Лаймската болест

0
3122

Това е едно типично за летния сезон заболяване, срещащо се в почти всички региони на света, характеризиращи се с висока влaжност на въздуха – около 80% и топъл климат. Именно там са разпространени преносителите на това опасно дори за човека заболяване – кърлежите.

Лаймската болест е известна още и с името берелиозa. Именувана е на американския град Лайм, където през 70-те години на миналия век голям брой ухапани от кърлежи хора получили артритни и кожни симптоми.

Бактерията (спираловидна,G(-)), която причинява болестта е известна като Borrelia burgdorferi, наречена така през 80-те години на името на своя откривател Вили Бургдорфер.

Най-голяма опасност за предаването на заразата по нашите ширини представлява кърлежът Ixodes ricinus. Той обитава тревистите и гористи местности, до 1000 м. надморска височина. В развитието си, всеки кърлеж преминава през няколко етапа: от яйцето се излюпва ларва, която се превръща в нимфа, а процесът завършва с оформяне на възрастен индивид (имаго). За преминаването от предишна в следваща фаза, е необходимо кръвосмучене (хранене). Първите жертви най-често са горските гризачи, които нерядко носят причинителя (Borrelia burgdorferi) латентно.

Поети от кърлежа, бактериите се размножават много бързо и се натрупват в слюнчените жлези и яйчниците. По този начин, освен че се предават на следващата жерва, преминават и в яйцата, от които се излюпва поредното поколение кърлежи, преносители на Лаймска болест.

Най- застрашени са конете, които се отглеждат пасищно, както и тези които се използват за излети и туризъм. Независимо, че кърлежи има от месец март до октомври, най-опасни са дните през май-юни и август-септември.

Как можем да познаем болестта?

За съжаление симптомите са многобройни и се припокриват с тези на много други заболявания, но най-характерно в повечето от случаите е появата на интермитираща (прекъсната) куцота. Тя не само променя степента, но и мястото на проявяване. Ако в началото е засегнат предния десен крак, то на следващия ден може да е преден ляв или заден десен, а след няколко дни да изчезне и да се появи мистериозно в следващ етап на болестта.

В началните фази, походката на коня се променя, често е клатушкаща се или схваната. При по-късните се появяват и възпалителни отоци по различни стави. Съпътстват ги и кожни изменения. Ще забележите разлика в смяната на косъма и повишена чуватвителност на кожата. Конете подхапват при рутинна, ежедневна оборка (почистване), която се превръща в неприятно занимание. Изглеждат сънливи и депресирани, нямат желание за работа. Някои отказват храна, други независимо от нормалното поемане на ежедневната дажба, отслабват значително. Не на последно място, но от голямо значение са промените, засягащи ЦНС (Централната Нервна Система), по-точно главния и гръбначен мозък. Някои животни държат главата си настрани, не могат да преглъщат, движат се некоординирано или дори избягват движението. Мускулите им отслабват, температурата се повишава. Налице са и отоци в по-ниските части.

Най- трудният момент е поставянето на диагнозата, тъй ктао наличието на антитела в големи количества и липсата на клинична картина овори за много болно животно и нисък титър на антитела. Това и до днес обърква специалистите. Откриването и изолирането на самия причинител е доста трудоемко.

Терапията също е продължителна и нискорезултатна. Освен общоукрепваща терапия, се включват и антибиотици. Ефективни са Окситетрациклин, в комбинация със Сулфатриметоприм, Амоксицилин, Доксицилин, Еритромицин и др. Включват се и витамини от групите В и С. Кожните промени също не се подценяват. Антибиотичната терапия продължава около 10-30 дни и е необходимо да се включат добавки към храната, които предпазват и подпомагат изграждането на чревната микрофлора. Дори терапията да е адекватна, вероятно е след ½ или 1 година инфекцията да се възобнови.

Спрейовете и средствата за изкъпване имат доста краткотраен ефект срещу кърлежите, а високите дози необходими при конете действат токсично, за разлика от тези при кучетата и котките. Единственото, което можем да направим, е да оглеждаме щателно след всеки излет или ден на поляната меките части на краката, препуциума, гърдите, корема, шията, ноздрите, очите и ушите, за да може своевременно да бъдат отстранени паразитите.

Колкото по-кратко е било ухапването, толкова по-ниска е вероятността за предаване на инфекцията. Мястото се почиства добре, а самият кърлеж може да бъде изследван за носителство на болестта предаваща се чрез кръвосмучене.

Ето как изглежда през електронен микроскоп бактерията Borrelia burgdorferi, причинител на болестта. Клетката е с размери 0,2-0,3 микрона на ширина и може да надвиши 15-20 микронa.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име