Според специалистите една от най-старата порода коне в Британия е шотландското пони. Кръстена на островите, от които произлиза, сега е една от най-известните порода понита в света. Малкият шотландец е вероятно толкова рунтав заради околната си среда. Шотландските острови, лежащи на север от бреговете на Шотландия, са предимно пустеещи и климатът 
там е суров. Много векове наред шотландското пони е живяло на открито и се е предпазвало от природните стихии само с тази дебела козина, дълга грива и голям перчем. Местното население опитомило понито с цел да върши полезния труд вместо тях. Понито пренасяло торф, който бил използван като гориво, от тресавищата до къщите. Също така те влачели водорасли, които служели за тор, от брега до полето.
Физическо описание
Шотландското пони притежава най-голяма сила в съотношение с размера си, при това жребците са послушни и покорни. Тялото му се изпълва от късите мускулести крака. Има големи грива, перчем и опашка. Цветът му се променя в зависимост от сезона. Много цветове се наблюдават при тази порода, като най-често срещани са черен и тъмно кафяв. В днешно време малките шотландчета се гледат предимно като домашни любимци, но участват и в състезания по надтегляния и биват впрягани в малки каляски. Средната височина на породата е между 95 и 104 см.
Най-общо казано, шотландските понита са внимателни, добронамерени и интелегнтни по природа, но могат да се превърнат в нетърпеливи и твърдоглави животни, ако не се тренират правилно. Подходящи са за детска езда, поради малкия си размер и възприемчивостта на характера си, но трябва да се внимава да не бъдат разглезвани по време на възпитаването им.
- Структура: Малка глава, набито тяло, къси крака, малки копита. Много силни за размера си.
- Характер: независими и понякога твърдоглави, но послушни.
- Използват се за: яздене, впряг, домашен любимец.
Произход
Шотландското пони произлиза от по-едър представител на семейство коне, живяли на Шотландските острови още в бронзовата епоха. Когато норвежките племена нахлули на островите, те донесли със себе си предшествениците на съвременното пони, които при кръстоска с местна порода създали шотландското пони.
Понито от въглищните мини
Шотландското пони е признато за най-силен представител на семейство коне в съотношение към размера си. По тази причина, когато минодобивната индустрия се развила в Британия през 19 век, шотландски понита били внесени в огромни количества, за да теглят количките с каменните въглища в мините. Много от тези понита се раждали и намирали смъртта си в мините. Някои буквално никога не са
виждали дневна светлина. Впоследствие, доста представители от породата били изнасяни за Америка, отново за работа в мините. Механизацията отменила полезния мъник до средата на 20 в. В богатата на въглища средна западна част на Америка, товарните шотландци са все още често срещани и се състезават в надтегляния по различни панаири, подобни на тези за тежковози.
У нас: Шотландското пони се отглежда в България по най-различни причини. От коневъди с цел детска езда до комерсиални собственици, които обикалят курорти и предлагат разходки и снимки с миньончетата. Има разбира се и ценители, които ги отглеждаг с една единствена цел – да им радват окото или да допълват колекцията в личното им екзотично стопанство.
Стандартите в САЩ и Великобритания
Съществуват два главни регистъра на породата (SPSBS – Shetland Pony Stud Book Society, базирано във Великобритания и ASPC – American Shetland Pony Club, съответно в САЩ). Тези, регистрирани на острова не могат да бъдат по-високи от 42 инча (106,68 см), при достигане на зрялост. Американската версия на породата варират от около 30 инча (76,2 см) до 46 инча (116,84 см). Породата се измерва в инчове, а не в ръце, какъвто обикновено е стандартът на запад. Сега процъфтява и един друг регистър на шотландското пони в Америка – SPSNA (Shetland Pony Society of North America), който е учреден в чест на понито от островен тип.
