Конят, също като човека се нуждае от задължителен годишен стоматологичен преглед. Какво може да ни насочи да търсим заболяване в зъбите?
Повечето специалисти твърдят, че първоначално, разликата между здрав и болен кон се установява при ездата. Това донякъде е така, но в случай, че конят е с неправилно изтрити зъби, още поставянето на трензелата в устата предизвиква дискомфорт. Той стиска зъбите си, не отваря челюстта за да поеме трензелата, дърпа главата назад, повдига я нависоко, върти я, изразявайки според някои ездачи неподчинение.
Всъщност, това е начин да ни каже: „боли ме”.
Подобна ситуация се получава и след приключване на тренировката, когато сваляме юздечката. По време на работа, се забелязва честа съпротива, дори при минимално усилие за задържане на повода, конят се съпротивлява на едната ръка. Главата нерядко се изкривява изкуствено настрани без коня да е огънат. Пречупването в областта на врата прекалено надолу или обръщане на главата назад, също са чести признаци.
В по-редки случаи езикът излиза навън, конят се изправя на задните си крака като се съпротивлява при всеки опит за задържане на повода. В конюшнята често се наблюдава отваряне на устата, подобно на прозявка и изместване на долната челюст в дясно или ляво. Естествено, един от характерните признаци е и забавеното хранене поради болезненото дъвкане.
Количеството на приеманата храна значително намалява.
Голяма част от храната остава в хранилките, особено твърдите съставки, зърна от царевица, гранули, пелети и др. Когато положението се е влошило, в постелите и хранилките, остават фитили от несдъвкана, оформена на хапки храна. Вместо тя да се смила чрез странично приплъзване на горната и долна челюст, движението е като преса, само се смачква. Засилва се слюноотделянето, и не на последно място при наличието на кариес или зъбен камък има лоша неприятна миризма, която се долавя от устата, а понякога и носа. Нерядко от него изтича едностранно гнойна маса.
Коне с проблемни зъби, често страдат от гастрит, запушване на хранопровода, обсипационни колики и най-вече не се хранят добре, отслабват, изглеждат анемични и нетрудоспособни, при езда се изморяват, бързо се изпотяват, кожата загубва своя блясък, обсипана е със струпеи, сменя се със закъснение. В изпражненията се установяват несмлени частици овес, ечемик, царевица, дори сламки сено. Венците са отекли, силно зачервени, кървящи. Вътрешната повръхност на бузите и езика са наранени и болезнени. Нерядко се наблюдават отоци по цялата долна челюст. Причините за това са много. Най-често изразени са острите кантове на зъбите, които се оформят по външната дъвкателна повърхност на горно-челюстната редица и вътрешната повърхност на долната редица зъби. Това се получава, поради спецификата на зъбите при конете. Долната им челюст е по-тясна и когато храната е достатъчно твърда, както е в природата, амплитудата на стриване и разминаване на зъбите е достатъчна за тяхното самоизпилване. Разликата например при домашните любимци, хранени с по-мека, и полуготова храна е, че не се получава такова усилие и ден след ден кантовете стават все по-големи и остри. Силажите съдържащи киселини увреждат зъбния емайл. Меласата предразполага развитието на патогенни микроорганизми, главна причина за развитието на кариес.
Кариеса е рядко заболяване при конете, но появило се веднъж, води до много усложнения, свързани със загуба на болния зъб. Среща се при коне с разстояние между зъбите, счупени и увредени такива.
Зъбният камък се среща при животни хранени с люцерна, недоброкачествено сено, съдържащи големи количества Калций, който взаимодействайки със слюнката, се превръща в калциев карбонат, става неразтворим и се натрупва най-често по кътниците и долните кучешки зъби, а те са изходни канали на слюнчените жлези.
По-сериозни последици има при възпаленията, засягащи самите зъби и техния прикрепващ апарат. Такива са: Парадонтит, Периодонтит, Периостит, Пулпит и др. Те са предизвикани от бактерии, попаднали от външната среда при смяна на зъбите, счупване или чрез кръвоносните съдове и нервите навлизат във вътрешността на зъба.
Нерядко се срещат и вродени аномалии, липса на зъби или увеличен брой такива.
„Вълчи зъби” – сериозен недостатък!
Срещат се при 25% от конете, разположени са пред първия горен премолар, имат много слабо развит рудиментарен корен. При натиск от трензелата, се притискат меките тъкани, причинявайки болка, поради което се препоръчва и е честа практика отстраняването им при ездовите коне.
Продължителната селекция при топлокръвните коне е преследвала най-вече добри спортни качества за сметка здравината на зъбите, поради което те са и по-чести пациенти. За по-устойчиви се считат чистокръвните арабски коне и фризийците.
Профилактика и лечение.
Задължително един път годишно е необходим обстоен преглед на зъбите с помощта на зевнок, острите ръбове се изпилват, а зъбния камък се отстранява. Тази процедура започва след навършване на 1,5-2 годишна възраст.
По-тежките случаи изискват лечение с антибиотици и последващо оперативно отстраняване на заболелия зъб, промиване на новообразуваната кухина.
Когато се отстранява (горночелюстен зъб), кътник или предкътник от горната челюст, се трепанира и промива съответния горночелюстен синус, дефектът се изпълва с временен имплантант, който се сменя няколко пъти през 10 дни, докато бъде запълнен дефекта със съединителна тъкан.
Не подценявайте грижите за зъбите на конете си, особено ако искате да са здрави да имат високи постижения и да се усмихват на снимките заедно с Вас!
Д-р Гергана Ангелова
