Заболяването е широко разпространено у нас поради факта, че причините, които го предизвикват са многобройни. Най-често поради липса на повече информация самите стопани, при ежедневните грижи и манипулации за тоалета на своя любим кон, не подозират колко малко е необходимо, за да го предпазим.
Какво е мокрец? Мокрецът е болестно състояние на кожата, предизвиквано предимно от бактерии, както силно патогенни стрептококи и стафилококи, така и безобидни бактерии от различни родове, разпостранени насякъде в околната среда. Не бива да подценявате и гъбичките в случая, защото влагата и високите температури навън, създават много добри условия за размножаването им. Най-изразените участъци, които засяга болестта при конете са обикновено кожата между копитния венец и “бабките”, по-силно и тежко е при задните крака, по плантарната (задна) повръхност.
За попадане на бактерии в организма, е небходимо първо да има нарушаване на бариерната функция на кожата, което неминуемо се случва по най-различни начини:
- След езда, конете се прибират в боксовете, без да бъдат измити краката им;
- Честото, прекомерно и усърдно миене, също създава предпоставки;
- След измиване с вода и бързото прибиране в боксовете, без тя да се е отцедила, води до зацапване, спарване и възпаление на кожата;
- Използването на твърди, груби четки и шампоани непригодни за целта;
- Отделяне на повече внимание на предните, респективно по-малко на задните крака при измиване (поради страх или умора);
- Прекомерното поливане с вода или стоенето в мокри падоци, водещо до нарушаване на защитния слой образуван от мастните жлези на кожата;
- Добавянето на вещества против замръзване към настилката в манежите, пясък или сол за дворовете и плацовете, води до разяждане на кожата и космената покривка;
Механичните увреждания са едни от най-сериозните “врагове”, тъй като нараняванията са често ежедневие при скачане, ритане, хапане и др. Опасни са и полубоксовете, в които конете трябва да останат вързани. Нерядко са случаите на заплитане или усукване във въжетата. Дори галопирането през полето не е беопасно, тъй като осилите от житните растения, често се забиват в меките тъкани над копитото. Мухите, които снасят яйцата си по косъмчетата на краката, предизвикват дразнене и сърбеж, с ответна реакция – хапане и ритане на коня с последващо самонараняване.
Подстригването на целия кон с машинка също може да доведе до проблеми, като надраскване на повърхностния кожен слой.
Когато постелът е влажен или липсва, урината отделяна от животното пръскайки, зацапва точно участъците на задните крака, а благодарение на силно действащите киселини и соли, съдържащи се в нея, кожата омеква и мацерира.
В голям процент от случаите се открива нарушена обмяна на веществата, изразяващо се както в недостиг на дадени витамини и минерали, така и в тяхния излишък. Необходимо е да се избягва еднообразното хранене. Конете с проблемно хранене и храносмилателна система (чести гастрити, колити), също така и опаразитени животни са най-честите пациенти с мокрец.
Всички заболявания водещи до отслабване на имунитета, както и отравяния с тежки метали, водят до увреждане на бъбреците, те от своя страна загубват способността си да очистват организма от вредните вещества, което “включва” другия голям екскрецион (отделител) – кожата.
Понякога, дълготрайното приемане на лекарствени препарати и антибиотици довежда до намаляване устойчивостта на организма, развоят е сходен, а причините – многобройни.
Как протича болестта? Заболяването започва с леко зачервяване на кожата, с настръхване на засегнатите косми. Впоследствие се образуват малки възелчета, изпълнени с течност, които се пукат, слепват се с близките косъмчета, образуват крусти (удебелявания), като под тях, продължава развитието на бактериите, поразяващи и подкожните тъкани. Образуват се топли, болезнени отоци, а конете едва стъпват и се чува характерно щракане (животното стъпва първо на зацепа, след това на цялото копито). Развива се различна по степен куцота. Поради отоците, се нарушава трайно кръвообръщението в засегнатите участъци и може да доведе до уплътняване и “слоновост” на краката.
Най-тежък е случаят, в който процесът се усложни и достигне до копитната и навикулярна кост, а нерядко се предизвиква и рак на копитото. Неприятно усложнение е и попадане на Fusobacterium necrophirum в наранената кожа. Този вид бактерия предизвиква гангрена на крайника, с необходимост от продължително, често безуспешно лечение.
Когато мокрецът стане хроничен, се образува така нареченият струп или суха форма. Тази “кора”(струпа) може да е с различна големина, дебелина й е твърда, което не позволява нормално движение на крайника.
Най-застрашени са конете отглеждани в лоши условия, тежковозните породи, тези с дълги косми, както итези с бели косми по краката, тъй като космите са депигментирани (безцветни) и по-уязвими.
Лечение:
Ефикасно и трайно, лечението е възможно само в началните стадии на болестта. Важно е да се спазва безупречна хигиена на засегнатото място включващо:
- Ежедневно измиване с подходящ шампоан (недразнеш), съдържащ катран, сяра или салицилова киселина;
- Масажиране и постепенно отстраняване на струпейчетата до здрава кожа;
- След подсушаване, раните се тушират с дезинфекционно средство (добре е то да съдържа йод);
- При тежките случаи, се правят неколкократни превръзки, съдържащи същите разтвори (за по-добро подсушаване и недопусканене замърсяване на раните). Могат да се използват и памучни чорапи, които се поставят върху превръзката;.
- Прилагат се и различни комбинации от антибиотиции противовъзпалителни средства за локално действие, но с уговорката, че се поставят единствено след изолиране на причинителя и резистентността му. Много твърди крусти могат да се намажат със салицилова маз докато омекнат, след което се отстраняват;
Много важно е да се елиминират почти всички фактори, предизвикали заболяването едновременно с това да бъде подобрено качеството на приеманата храна. Добре е да се включат витамини(особено вит. А, някои от групата В, вит. С), микро- и макроелементи. От алтернативната медицина могат да се използват някои имуностимулиращи средства, мазила съдържащи арника, тамамелис, чаено дърво и др.
За да избегнем заболяването, трябва да се грижим редовно за краката на любимците си, да ги проверяваме редовно и да не допускаме развитието му, поради упоритото му и трудно ликвидиране. По този начин, няма да позволим да страдат продължително или да загубят за кратко или трайно спортните си и полезни за нас качества.
