Един от най-добрите и талантливи млади български танцьори и хореографи този път на кон! Организаторът на фестивалите „Мall Galleria Dance Cup 2012“ и любимец на няколко поколения последователи в танцовото изкуство – Атанас Месечков, направи първата крачка в ездата.
Роден e на 18 февруари в София, завършил е танцов театър и моден дизайн на текстилно облекло. Всичко, което прави минава през ума и сърцето му. Зодия „Водолей“, носи харизмата на победител, а усмивката не слиза от лицето му. Кариерата му на майстор на танца се развива повече от успешно. Няма български телевизионен зрител, който да не се е възхитил от изпълненията му по време на завладяващите реалити предавания: “Dancing Stars”, „Vip Dance“, „Bailando“ и „Vip Brother“. Наско е познат и далеч зад пределите на родината ни, за последно се представи на европейското първенство по латиноамерикански танци в Дания. В България става шампион по латиноамерикански танци през 2006 г., четири пъти е вицешампион на страната ни, а негов личен триумф засега е класирането на полуфинал на „Austria Open 2006 rising stars latin“. Никога не се задоволява с постигнатото – знае, че може повече. 27-годишният очарователен танцьор казва, че в изкуството никога не може да се стои на едно и също място, ако искаш да се задържиш на върха. С днешна дата Наско е горд с реализацията на авторския си спектакъл „Любовни сезони“. Мнозина го познават като основател на Mesechkov Dance School, Mall Galleria Dance Cup и един от най-успешните хореографи и танцьори в родината ни.
За себе си казва, че преследва предизвикателствата, а съдбата си знае работата. Не допуска лъжата в отношението си с хората. Ненавижда лицемерието. Всеки божи ден се събужда с настроение и мисъл за танци, а приятелите и спортът са всичко за него! Обича животните. Никак не е случаен фактът, че бе сред гостите на официалното откриване на Първия фестивал на коня в Банкя т.г.
Появата ти на Националния хиподрум не е първата ти среща с конете. Явно таиш особена любов към тях? В моето детство бях от щастливите малчугани, които имаха възможността да прекарват дългите летни ваканции на село. Беше времето, когато всеки двор се огласяше от домашни животни, а в градините се отглеждаха чисти плодове и зеленчуци. Семейството ни винаги е имало домашно стопанство с различни животни. Сред тях се отличаваше всеобщият любимец – кончето Вихър. Често ни бягаше от погледите и след това с часове се налагаше да го търсим по съседните поляни на моето село Букоровци, което се намира до сръбската граница. Поотраснали и притиснати от натовареното ежедневие някакси му обърнахме гръб.
Усещането докато снимахме тази специално за теб фотосесия?– Когато отидох да пробвам облеклото за езда от магазин „Астерикс“ на конната база и видях всички хора там, които яздеха с видимо добро настроение и отлична физическа кондиция, веднага ми се прииска и аз да се метна на седлото. Това беше моя вътрешна спонтанна реакция. Явно го нося вътре в себе си. Може би неосъществен спомен от детството. Обичам да експериментирам. В началото имах необясним страх, по-скоро респект от този голям, мощен, прекрасен кон. Но този красавец взе да се гали в мен и да ми показва любовта си. Изцяло попаднах под влиянието му. За мен това са искрени моменти, които разтърсват човешката същност.
Имаш натоварена дневна програма, а вечер си в залата за танци. Успяваш ли? По цял ден в активните работни часове съм в магазина в Банкя и на откритата площадка пред него. Имам достатъчно сериозни отговорности и към семейния ни бизнес. Той е свързан със строителни материали. Вечерите си посвещавам на заниманията в танцовите зали, където усърдно работя с индивидуални участници, тренирам малки деца, ученици и групи. Животът ми е много динамичен, постоянно срещам нови, различни хора. Колкото и да съм уморен, късно вечер се чувствам щастлив, защото осъзнавам, че оставям нещо тук на земята, че по възможно най-добрия начин предавам на различни поколения моя опит и знания. Всеки човек трябва да остави следа след себе си. Дали тя е творческа или някаква друга, мисля, че това е смисълът на всичко в човешкото съществуване.
