Коляното управлява меко, без усилие. Защото там, където се прилага сила, вече се губи усетът, който е необходим за помощите.”
“Има една снимка на д-р Райнер Климке, голяма фигура в немския спорт, на нея се вижда дори светлината на прожекторите зад него в пролуката между коляното му и седлото.” – спомня си Волфганг Марли. – “Това, естествено, дори при Климке не е правило, но ясно показва, колко е отпуснат в седлото и доколко добро чувство за равнавесие притежава.”
Когато ездачът седи добре балансиран в седлото, той няма нужда да стиска колене. “Начинаещите винаги стискат колене докато не преодолеят трудностите на балансирането, – смята Марли. – Това важи и за напредналите, които губят равновесие след скок.”
Стискането на коленете е рефлекс. Достатъчно е да хвърлите между нечии крака една топка и човекът автоматично ще хване топката, и ще събере краката си. По същия начин реагира и ездачът, когато има опасност да загуби равновесие. Колкото по-балансиран е човек в седлото, толкова по-рядко тялото реагира по гореописания начин. Дори след скок на коня, коляното трябва веднага да се отпусне. При натиск с коляното конят се чувства притеснен. Като усещане това е съпоставимо, с дискомфорта на прекалено тесните дрехи. Не боли, но при всички случаи е неприятно.
Последствията от притискането на коленете се отразява негативно и на стойката на ездача и това от своя страна се отразява и на коня. При стискането на краката всичко се сгромолясва – гърбначният стълб се изкривява, раменете се свиват, главата става като на катерица, издадена напред. Независимо че стискат с колене, някои ездачи се клатят, сякаш са направени от гума и изглеждат като пудинг на коня. Тялото им вече не е в унисон с животното и не са в състояние да реагират адекватно в екстремни ситуации. Здравото притискане на коленете ограничава нормалното общуване с коня и излишно напряга бедрената мускулатура, това от своя страна предизвиква верижна реакция в цялото тяло – пренапрежението се пренася и към животното, което в крайна сметка е потърпевшо от цялата ситуация. Излишното стискане на коленете може да доведе и до нежелани травми както за ездача така и за четириногия му партньор.
Съществува схващането, че натискът с коленете е залог за това, че ездачът няма да падне при скок и е по-стабилен в седлото. Нищо подобно. “Пробвайте да яздите няколко часа с плътно притиснати колене, – се усмихва Улрике Потрик, състезателка по конен спорт. – Със сигурност ще имате рани, кожата от вътрешната страна на коляното се претърква лесно, защото е много нежна и през следващите няколко дни няма да искате да чуете за езда.”
Отпускането в седлото е въпрос на време и ментален тренинг. Начинаещите винаги са леко стресирани, но с времето започват да се чувстват по-сигурни на гърба на коня, тогава ролята на треньора е много важна, той трябва да обърне на ездача специално внимание на проблема за прекаленото притискане на коленете. Правилните тренировки са залог за добри резултати и удоволствие от ездата.
По материали от сп. “Cavallo” 12/2006
