Безбрежна ледена пустиня. Страхотна виелица. Температура -50°С. И всред тази обстановка се движат три шейни, запрегнати с дребни коне. Край тях вървят трима души.
Годината е 1908. Англичанинът Ърнест Хенри Шекълтън е решил да покори Южния полюс. За багажа и провизиите той е взел четири Манджурски коня, които са привикнали към студените условия. Въпреки суровия студ първоначално конете вървели добре и упорито теглели шейните. Но колкото по на юг отивали, толкова условията ставали по-тежки. Конете потъвали до корем в пухкавия сняг и с мъка влачели шейните. От тях се вдигали облаци пара, а хълбоците им силно туптели от умора. Достигнали 84-ия паралел, но повече нямали сили да вървят. Намерили смъртта си на 300 километра от Южния полюс. Шекълтън и другарите му също не могли да достигнат полюса. Без коне, събаряни от ужасните виелици, те били принудени да се върнат без да достигнат поставената цел.
През юли 1910 година английският кораб „Тера нова“ напуснал пристанището на Владивосток. В трюма му имало 15 Якутски коня и 33 Сибирски кучета. Англичанинът капитан Робърт Фалкон Скот решил да постигне онова, което Шекълтън не могъл – да покори Южния полюс. През Нова Зеландия корабът се отправил към Белия континент. През декември достигнал Антарктида и оставил там хората, конете, кучетата и багажа им. Почти през цялата 1911 капитан Скот и част от придружаващите го се придвижвали на юг с конски и кучешки шейни, за да устройват спомагателни лагери. При тези походи имало много драматични моменти. На някои места, където имало ручеи от топящ се сняг, конете пропадали целите в ледената вода. Ледът бил хлъзгав и животните вървели трудно. Докато хората имали на разположение бараки и палатки, конете и кучетата били винаги на открито. С много виелици и ниски температури отминала тъмната полярна зима. Понякога студът падал под -70°С. Конете и кучетата понесли стоически трудните полярни условия. На 22 август слънцето се появило отново. Животните се посъвзели. На 1 ноември Скот се отправил към полюса. Предстоял му дълъг, 1500-километров преход през ледени планини и полета. Той взел шейни само с конски впряг. Кучешките впрягове останали с друга група, която нямала за цел да достигне полюса. Отначало всичко вървяло добре. Времето било сравнително топло, дори снегът се топял. На 4 декември изведнъж се разразила страшна снежна буря, завалял обилен сняг. Хората били в палатките, но конете били на открито. Лошото време продължило четири дни, и когато най-после хората успели да излязат от палатките, наоколо имало само огромни преспи от сняг. Горките коне! Те представлявали могилка от сняг, но все още били живи. Дотук бил техният път. И този път конете не могли да достигнат полюса, но все пак те не загинали от студа.
Капитан Робърт Скот и хората му достигнали Южния полюс на 11 януари 1912 година. Но те не били първите хора, стъпили на този полюс. Месец преди тях, на 14 декември 1911 година, друг смел полярник – норвежецът Руал Амундсен, с хората си стигнал до тук. Голямо било разочарованието на Скот. На връщане, застигнати от ужасна буря, Скот и хората му загинали, преди да се доберат до междинния лагер.
Tези два кратки епизода от експедицията на Шекълтън и Скот, показват на какви сурови условия могат да издържат конете. И ако не са достигнали полюса, не им е попречил студът, а ужасните виелици.
В Русия и в северните страни се развъждат коне от така наречените северни горски породи. Това са коне, които са приспособени много добре към студения климат и суровите условия на Севера. Най-ярък представител на тези породи е породата Якутски кон.
Якутия заема огромна площ от Сибир. Климатът там е много суров. Средната годишна температура е минус 10°С. Лятото е късо и температурата рядко достига 10°С. Зимата е продължителна, много студена и с продължителни снеговалежи. Температурата често спада до -50, -60, дори -70°С. И при тези особено сурови условия значителна част от Якутските коне се отглеждат целогодишно на открито, без никакво подхранване. Както степните коне, те и през зимата са на пасището, разравят снега с крака и търсят изсъхнала трева, за да се нахранят. Жаждата си задоволяват със сняг, понеже всички източници на вода са замръзнали. През лятото и есента те усилено пасат и натрупват подкожна тлъстина, която достига дебелина 5-6 сантиметра. Тялото им добива закръглен, бъчвообразен вид. През зимата им израстват значително количество косми, които достигат дължина 10-15 сантиметра. Тази космена покривка образува около тях слой от въздух като кожух, който заедно с подкожната тлъстина ги предпазва от студа. Заедно с елените, те служат като транспортно средство на местното население в непроходимата тайга. Освен това са източник на месо и мляко.
В Русия има и други породи, които се развъждат в северните райони. Те обикновено са съсредоточени по поречията на някои големи реки и носят техните имена – Мезенски, Двински, Печорски кон и др. В Норвегия се развъждат Фиордингите или Фиордските коне.
И днес тези коне не са загубили своето значение. Те са незаменими помощници на местното население.
- Цветове: алест, изабела, сив, пъстър;
- Главата е груба;
- Шията е права;
- Гърбът е широк и дълъг;
- Гръдният кош е широк и дълбок;
- Краката са къси и здрави;
- Копитата са солидни;
- Козината на тялото, гривата и опашката са плътни и гъсти
- Тип: студенокръвен;
- Височина при холката:150 см.
Из книгата „Красавецът на пустинята“, 1988 г.
