Притча за „босите” коне

Знаете ли, съществува метод, при който неподкованите коне се чувстват добре?

Конете не са родени с подкови и ние би трябвало да се замислим как и защо им ги слагаме.  Лично аз, когато започнах да се занимавам с коне не си давах реално сметка какво представляват подковите, нямах ни най-малка представа за анатомията на конете, на копитата в частност. И започнах да подковавам конете, защото така трябва. От там започнаха моите проблеми и тези на конете ми. Ох, като си спомня колко тревоги имах докато намеря свестен ковач, подкови, пирони, разходи, разходи и пак разходи… А това, което ме смущаваше най-много беше самата процедура за подковаването. Повечето от вас сигурно ще ме разберат. За да подкова единия си кон, трябваше да намеря поне двама, не страхливи мъже да го държат, а едната ми кобила изобщо беше невъзможно да се подкове на задните крака. Беше кошмар! Често ми казваха: „като не можеш да гледаш, махни се, ние ще ги оправим!” Какво ще им оправят, освен да станат по-зле? А конете ми въпреки всички тези мъки и усилия вървяха като спънати. Кобилата ми получаваше отоци на единия крак след всяко по-сериозно натоварване. Ветеринарът казваше: „кобилата ти вероятно има стара травма”, и с това приключвахме разговора. Чувствах се като в някакъв омагьосан кръг. Нямах сили да поддържам това безумие. Махнах изцяло подковите на всички и почнах да чета в Интернет.

Оказа се, че почти навсякъде по света – САЩ, Канада, Англия, Австралия, Европа, а дори и в ЮАР, Сингапур и Тайван, отдавна прилагат метод за обработка на копитата на конете, така наречения „метод на дивите коне”. Чрез него конете без подкови участват във всички състезания, както и кованите коне и нямат никакви проблеми с копитата и краката си.

В природата конете се движат 24 часа в денонощие. Техните копита се подлагат на постоянното въздействие на терена. В природата конете никой не ги подковава, не им обработва копитата по никакъв начин, природата е помислила за всичко и й се получава перфектно! Копитата на дивите коне са балансирани и имат правилна форма. Много ветеринари и професионални ковачи говорят колко е важно копитата да са балансирани, в природата този баланс се постига под въздействието на няколко фактора: тежестта на коня, типа на настилката, по която се движи, постановката на крайниците му и интензивността на движението. В условията, при които ние гледаме конете си, те нямат възможност свободно да се движат и да преминават толкова километри на ден, колкото им е зададено по природа. Оттук копитата им не се изтъркват равномерно и започват проблемите.

Хайде сега да си признаем и нещо друго, колко наистина добри професионални ковачи имаме в България, все пак това е професия за която в чужбина първо се учи за ветеринар, а след това се специализира. Да си признаем кой наистина кове конете ни. Мен ме е срам, но ще кажа истината. Моите коне ги коваха така наречените майстори цигани, които без средно образование имаха претенции да коват хиляди коне през живота си. Имаха опита, но не и знанието и повтаряха грешките си години подред и осакатяваха коне, а стопаните им плащаха немалко пари за това. Защото повечето ковачи нямат представа за строежа на копитото и за неговата динамика. Оттам произлизат проблемите на домашните коне.

Понеже материалите за натуралното поддържане на копитата на конете са много и са доста обемни, мисля че за тези, които се интересуват можем да напишем заедно  още по-задълбочени статии. Тази първа статия е по-повърхностна, но се надявам да е полезна за всички, които като мен искат да се освободят от оковите на подковите. Ако наистина обичате конете си, направете нещо и променете стереотипите!

И така започваме с малко теория. Терминът „копито” се прилага за обозначаване на плътната рогова капсула и всичко, което се намира в нея. Външната, нечувствителна част на копитото се състои от стена  (външен защитен слой), под или рогово стъпало (пластина от твърда рогова тъкан, с приблизително около 2 см дебелина), стрелка (клиновидно еластично рогово образование) и тънък слой епидермис, който съединява копитото и кожата.

Функцията на пода на копитото е да защитава чувствителната вътрешна част и да обезпечава опората на тялото.

Стрелката изпълнява същите функции като допълнително спомага за сцеплението с терена и поглъща силата на ударите. Стрелката на копитото е уникална, с много предназначения, но едно от основните е да работи като „помпа”. При съприкосновение с земята стрелката се стяга и подобрява кръвообращението. По-голяма част от стрелката трябва да има непрекъснат контакт с земята, за да обезпечава „усещането” за повърхността, по която се движи коня. Тя трябва и да амортизира ударите при движение. Освен всичко стрелката е и пружина, която не позволява на петите да се деформират и да се сближат. При подковаването, знаете, стрелката няма контакт със земята, а най-лошото е, че ковачите често я изрязват прекалено много, което води до дистрофия на самата стрелка и сближаване на петите. Ако все още подковавате конете си, не позволявайте да изрязват стрелката. Тя сама се подменя, горният мъртъв слой от клетки може леко да се изреже или сам пада след време.

Няма как с няколко изречения да ви запозная и колко е вредно да се изрязва и пода на копитото и да се прави изкуствен свод. Надявам се да успея да ви убедя след като по-подробно се запознаем с анатомията на копитото.

