Затворете очи и си представете Арабския кон: елегантната глава с класическата извивка, големите, влажни и изразителни очи, тънките красиви ноздри, копринените грива и опашка… нежно видение. А сега си представете Арабския кон, само че с големината на пони, а по-точно висок около 120 см. Представихте ли си го? Е, тогава е време да ви запознаем с породата Каспийското пони.
През 1965 г. американска изследователка – Луиза Л. Фироуз, отворила училище за езда в Техеран. След време, когато се запознала по-добре със своите ученици, тя разбрала от тях, че в планините на Северен Иран обитавали удивително малки красиви кончета. Жената решила да провери що за коне са тези и тръгнала на път. И без да предполага, направила действително важно откритие. В северноиранските планини тя намерила около тридесетина миниатюрни кончета. По височина грациозните животни съответствали на малко пони, но по външност били абсолютно копие на обикновените коне. Именно благодарение на това откритие светът „намерил“ отново конете, смятани за изчезнали преди много векове.
За Каспийските понита се смята, че са потомци на най-древните коне, обитавали Северен Иран около 3000 г. пр. Хр. Предполага се дори, че те са и прародители на всички леки породи коне, в това число и на Арабската. Намерените на територията на Иран костни останки на коне доказват, че някога в тази местност съществували кончета, аналогични на сегашното Каспийско пони.
Тези твърдения могат да бъдат подкрепени и от някои египетски и персийски артефакти, които датират от 1200 – 500 г. пр. Хр. На тях много често се срещат изображения на малки грациозни кончета – Каспийските понита, както смятат мнозина изследователи. А на един от древните печати, запазени в Британския музей, е изобразен персийският цар Дарий, управляващ колесница, в която са впрегнати коне, приличащи на каспийските. Очевидно тази царствена особа не била равнодушна към тези удивителни същества.
Естествено, че новооткритият животински вид предизвикал огромен интерес от страна на научния свят. И естествено светилата на зоологията се захванали да изследват малките коне почти веднага след откриването им. И така от юли 1965 г. до август 1968 г. се провели изследвания за определяне на ареала и приблизителното число на съхранилите се каспийски коне. Резултатите се оказали смайващи – по цялото крайбрежие на Каспийското море има едва петдесет малки коня от този тип. Трудно могло да се говори доколко е „чиста“ кръвта на тези коне – все пак ареалът им на обитаване бил огромен. Малкият брой на Каспийските кончета накарал учените да сложат на породата гриф „пред изчезване“. И за да не бъде загубен току-що намереният вид, коневъдите, много заинтересувани от тези животни, заедно с редица учени разработили специална програма за запазването и развитието на Каспийската порода.
Програмата представлявала развъдна „петилетка“. Тя започнала през 1965 г. и продължила до 1970 г. През тези години седем кобили и шест жребеца от Каспийската порода били използвани за разплод в конюшнята Нороузабад (Norouzabad Stud). През това време били правени и постоянни наблюдения за физическите особености на породата. Било забелязано, че развитието на малките кончета, родили се от експерименталните жребци и кобили, достигали максималния си ръст в първите шест месеца от живота си. Следващата половин година развитието било незначително и се свеждало основно до развитие на вторичните полови признаци. Половата зрялост се достигала от кобилките и жребчетата приблизително към осемнадесетия месец от живота им. Странното по време на изследването било, че независимо от подобрените условия на живот и високото качество на храната, ръстът на кончетата в Нороузабад се оказал още по-малък от средния ръст на родителите им. Изследователите и коневъдите сметнали този факт за възможно доказателство, че първоначално ръстът на Каспийските коне бил едва 90 см. Това също така им дало основание да предполагат, че кръстосването с други породи няма да се отрази добре на каспийската – имало реална опасност такова кръстосване да заличи всякакви признаци на Каспийската порода у получения приплод.
Щателните изследвания през тези пет години открили още удивителни факти за Каспийско пони. Оказало се, че редица от физическите характеристики на тези кончета-лилипути не съответства на анатомията на останалите коне. Основните разлики били следните – от дясната и лявата страна на горната челюст Каспийските коне имали по един зъб повече, формата на плешката им се различавала от тази на другите коне. Освен това те имали и по-различна конструкция на черепа.
Сега вече благодарение на грижите на научните среди каспийската порода вече не се намира на границата на изчезването, макар че все пак числеността й засега все още е доста малка. В наши дни тези коне се развъждат в редица конюшни във Великобритания, освен това няколко екземпляра били експортирани в Австралия, Нова Зеландия и САЩ, където породата се радва на голям интерес.
Каспийските коне са универсални – използват се както за езда, така и за малки впрягове. Тези кончета се оказали изключително подходящи за работа с деца. Благият им характер, гальовността и покорността им спечелили искрената любов на много любители на конете. Независимо от своята миниатюрност те са изключително пъргави и много талантливи що се отнася до прескоците. Това ги прави особено подходящи за конкур ипик. Тяхната сила и скорост предизвиквали възхищението на персийския цар Дарий и сега продължават да ги правят фаворити в надбягванията. Щастливите собственици на каспийски коне отбелязват и още две немаловажни предимства на тази порода – копитата им са изключително здрави и за тях дори не се изискват подкови, а дългите векове на живот в суровите условия на каспийските полупустини направили от тези понита изключително непретенциозни животни що се отнася до храната.
Интересни факти
Кожата на малката изящна глава на Каспийското пони е изключително гладка. Ушите на кончето според определените стандарти не трябва да бъдат по-дълги от 11,5 см. Каспиецът притежава удивителен природен ход – независимо от малките си размери, това конче с лекота поддържа темпото на голям кон, движещ се на тръс или галоп. Дори и в най-крехката си възраст едно жребче от каспийската порода има много широка крачка.
Макар че са с размерите на пони, тези животни често се наричат „Каспийски коне“ заради перфектната пропорционалност на тялото им. Няма единно мнение към коя група да се причислят – дали са понита или миниатюрни коне.
Безспорно Каспийският кон е един от най-подходящите за деца – със структурата на голям кон, но с малки размери, с подходящ темперамент и спортни заложби във всяка дисциплина.
- Ръст: 110 – 121 см
- Глава: изящна, малка, конусовидна
- Очи: големи, изразителни
- Ноздри: големи, ниско разположени
- Уши: малки, много къси
- Шия: грациозна
- Тяло: пропорционално
- Гръб: прав
- Крупа: висока, с високо поставена опашка
- Крака: тънки, с много здрава костна структура
- Копита: изключително здрави; тесни, с овална форма, наподобяват повече копитата на Equus asinus, отколкото тези на Equus caballus
