Породата е известна с вроден бърз тръс, отличава се със скорост и сила. Това са най-известните руски коне. Развита в Русия в края на 18-и век от граф Григорий Алексиевич Орлов Чесменский (1737–1807) в неговия конезавод „Хреновски“ близо до гр. Бобров (губерния Воронеж), породата се появила като резултат от кръстоска на
различни европейски кобили (предимно английски, холандски, мекленбургски (регион в северна Германия) и датски породи) с арабски жребци.
През 19-и век Орловските Рисаци били използвани от руската аристокрация главно за езда и състезания с двуколки. Те били ценени заради техните красота и елегантност, комбинирани със способността им да работят усилено. Също така били използвани и за подобряване на други руски коне. Когато в края на века състезанията с двуколки станали широко разпространени, орловците срещнали силна конкуренция от страна на „колегите“ си, развити в Америка, които са общопризнати като по-малко изящни, но по-бързи от Орловските Рисаци. Накрая американските жребци били кръстосани с
Орловски кобили и се появила породата Руски Рисак. През 20-и век имало опасност от пълно изчезване на орловците, поради многото кръстоски и съветското равнодушие към коневъдството. Породата все пак оцеляла и днес 15 конезавода в Русия и Украйна произвеждат породисти орловски рисаци.
Развитие на породата
Земята, върху която Орлов построил конезавода „Хреновски“, му била дадена от Катерина II (Катерина Велика) като награда за участието му в държавния преврат, който я издигнал на трона. Сградите били конструирани от Джовани Гилярди. Първоначалното имение било много голямо, а съвременния конезавод Хреновски е 15 пъти по-малък отколкото преди Болшевишката революция.
Предшественик на всички орловски рисаци бил чистокръвният сив арабски жребец Сметанка. Орлов го купил в Турция за огромната сума от 60 000 рубли. Въпреки че 1 година след това конят умрял, той успял да остави поколение от 5 малки. Наред с другите, той бил кръстосан с Изабелин, датска кобила от кралския конезавод Фредериксборг, чието жребче било кръстено Полкан (1778–1793).
Полкан бил кръстосан с холандска кобила, което дало живот на сивия жребец Барс I (1784–1808), считан за първия Орловски рисак. Височината му, измерена при холката, била 162,5 см, което е малко повече от съвременните представители на породата. Той имал бърз тръс и се отличавал с красотата и благородното си поведение, които по-късно характеризирали новосъздадената порода. За 17 години Барс I бил кръстосван с различни кобили. Те родили 11 жребчета, които носели неговите отличителни белези. Появата на породата била резултат от задълбочен и сложен селекционен процес, който включвал около 3000 коня от „Хреновски“. За разлика от много други благородници, запалени по коневъдството, Орлов бил професионален селекционер, известен също така със създаването на над 70 различни животински породи, включително и руската голяма ловджийска хрътка.
Графът бил много предпазлив по отношение на неговия добитък и продавал само кастрати. Дори, когато цар Александър I го помолил да му продаде няколко жребци, Орлов се съгласил, но при условие, че са кастрирани. Това правило се спазвало още цели 20 години след смъртта на Орлов. По-късно, когато „Хреновски“ попаднал под управлението на руската корона, рисаците се продавали свободно на частните конни бази.
19-и век
През 1809 г. „Хреновски“ бил наследен от дъщеря му Анна. Наследникът на Алексей Орлов, бившият крепостен селянин Василий Шишкин, продължил да развива породата, но 1831 г. напуснал и основал свой собствен завод. Компетентността в развъдната дейност липсвала на дъщерята на Орлов и конезаводът отишъл на зле. Производството на породата било смесено с различни други от Европа, с цел да бъдат увеличени размерите и така качеството се понижило. През 1845 г. конезаводът попаднал в ръцете на Короната, но това само влошило нещата за известно време. Едва няколко десетилетия по-късно било възможно да спечели обратно славата си. През 1881 г. всички други породи били спрени от производство в завода. Най-добрите Орловски Рисаци се отглеждали вече в частни конюшни, като тази на Шишкин например.