Какво не ти допада днес в хората? Арогантността. Все по-често срещам нагли хора. Не искам и не ги съдя. Важното е аз да съм честен с околните, да съм коректен в отношенията си, за всичко останало, като справедливост, има кой да се погрижи. Наречете я вселена, природа, небесна сила, неписани закони, важното е, че рано или късно всеки получава заслуженото.
Как се опази от звездоманията? Много често в магазина влизат хора, които ме разпознават и с учудване ме питат какво правя тук сред строителните материали или зад касата. Отговарям, че това е работното ми място. Повечето млади хора, със заможни родители живеят в свой измислен свят, стремят се на всяка цена да се впишат, или докоснат до така наречения хайлайф.
При мен нещата са различни. Те започват от възпитанието, което получих от моите родители, за което съм им безкрайно благодарен. От 13-годишен съм по състезания, танцувал съм на различни сцени, бил съм в спортните зали на повечето ни големи градове. Самодисциплината, преследването на мечтите, утвърждаване на личността в ценностна система и в никакъв случай главозамайване от постигнатото. Това са простички, но важни за мен неща.
Какъв човек си ти? Напълно обикновен, човек, който на 27 години е постигнал това, за което е мечтал и е понатрупал доста житейски опит. Популярността от форматите дойде благодарение на таланта ми и всичко, което показах пред публиката, която одобряваше моите танци и хореографии, не се дължи на нещо изкуствено или измислено покрай друго. Това ме кара да се гордея със себе си, но не и да се чувствам различен. Не обичам да излизам по заведения. Не се вписвам в хайлайф средите. Не го искам. Избягвам присъствие на ВИП партита, където хората ходят, за да се показват, да ползват заучени фрази и да клюкарстват. Това за мен е натоварващо. Предпочитам да живея неподправено.
Освен с танци, с какво друго се разтоварваш от стреса? Чета литература. Обичам философски книги за живота, за преражданията, за това дали съществуват други варианти и форми на живот. Имам усещания, че не всичко е така, както ние го знаем. Мисля че човечеството има потенциал за доусъвършенстване, за доразвиване на интелекта. Вярвам в положителните ни способности и винаги залагам на доброто у хората. Честните отношения и искрените постъпки изпълват с добронамереност всеки един мой ден и очаквам същото от страна на хората, с които общувам.
Такива всестранни и раними натури като теб не са ли уязвими в суровата действителност, която ни заобикаля? Всеки ден искам да бъда по-добър за околните и себе си. Взимам си поуки от всичко, което ми се случва, от успехите и неуспехите. Нощем насаме със себе си правя рекапитулация на емоциите. Вярвам, че има някой по-висш от нас разум, който решава как да ни се получат нещата. Християнин съм, но имам своя собствена вяра, подсъзнателно усещам, че човеците са малки прашинки във Вселената. Вярата в Господ е въпрос на индивидуално усещане. Вярата е нещо много лично – тя ме крепи в трудни моменти, дава ми надежда.
Миналата година участва във „Вип Брадър“. След неговия край какъв е изводът ти? Смятам че бях достойна част от едно много интересно преживяване. За два месеца видях и опознах различни хора. Разбулих за себе си техните лица изпод маските. Някои познавах отвън в една светлина, а вътре в Къщата те се оказаха много по-различни. Научих нови житейски уроци. Ако човек успее да отвори и допусне вътрешното си състояние, да се отдалечи от модата на този динамичен и технологичен век, в който живеем, може сам да разбере, че ние сме много повече, когато сме в общество от това, което животът изисква от нас. Спечелих само позитиви от предаването. Исках хората да разберат какво момче съм всъщност, че не съм надменен и краен в амбициите си. Мисля че го постигнах. Психическото натоварване в този телевизионен формат е много голямо и мисля, че не бих влязъл отново. За по-чувствителните хора връщането към нормалния живот е трудно, като след преживян голям шок.
Кога за последно се смя истински, на висок глас и от сърце? Аз се смея и усмихвам постоянно. Всеки ден, когато тренирам с деца например, аз се забавлявам истински. С по-големите момчета и момичета тренировките са невероятно удоволствие, с много усмивки, лафчета и смях. Превръщам общуването ни в забавление и купон. Всички, които посещават школите са обичащи танците, музиката и ритъма хора. Случвало се е да връщам някое дете, ако групата ми е запълнена. Само след ден намиран начин и го записвам, не бих си позволил да нараня някое амбициозно детско сърчице.
