Малко са темите, на които се отделя повече внимание от тази за седежа на ездача. Правилният седеж е основата на хармоничната езда, тъй като само така ездачът може да използва всички средства за управление на коня, без да пречи на животното.
Защо когато гърбът на коня трябва да се лекува, често на лечение се подлага и ездачът?
Типът на седежа зависи от телосложението на ездача. Ако това не се вземе предвид при анализа на причините за нарушен седеж, то човек може да продължи цял живот да си хаби напразно времето, опитвайки се да се справи с грешките. Изкривяването на таза оказва голямо влияние на седежа. Човекът по природа се стреми очите му да са разположени хоризонтално. За да достигне хоризонтално положение на очите при изкривяването на таза, ездачът е принуден най-често несъзнателно да си изкривява гръбнака. Това оказва голямо влияние не само на позицията на гърба и седалището, но и на цялостното положение на тялото. Като резултат започват да се изкривяват и кръстецът, и слабинната кост (ilion). Това може да доведе към съвсем неправилно разпределяне на натоварването върху гърба на коня и често води до силни главоболия и болки в кръста при ездача.
При всяко разместване на гръбначните прешлени се получава изкривяване на гръбнака, което е причина забележимо да се скъси единият крак на ездача. Причините на изкривяването задължително се определят от лекар, специалист в лечението на болести на гръбнака. Обикновено лечението на подобен тип проблеми е мануална терапия, която се провежда от лекар-ортопед. То е основата, но не е напълно достатъчно, за да се получат задоволителни резултати без описаните по-нататък други методи на лечение.
Определянето на кръга проблеми и методите за тяхната корекция
Най-често причината за изкривяване на таза е всекидневното ни поведение. Проблемите започват още от училище, където децата прекарват по-голямата част от времето зад чина. За развитието на изкривяването могат да допринесат и честите и дълги пътувания с автомобил и навикът да се седи с елегантно кръстосани крака.
Обаче и ездата сама по себе си може да провокира развитие на изкривяване на таза. Ездачите поели по пътя на професионалния спорт рядко се занимават с допълнителни компенсиращи видове спорт, които позволяват да се измени типът на движение и натоварването на мускулната система. Вълшебните митове за това, че ездата помага за изправянето на гръбнака и положението на таза, са верни само донякъде. Такива чудеса могат да се случат само ако треньорът е опитен и добре запознат с анатомическите закони на човешкото тяло, както и с физическата структура на коня. Без професионално обучение начинаещите ездачи от самото начало свикват с неправилния седеж в седлото, без да го забелязват. А това, че нищо никъде не боли, не значи, че седежът е правилен.
Големите огледала по стените на модерните манежи едва ли ще помогнат за решаване на проблема. Ездачът се вижда в тях само отпред или отстрани. Гледката отстрани не показва изкривяването на таза, а гледката отпред най-често е недостоверна във връзка с вече споменатите коригиращи изкривявания на гръбнака, положението на тялото и на главата на ездача.
Да се определи дали ездачът има изкривяване на таза може само при наблюдение откъм гърба му, а също така при сравнението на дължината на стремената. При оглед откъм гърба, неправилното положение на тялото веднага бие на очи. Трябва да се има предвид, че не винаги когато ездачът има изкривен гръбнак, стремената са различни по дължина. Най-често той „премества“ тежестта си на едно от тях. Това води до неравномерно разпределяне на тежестта и натоварване върху краката и гърба на коня.
Изследванията показаха, че в зависимост от теглото на ездача, ръстът му и степента на изкривяване на таза разликата в натоварването на едната страна на коня може да бъде от 10 до 35 кг. Влиянието на натоварването върху тялото на коня е огромно. Животното е принудено да компенсира разликата в разпределянето на тежестта и неправилния седеж на ездача, затова то самостоятелно моделира собственото си равновесие. Отначало изменението на равновесието при коня е незабележимо и може да остане такова със седмици и дори месеци. Силата на отрицателното въздействие на неправилния седеж на ездача зависи от възприемчивостта му, степента на изкривяване на таза и на гръбнака му. Всички тези фактори са предпоставка за увреждане на гръбначните дискове.
Едностранно натоварване
Конете, както и хората, се опитват да намерят положение на тялото, което да им позволява да компенсират натоварването на една или друга част. Така пренатоварването се маскира. Понякога ездачът забелязва проблемите, когато партньорът му залита и се изкривява на едната си страна. И често си го обяснява с твърденията, че всеки кон по рождение е по-гъвкав с едната страна на тялото си. За истинската причина на това явление той започва да се замисля едва след появата на сериозни проблеми като загуба на ритъма и когато вече е невъзможно да „изпънеш“ коня. Като следствие на продължителното едностранно натоварване може да се образува блокада на гръбнака на коня поради „залепване“ на кожата и мускулите от едната му страна, трайно тяхно едностранно закрепостяване и атрофия на отделни участъци. При конете, предназначени за любителска езда, такива процеси протичат бавно, тъй като се яздят по-рядко. Ако пък конят се използва за спортни цели и се язди интензивно, то симптомите се проявяват по-бързо. Ако се започне навременно лечение на коня и ездача, то ще е практически 100% успешно.
