Композиран през 1848 г. от Йохан Щраус-баща, маршът Радецки (опус 228) е посветен на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки фон Радецки и е един от най-известните сред войниците.
Когато е изпълнен за първи път пред служещи австрийски офицери, те инстинктивно започнали да пляскат с ръце и да тропат с крака в ритъма на музиката. Тази традиция продължава и до днес, когато маршът се свири по класически музикални сборища във Виена. Почти винаги присъства като последно произведение на Виенския новогодишен концерт.
Въпреки че е посветен на военна личност, тонът на музикалното произведение е по-скоро тържествен, отколкото маршов, а духът е празничен, весел и радостен. Продължителността му обикновено е под три минути.
На името на австрийския офицер е кръстен и австрийският кораб „Радецки“, с който четата на Христо Ботев слиза на българския бряг на Дунав. Но кой всъщност е той?
Йозеф Радецки (2 ноември 1766 – 5 януари 1858 г.) е бил чешки благородник и австрийски генерал, граф, фелдмаршал и изтъкнат военачалник от Австрийската империя от първата половина на XIX век.
Роден е в благородническо семейство в Требнице (Бохемия, Чехия). Осиротял на ранна възраст, за него се грижи дядо му. След неговата смърт продължава образованието си във виенската академия „Тереза“, която обаче е закрита още на първата година от пребиваването му там. Присъединява се към австрийската армия като кадет през 1784. През 1786 получава офицерско звание. През 1787 става старши лейтенант и командир на полк кирасири*(конник с ризница).
По време на Австро-турската война (1788 – 1789) служи в щаба на граф Фон Ласи като ординарец. През 1793 – 1794 се сражава в Холандия и на Рейн. По-късно е назначен за ротмистър и за адютант (1796) на Жан-Пиер дьо Болю. При Волтри (Италия) се отличава в сраженията и е назначен за майор и по-късно (5 ноември 1799) за полковник. В битката при Хохенлинден (1800) също се сражава с отличие.
През 1805 е назначен за генерал-майор и преместен в Италия, през 1809 се бие с 5-и армейски корпус, отново с отличие като командир на авангарда при Браунау и е произведен (1 юни 1809) в чин фелдмаршал-лейтенант след битката при Асперн (май 1809). След това участва в битката при Ваграм.
През 1813 е назначен за началник квартирмайстер и като такъв участва в битката при Лайпциг. След това реорганизира австрийската армия и служи в щаба на княз Карл Филип Шварценберг. След сключването на мира е дивизионен командир при дн. Шопрон, после при дн. Будапеща, а през 1821 е назначен за генерал от кавалерията и комендант на крепостта на Оломоуц.
Съветник (1818 – 1828) на ерцхерцог Фердинанд Карл, генерал-командир (1831 – 1857) на австрийската армия в кралство Ломбардия – Венеция (от 1836 има чин на фелдмаршал). Една от най-важните му победи е срещу Сардиния от 1848 – 1849.
Умира на 91 години на 5 януари 1858 в Милано, Италия. Погребан на 19 януари 1858 в Хелденберг. Почитан е от монархически настроените австрийци.
Генерал Радецки е бил военен повече от 70 години и най-известната му победа е тази при Новара, 23 март 1849 г.
Запалени почитатели на класическото „парче“ се срещат и в други спортове. Датският футболен клуб Аархус АГФ пуска известния марш на стадиона си всеки път, когато отборът им отбележи гол като домакин.
