Ако трябва да бъдем най-точни в определението за езда за начинаещи в манеж с корда, то дефиницията е: Обучение и коригиране в езда с корда. Този метод е от особено значение за всички ездачи от начинаещи до настоящи професионалисти. Язденето на корда е определящо за едва започващите. Това е времето за опознаване с коня, това са първите уроци за правилен седеж. А за по-напредналите, пък, помага да се адаптират към т.нар. „дълбок седеж“, да усещат и да изпълняват по-добре различните видове алюри. Независимо към коя дисциплина сте се насочили, кордата е задължителна. Дори и за онези ездачи, които след половин година езда вече са с голяма доза самочувствие, кордата е необходимост. Защото тя „ чисти” грешките. Не забравяйте, че и най-добрите развиват различни „паразитни“ навици и имат нужда да се върнат към азбучното си обучението, за да ги отстранят. Това, разбира се, трябва да стане с треньор. Защото, както е и в живота, човек трудно забелязва грешките си сам.
Основни принципи на воденето на кон с корда: те са абсолютно еднакви и валидни за ездачите от всички нива на опитност. Конят трябва да е правилно оседлан, спокоен, изпълнителен и подходящ за корда. Важно е животното да се движи ходом и в тръс бавно и да изпълнява командите на инструктора. Помнете, че е малко вероятно, макар и не изцяло невъзможно конят да се движи в лек галоп на корда достатъчно бавно, за да има смисъл да се прави това с начинаещ ездач.
Отделен е въпросът, че при тренировки на по-напрегнат ездач трябва съвсем друг вид животно. То трябва да може да върви еднакво добре в тръс, ходом, и галоп, да сменя лесно темпото и да има правилен баланс при по-бърза езда. Когато такъв кон се използва за тренировка, страничните поводи трябва да се скъсят леко, защото той ще обикаля в по-широк кръг, а стремената и ремъците трябва да бъдат изцяло отстранени. Ако ездачът открие обаче, че може да язди достатъчно дълго без стремена, но му е трудно да язди с тях, то те трябва да бъдат оставени, за да се изчисти този проблем.
Въпреки че облекченият тръс първо се представя на начинаещите при езда на корда, това е просто за удобство и не трябва да се практикува с по-напредналите ездачи. Тяхната полза от този вид езда е да направят седежа си по-дълбок и да се научат да сливат движенията си с тези на коня, без да се налага постоянно да следят и сменят ритъма.
Опитният инструктор много добре знае колко добър помощник е коня, който е добре обучен за езда на корда. Но това не означава, че тези животни трябва цял живот да са „заточени“ и да обикалят в 15-метрови кръгове. Час-два полска езда или просто отвързани от кордата биха били всекидневният им подарък.
Треньорът, въжето, камшикът. Инструкторът не трябва да мърда от мястото си, за да е сигурен, че кръгът поддържа правилната си форма; кордата не трябва да е усукана по дължината си, както и свободният й край да е добре увит около ръката на инструктора. Камшикът трябва да се използва внимателно и да се насочва към бедрото на коня за увеличаване на скоростта му и към предното му рамо за поддържане на кордата изпъната и на кръга в правилна форма. Трябва да се внимава чрез нея да не се подплаши конят или да го накара да подскочи. Често трябва да се сменя посоката на езда. По-голямото внимание от страна на треньора трябва да е насочено върху ездача, за да отстранява навреме грешките и да прилага способи за тяхното отстраняване.
Времето за ездата на корда не трябва да е по-дълго от 20-30 минути. Оптимумът за ездача и за коня. Внимателният инструктор ще прекъсне урока, когато забележи, че ученикът му овладее целта на настоящото упражнение, за да не се проточи то излишно дълго. Винаги, когато това е възможно, тренировките приключват веднага след най-доброто постижение на трениращите.
По преводни материали на Монти Мортимър, старши треньор по езда, Германия