Началото на провеждане на редовни състезания било дадено, когато в Москва създали „Дружество на рисаците“ (1834). Вече доказали се като най-добри в Русия, Орловските Рисаци скоро завладели надпреварите в цяла Европа. 33 години по-късно конят Бедуин влязъл в заглавията, като на Световния панаир в Париж покрил разстоянието от 3500 фута (около 1066,8 м.) за 1 минута и 32 секунди, 4 секунди по-бърз от предния рекордьор – кобила Флора Темпъл. Оттогава много Рисаци били продадени в чужбина, където допринесли значително за създаването на местни рисисти породи. Междувременно в САЩ обикновените Рисаци постепенно били подобрени до ниво, на което били способни да надбягат орловските. Появата на тотализатор за надбягвания с двуколки през 1877 г. в Русия довело до съдбоносни промени в развъждането на
орловците. Много собственици започнали да отглеждат състезателни коне, които били нито толкова големи и работоспособни, нито толкова красиви и елегантни като традиционните Орловски Рисаци. Тъй като обикновените рисисити коне станали по-бързи от тях, тези две породи били кръстосвани усилено. Производната порода била
наречена Руски Рисак, но на нея й липсвали много от забележителните черти на Орловските Рисаци. Руските били по-малки и по-леки и не можели да вършат много работа. С цел да се предотврати изчезването на Орловския Рисак, правителството
въвело отделни надпревари за двете породи. В края на краищата руските животновъди успели да подобрят състезателните качества на Орловския Рисак. Жребецът Крепиш, роден 1904, спечелил 55 състезания и пробягал 1 миля (1,6 км) за 2 минути и 8,5 секунди. Това го направило най-бързия Рисак преди Революцията в Русия, но заедно с по-голямата част от неговото потомство умрял по време на Руската гражданска война.
В СССР
Гражданската война представлявала огромно бедствие за коневъдството в Русия. Много коне загинали в битки, други послужили за храна. Икономиката рухнала и конете се превърнали в истински лукс. След 1920 г. обаче, производството на орловски рисаци било възобновено, а смесването с други породи забранено. По това време били използвана главно за работа и транспорт, заради физическата сила и изтъкнатите им трудови способности. До 30-е години на миналия век отглеждането на състезателни коне било подновено и дори старите рекорди били счупени. Орловците стигнали втория си апогей.
Втората световна война отново намалила броя им. След нея държавата изпитвала остра нужда от коне, за да възстанови селскостопанското производство. Поради високата им продуктивност те отново намерили широко приложение като подобрител на местни породи. През 1953 г. съветските власти решили, че поради повишената употреба на трактори отглеждането на тези животни не е важно за икономиката. Броят на частните коне-ферми намалял, както и държавната издръжка за тези, които останали.
Днес
След разпадането на Съветския Съюз бъдещето на породата било неясно, понеже богатите руснаци, интересуващи се от надпревари с двуколки, предпочитали по-бързи породи като Руски и Американски Рисак. Затова през 1997 г. бил създаден Международен комитет за запазване на Орловския Рисак. Сега породата се произвежда в 12 завода в Русия и 3 в Украйна. Общият брой на кобилите Орловски Рисак в Русия е 800, което поражда известно безпокойство – общоприето правило е, че порода с по-малко от 1000 женски е застрашена.
Характеристики
Орловските Рисаци са по-високи и по-яки от обикновените Рисаци. На тегло са между 500-580 кг. Средните размери на жребците са 161,4 см височина, 164 см дължина на тялото, 186 см гръдна обиколка и 20,4 см обиколка на свирката, а на кобилите съответно 160,3 см, 163,6 см, 186,2 см и 20,1 см.
- Главата е голяма с широки изразителни очи;
- Вратът е дълъг и естествено извит;
- Холката е издадена;
- Крупата е широка;
- Тялото е мускулесто;
- Краката са силно сложени с изпъкнали стави и ясно очертани сухожилия.
Благодарение на арабския си произход, много Орловски Рисаци са сиви на цвят в зряла възраст, въпреки че всички се раждат по-тъмни (сивите коне се раждат тъмни и бавно изсветляват с възрастта, докато космената им покривка стане бяла). От регистрираните орловци 46% са сиви, 28% черни, 20% червеникавокафяви и 5% с алест косъм.
Любопитно
През 70-те години на 19-и век в Москва в продължение на 6 поредни години се провеждали състезания на разстояние 32 км. Орловците го вземали за час и 8-20 минути. Зимно време се организирали състезания с впрягове стил „руска тройка“. Най-известни били тези по заледените реки Москва и Нева.