Последствия
За пример може да се вземе реален случай. След солидна подготовка кон, който навършил 6 г., започнал успешно да се изявява в обездката в клас „L” (ред. бел. споменатите класове са по немските стандарти). На 8 г. той бил продаден и с него започнало да язди 14-годишно момиче с тегло 47 кг. Те успешно се изявявали в обездка клас „А”. В началото на 2007 г. конят спечелил три турнира от клас „А” и заел първо място през април същата година. След това проявил всички симптоми, за които споменахме. Той не успявал да накланя главата си надясно и с големи трудности започвал галоп с десния крак. Освен това животното станало нервозно и трудно за обучение. С големи трудности треньорът работил с него на корда, конят станал агресивен към хора и други коне. По време на огледа при движението на корда, което се постигнало само с употреба на испански капзаум, било забелязано, че конят не е способен да натоварва десния си крак. Независимо от отличното състояние на настилката той се подхлъзнал и паднал настрани. Поведението на десния заден крак било напълно неприемливо: при движението конят провлачвал с него и постоянно спирал. Наляво конят се движил съвършено непринудено и с желание, изцяло прехвърляйки натоварването на левия заден крак.
Причини
Макар момичето да тренирало редовно, никой никога не обръщал внимание на това, че дясното стреме било доста по-дълго от лявото. Поради това едното от рамената на момичето било леко приповдигнато, а седежът изкривен. Ездачката се стараела да компенсира неудобството, като напрягала гърба си. Момичето разказало, че вече от няколко години я измъчват главоболие и болки в гърба. Когато било прегледано, се оказало, че разликата в дължината на краката й била 5 см. За момиче на нейната възраст, активно трениращо конен спорт, тази разлика била прекалено голяма. И с такава разлика в дължината на краката детето живяло вече много години, без да я усеща. Реакцията на организма й обаче били главоболието и неустойчивост към простудни заболявания. Аномалиите не били вродени, а придобити.
Разликата в дължината на краката била коригирана с помощта а Дорн-терапия, която се състояла от два етапа, а напрежението в кръста било премахвано от ортопед с помощта на масаж. Дорн-терапията позволява да се отстрани разликата в дължината на краката, но в същото време може да предизвика изменения в мускулатурата на гърба.
Очевидно е, че при изкривяването на таза мускулатурата на гърба от едната страна е леко скъсена, а от другата – прекалено разтегната. Меките тъкани свикват с такова състояние, трудно се адаптират към ново положение и се стремят да се върнат към обичайното си състояние. Затова в повечето случаи през първите часове от началото на лечението пациентът чувства силни болки в гърба, които след няколко сеанса изчезват.
Няколко думи за Дорн Терапията
Този метод на лечение бил създаден през 70-те години от Дитер Дорн. Това е разновидност на мануална терапия, по време на която пациентът самостоятелно изпълнява допълнителен комплекс от упражнения. При вродени и анатомически аномалии терапията на Дорн помага слабо или изобщо не предизвиква промени. Тази терапия най-често се използва в западните страни, но лекарите са единодушни в едно – отклоненията трябва да бъдат лекувани независимо с какви методи – модерни или традиционни. Добър е този метод, който помага.
„Различни крака“
След подробен анализ на всеки конкретен случай може точно да се каже какво се случва по време на езда. При посочения пример с младата ездачка мускулите на гърба й работели абсолютно неравномерно. Докато мускулите на дясната половина на гърба били разтегнати, мускулите на лявата й страна били напрегнати и скъсени. Разликата в дължината на краката възникнала първо като резултат на въздействието на вече споменатите всекидневни натоварвания (продължително седене на едно място), а след това и като резултат на вече слабите мускули в областта на таза. С една дума, ставните повърхности на таза и слабинната кост се изместили от нормалното си положение. Ако присъства лека дисплазия на тазобедрената става, която се среща по-често при жените, тя допълнително влошава болестта. Така се появяват главоболията и болките в гърба.
Допълнителното натоварване
Изследванията доказали, че при различна дължина на крайниците, в зависимост от самата разлика, на едната или другата страна на коня въздейства допълнителна тежест със сила една четвърт от теглото на ездача. В нашия случай допълнителното натоварване върху дясната страна на коня било 12 кг. Неравномерното натоварване действало на гърба на коня дълго време, тренировките, състезанията само влошавали проблемите и това довело до пълно блокиране на свободните движения на дясната страна на коня. Докато по-дългият крак носи по-голямото натоварване, свързано с изкривяването на таза и слабинната кост, левият крак поради това по-силно се притиска към едната страна на коня. Това води до блокада в областта на шийните прешлени на коня и пълно сковаване на мускулатурата на дясната му страна. Това състояние било нормализирано след три сеанса на специално лечение. Мощната мускулатура на задния крак напълно загубила своята еластичност, първичните точки на напрежение се разширили, за премахването на които се използвал силен и активен масаж.
Погрешно е мнението на голяма част от треньорите, смятащи, че лечението на ездача не е задължително в подобни случаи, че е достатъчно само да се работи върху седежа, за да стане той балансиран и непринуден. Обаче без да се лекува ездачът, е невъзможно и конят да бъде излекуван. Поради продължаващото неравномерно натоварване на гърба, достигнатите при лечението резултати рано или късно ще бъдат съсипани. От друга страна, очевидно е, че ако ездачът няма проблеми с положението на таза, то трябва да се лекува само конят.
П. С.: В посочения пример с 14-годишното момиче лечението се базирало на работа и с ездача, и с коня. То продължило 4 седмици, по 2 сеанса на седмица. След време тандемът отново спечелил състезание по обездка от клас „L”. Според резултатите от 2008 г. момичето се е класирало за отбора по конен спорт на своя окръг.
