В зависимост от породата, впрегатните коне започват да се използват за впряг приблизително след навършване на 2-годишна възраст. Младите коне стартират обучение в впряг като извършват първоначално лека, а по-късно и по-тежка работа. След подготвителния период, ги впрягат в едноконен впряг. Впрягането трябва да се води задължително от двама души – единият се качва в каруцата или двуколката, а другият води коня, докато той свикне с шума й. Докато привикне конят се движи ходом, след това се пуска в лек тръс. От изключително значение за правилното привикване на коня с каруцата е отначало да се движи с малка теглителна сила и по равен път. Пътищата с по-голямо съпротивление трябва да се избягват, защото има голяма вероятност конят да се уплаши от по-голямата тежест и да откаже да върви, както и да се стреми да се освободи от каруцата.
Подготовката на младия кон за впряг продължава около месец. Всеки ден младият кон се впряга в празна каруца. Отначало изминава къси разстояния и постепенно, след около месец, трябва да се достигне разстояние от 10 км за около 1 час и 20 минути. Целият път се изминава като се преминава от ходом в тръс и обратно; правят се задължителните периодични кратки почивки. Когато започне използването на младите коне за работа, трябва непременно да се следи за телесното им състояние. Ако се забележи загуба на телесна маса, хранителната им дажба се увеличава според количеството на извършената работа.
При започване на работа с двуконен впряг трябва да се подбере опитен кон, с който ще се впрегне младият кон. По-опитният кон трябва да отговаря по ръст на младия, да е приучен добре към работата и да е спокоен. При движение по места с по-голямо съпротивление по-опитният учебен кон трябва да поеме тежестта и ако се наложи, сам да изтегли каруцата до равния път. Отначало се впряга празна каруца и постепенно се преминава към каруца с по-голям товар.
Младите коне трябва да се приучат към послушание и да не се плашат от околните предмети или други превозни средства. Нормалният период за обучаване в лека и средна работа е един месец. За приучване към по-тежка работа са необходими по-дълго време и по-усилено хранене.
Възрастните коне, които са били в застой и са отвикнали от по-тежка работа, трябва също постепенно да се въведат от по-лека към средна и накрая към по-тежка работа. През първия период на привикване конете започват с теглителна сила от 20 до 40 кг, като изминават на ден разстояние от 15 до 20 км. През втория подготвителен период теглителната сила се увеличава от 30 до 50 кг, а разстоянието – от 20 до 30 км. Препоръчително е двата периода да продължат общо около две седмици. След това се преминава към редовна работа с по-голяма теглителна сила.
Качества на впрегатния кон. Работоспособността на конете зависи от редица условия, като телесно състояние, възраст, здраве, охраненост и др. Заедно с това работният кон трябва да притежава и някои други качества, които допринасят за развитието на по-голяма теглителна сила. Конят трябва да има дължина на тялото по-голяма от височината при холката, широки и дълбоки гърди, къса поясница, дълга и добре замускулена крупа, здрава костна система, добре развита мускулатура и здрави сухожилия. Наред с това работният кон трябва да има голяма производителна крачка, по-голяма скорост при движение, голяма издръжливост и теглителна сила, да бъде с добър нрав и лесно да се използва за различни видове работа (в каруци, селскостопански машини и др.). Най-добри за работа са конете с уравновесена нервна система, към които спадат конете от лековпрегатните, полутежките и тежковозните породи с отлична работоспособност и голяма издръжливост.