Ще добавя и още едно нещо: Не позволявайте да се изпилява глазурата на копитото! Ужасно много проблеми започват именно от това. Може да не изглеждат лъскави, но пък ще са здрави!

От подковаването най-много страдат младите коне. Тяхната копитна кост е още в процес на развитие. Не подковавайте 2 – 3- годишни коне, чисто престъпление и води до травматизиране и деформиране на копитната кост, свиване на копитото до неправилна форма и т. н.

За да не си помислите, че всичко казано дотук е просто моята лична непоносимост към подковаването, искам да ви предоставя и малко информация, основана на изследванията на световно известния доктор по ветеринарна медицина Dr. Hiltrud Strasser.

Какви трябва да са копитата?

1. Зацепната част на стената на предните копита трябва да е с наклон към повърхността на земята под ъгъл от 45° и да има окръглена форма, докато задните копита трябва да имат по-заострена форма, с ъгъл на наклона около 55°. По този начин предните крака носят по-голяма част от тежестта на коня и се явяват превъзходен амортизатор, а задните крака обезпечават силата и устойчивостта за движението напред.
2. По-голяма част от стрелките трябва да имат контакт с земята. Стрелката трябва да е най-широка в областта на петите.
3. Копитната стена и страничните ъгли трябва да са на едно ниво и малко да изпъкват над нивото на пода на копитото.
4. Стрелката в областта на петата трябва да се намира на едно ниво с копитната стена.
5. Подът на копитото трябва да е гладко и малко, естествено вглъбено. Той помага да се носи тежестта само в областта на зацепната част (около 1 см от пода, намира се на същото ниво като копитната стена)
6. Страничните стени трябва да се намират не повече от 1-2 мм над пода, като образуват едно ниво с пода и страничните ъгли. Те функционират като спирачки и при никакви обстоятелства не трябва да носят тежестта.

Само когато всички тези условия са спазени, копитото може да функционира в биологически предполагаемите си обеми, да работи като амортизатор и „помпа”, която помага кръвообращението. Защо тогава подковаването е зло? Това не са даже всички проблеми, които следват от подковаването.

Последствия:

• Стените на копитото не се изнасят и не съхраняват правилна форма и дължина.
• Получава се неестествен натиск на копитото.
• Изцяло се променя центърът на опора.
• Формира се неправилен баланс.
• Вибрациите, които се получават с подковите, са с честота до 800 гигахерца.
• Болки в ставите, разрушават се стените на копитата и техните тъкани.
• Измененията в структурата на копитото водят до дегенеративни последствия на копитната кост.
• Особено страдат местата, където сухожилията свързват надкостницата и хрущялната повърхност на ставите.
• Изцяло се поврежда механизмът на копитото.
• Ударът със земята се разпространява нагоре по краката и натоварва допълнително ставите.
• Калцират се меките тъкани на копитата.
• Получават се костни разраствания.
• Счупвания на копитната кост.
• Силно въздействие на копитната кост на пода на копитото, той спира да функционира правилно.
• Променя се кръвоснабдяването в копитото.
• Претоварване на сърцето, което работи без „подкрепата” на копитата.
• Понижаване на температурата на крайниците.
• Нарушаване на обмяната на веществата.
• Води до предпоставки за възникване на ламинит (протеините и токсините се натрупват в тъканите на копитата).
• Претоварване на бъбреците и черния дроб.
• Увеличава се силата на зацепване със земята, особено на мека повърхност.
• Може да доведе до артрит и артрози.

За да ви покажа нагледно какви са вредите от подковите за моите коне, прилагам малко снимки да видите колко ужасно беше положението ден след като свалих подковите.

Ортопедическите възможности на подковите са чист мит!

Проблемите в копитото на първо място се нуждаят от подобряване на кръвообращението (освен в много тежките случаи, след хирургически намеси или сериозни пороци).

И да поговорим за „босите” коне. Радостно е, че все повече хора мислят за здравето на конете си и се отказват от подковаването. Но успешният преход на подкованите към босите коне изисква определени знания и условия от страна на собствениците им. Повечето коне при сваляне на подковите изпитват голямо неудобство и дискомфорт – това се дължи на силното износване на копитото. Трябва време за аклиматизация. Това е така нареченият „преходен период”, който е различен по време за всеки отделен кон. Ако през този период конят ви започне да куца, това не означава, че не може да живее без подкови! Просто копитата на конете след коването са слабо кръвоснабдени и тепърва трябва да се възстановят. Това е точно както, ако кракът ви изтръпне при липса на кръвоснабдяване.

Копитата на конете се деформират даже след една година на подковаване. А това колко са се деформирали зависи от няколко фактора: колко дълго е подкован коня, какви подкови са се използвали, през колко време е подкован, типът работа, натоварването, което е имал конят и какви са били копитата му първоначално.

Но не забравяйте да свалите подковите на конете си, това е само първата крачка!

След това копитата трябва да се обработят от човек, който разбира от натурално поддържане, за да придаде на копитото естествена форма. Това трябва да се прави всяка седмица, в продължение на поне три месеца, за да може копитото и копитната кост да възстанови естествената си, здрава форма. Този процес в някои случаи е свързан с възпаления и болки и при силна деформация на копитата може да отнеме година и повече. Това е когато говорим за наистина болни копита. След това копитата е достатъчно да се поддържат веднъж месечно.

Ренета Томова