Британският съдия по обездка 5* Стивън Кларк загуби битката с рака в събота, 13 юни 2026 г. По този повод Международният клуб на съдиите по обездка (IDOC – белгийска организация с нестопанска цел, създадена през 1990 г), написа прочувствено послание до портната общност:
С дълбока тъга, но и с дълбоко чувство на благодарност, споделяме новината за кончината на нашия скъп приятел, колега и дългогодишен председател на клуб Стивън Кларк.
Стивън не беше само един от най-великите дарове, които конната дисциплина обездка някога е получавал. Неговата кончина оставя в света ни тишина, която ще отнеме много време, за да се запълни – и въпреки това, ако се вслушаме внимателно, все още можем да чуем гласа му: топъл, премерен и остроумен.
Пътешествието на Стивън с конете започва като момче, израстващо в малко уелско селце, където понитата на съседен фермер пленяват въображението му и никога не го пускат. Той започва да съдийства още съвсем млад, когато е на 20 години. Сам споделя: „До гуша ми дойде всички да се оплакват от съдиите.“ – характерно за Стивън беше бързотото и точно вземането на решение на проблема: „Вместо да се оплакваш, пристъпи напред и бъди част от решението“.
Той тренира две зими с Ернст Бахингер в Испанското училище по езда. Състезава се на Олимпийски игри през 1980 г. с кон Улис и под ръководството на Джени Лористън-Кларк и Ферди Айлберг. Заедно с кон Бекет успяват да спечелят място в резервите за британския отбор по обездка на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Печели пет титли от националния шампионат и представлява Великобритания в международни състезания през 80-те години на миналия век.
Стивън Кларк става един от най-уважаваните съдии по обездка в света. Като 5-звезден съдия на ФЕИ, той е ръководил безброй международни първенства, включително като председател на журито на терен на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. и в журито на Игрите в Рио през 2016 г., както и множество финали на Световната купа, Европейски първенства и Световни игри по конен спорт. Олимпиадите в Атина 2004 г, в Лондон 2012 г. и като председател на жури на терен на Игрите в родината си, чест, която той описва като един от най-гордите моменти в живота си. По негови собствени думи, привилегията да присъждаш 10-ки за движения е „отвъд вълнуващо“. Това бе радостта, която Стивън внасяше в работата си всеки път, когато журираше.
Той никога не се страхуваше и от трудните решения. На Световните игри по конен спорт в Кентъки той взе едно от най-трудните решения на световно първенство – дисквалификацията на Аделинде Корнелисен, когато конят ѝ прокърви от устата. Беше правилно и смело. Той разбираше, че почтеността в съдийството не е удобство – тя е основата, върху която се гради спортът.
През 2013 г. Стивън единодушно и избран за генерален съдия по обездка на ФЕИ , наследявайки Жислен Фуарж. Първокласен съдия и естествен комуникатор в продължение на няколко години е играл важна роля в съставянето на Книгата на съдиите на – смятана за библията на съвременното съдийство.
Неговите усилия спечелиха огромно уважение сред съдиите по обездка по целия свят и допринесоха значително за репутацията и профила на дисциплината. Целта му, както винаги казваше, беше да осигури на младите съдии възможността да развият образованието и уменията си. И го мислеше – не като декларация за политика, а като лична мисия. Той отделяше време за всеки млад съдия, който го потърси. Той помнеше имена. Той помнеше коне. Той помнеше какво е чувството да си нов в този свят и уверяваше всички, че никой не е сам.
Като президент на IDOC, Стивън внесе в нашата организация същите качества, които носеше, като личност: ясна мисъл, отдаденост, непоколебима ангажираност да се вършат нещата както трябва. Той работеше в групата по образование и влиянието му върху начина, по който обучаваме и подкрепяме служители по целия свят, беше на изключително ниво. И днес IDOC е по-добра, по-силна и по-целенасочена организация, защото Стивън Кларк я ръководеше.
Тези от нас, които имат късмета да познават Стивън отвъд официалните състезания и семинари, познават различното и прекрасно измерение на този човек. Той бързо се смееше, още по-бързо слушаше. Във всяка дискусия – независимо дали ставаше дума за едно-единствено движение в изпитание на терен или бъдеща насока на политики на ФЕИ за оценяване или състоянието на спорта на чаша вино след дълъг състезателен ден, Стивън носеше същите качества: бистър ум, отворено сърце и правилните думи в точния момент.
В последните си години болестта го забавя физически, но никога духовно. Той остава в близък контакт с много хора от обкръжението си, щедър с времето, топлината и мислите си до самия край. И това беше изцяло Стивън.
Ще ни липсва на арената. Ще ни липсва в семинарните зали. Ще ни липсва на масата след дълъг ден, когато се случваха най-хубавите разговори. Ще ни липсват смехът му, прецизността му и изключителната му способност да кара всички около него да се чувстват едновременно ценени и предизвикани да бъдат по-добри.
Дисциплината обездка е неизмеримо по-богата заради всичко, което Стивън Кларк му е дал през толкова много десетилетия. А всички ние сме неизмеримо по-богати, защото го познавахме.
Стивън, благодарим ти. Беше привилегия и чест за нас.
Някои български състезатели и треньори по обездка сред които Цветелина Цанева и Мария Тодоровска, също отдадоха чест в памет на Стивън Кларк, като публикуваха снимки и написаха прочувствени думи на благодарност от съвместна работа и респект от познанството си с него.
