Това е единствената позволена за развъждане порода коне на остров Исландия (вносът и развъждането на други породи е строго забранен). Исландското законодателство позволява износът, но веднъж напуснали пределите на страната, животните нямат право на връщане.
Исландският кон е порода която е разработена в Исландия, но се среща в Австрия, Германия, Дания, Холандия, САЩ и др. Първите предшественици на съвременния Исландски кон са дошли заедно с първите норвежки заселници на остров Исландия между 860 и 935 г. Има сведения за родствени връзки с Якутския кон, Фарьорското пони и Норвежките северни породи. Съвременни ДНК анализи доказват връзка и с Монголската порода коне. Преди около 900 години има опити за кръстоска с източни породи, което води до дегенерация на наличните екземпляри. През 982 г. исландският парламент приема закон, който забранява вносът на коне на острова. По този начин се спират всякакви кръстоски. Така породата Исландски кон се отглежда в чист вид повече от 1000 години.
Първите скандинавци, които пристигат на острова, почитат коня като символ на плодородието. Използвани са бели коне за жертвоприношения и празнични церемонии. Първите заселници донасят със себе си и северните традиции, свързани с конете. Конете имат значителна роля в скандинавската митология, например Слейпнир – конят на върховния бог Один. Скалм е първата позната по име кобила в Исландския регистър от XII век. Според легендата, когато кобилата Скалм спряла след дълъг преход, именно там, където заковала копитото си, вождът Сил-Тор основал едно от първите селища на острова. Конете играят ключова роля и в трите исландски саги, написани през XII век. Тези ранни литературни произведения оказват влияние и до днес – много от исландските клубове за езда носят имената на коне от скандинавската митология и сагите.
За средновековния исландец конете са най-ценното имущество. Воините пълководци са били погребвани с почести и задължително със своите коне. В периода 930-1262 г. има описания и разкази на много битки между жребци. Тези кървави бойни драми се организирали както за забавление, така и за определяне на най-добрия жребец за разплод.
Естественият подбор също оказва влияние на породата между IX и XIII век. По време на благоприятните климатични условия исландските фермери селектират коне в съответствие с цвят и структурата. През следващите пет столетия обаче много коне загиват поради изключително тежките зимни условия на острова. А конкретно през 1783 г., след продължителното изригване на вулкана Лакагигар, около 70% от конете в Исландия загиват вследствие на отравяне с вулканична пепел и глад. Населението бавно се възстановява след това природно бедствие и едва в началото на ХХ век започва възстановяване на породата. Поради издръжливостта и малкият им размер тези коне са предпочитани за работа в мините във Великобритания и Германия. Въпреки модернизацията днес Исландският кон играе съществена роля в живота на съвременния исландец. Организираните още през 1874 г. състезания са добре пазена традиция и днес. Всяко лято тези надпревари се провеждат в пресечена местност за демонстрация на типичния ход – tölt (ход между тръс и галоп). През зимата пък се провеждат на замръзнали езера, което нерядко водело до инциденти, като този през 2009 г., когато много коне и ездачи пропаднаха в ледените води на езерото Тингвелир, за щастие без жертви.
Конете от породата живеят до 25-30 години. Репродуктивни са до към 27-годишна възраст. Поради мекия си характер са подходящи за езда дори и от неопитни ездачи от всякаква възраст. Типична гледка през летните месеци за Исландия са дългите кервани с туристи, които правят планински проходи. Уникалното за този тип коне е т.нар. пети ход – tölt и галоп, който е бърз, но гъвкав. Този тип коне са изключително издръжливи на суровата исландска зима, дори и при температури от минус 10 градуса по Целзий конете са извън фермите на открито. Една от обичайните картини през летния сезона е да се видят цели стада да се излежават и да спят на моравите. Причината, която притъпява инстинкта им за самосъхранение е липсата на естествени врагове на конете на острова.
Характеристики. Като тегло и костна структура породата се отнася повече към конете отколкото към понитата. Добре оразмерена глава с прав профил и широко чело. Шията е къса, мускулеста. Широки и къси, но здрави и силни глезени. Гривата и опашката са с буен и груб косъм, опашката е ниско поставена. Издръжливи са при минусови температури и силен вятър. Именно двойното окосмяване ги предпазва от ниските температури. Най-често срещани цветове на породата са: кестен, сиво-кафяв, черен, сив, пинто и пъстър. Височината при холката е от 125 до 135 см. Теглото им достига до 300-400 кг.
Породата днес. В наши дни тази порода коне е известна с чистотата на своето родословие и е единственият тип коне на остров Исландия. Исландският кон е популярен и в Западна Европа, Северна Америка и Скандинавия. Към момента има около 80 000 коня в Исландия (при 317 000 души население) и около 100 000 в чужбина. Почти 50 000 са в Германия, където породата се развъжда в активни клубове и развъдници. През 1956 г. в Шотландия стартира програма за развъждане на Исландски кон извън територията на Исландия. Броят на исландските коне за износ постоянно се увеличава. От 1969 г. съществува и международна федерация на исландските конезаводи, която се стреми да запази и подобри пазара на породата. Фермите в Исландия отглеждат и коне за месо, като износът е основно за Япония. Част от животновъдите все още използват Исландския кон за наблюдение и пазене на овцете в планините през летния сезон. Голяма част от фермите ги ползват за свободна езда в туристическия пик между май и септември. Подходящи са за езда за всякакви възрасти заради благия характер и ниския размер.
