Нойтгедахт пони

0
2964

Денят, някъде между 1825 и 1830 г., когато Крал Мошвешве, вожд на племето Басуто, се качва на кон за първи път, е всъщност и първият ден от историята на породата Нойтгедахт.

Крал Мошвешве веднага вижда голяма стойност на коня, но едва 20 години по-късно Басуто пони вече стават признати като отделна порода коне. Басуто пони е разработено предимно чрез естествен подбор и славата му се носи заради неговата издръжливост, покорство, здрави копита, добър темперамент. Тези характеристики са негова запазената марка и до днес.

Но славата на тази порода не трае дълго. Тя изчезва с времето, но благодарение на нея се появява днешният Нойтгедахт пони. Една от малкото местни породи в Южна Африка, Нойтгедахт пони е единственият истински потомък на известното Босуто пони. Рядка порода, само с около 400 чисти екземпляра днес.

Разработването на породата започва през 1951 г., когато южноафриканското Министерството на земеделието внася малка група тип Басуто понита. През 1952 г. в изследователска станция Нойтгедахт започва проект за запазването на Басуто пони и развитието на конна езда, подходяща за условията на южноафриканския регион.

Поради голямото близкородствено кръстосване, животновъдите в конезавода трябвало да работят с голяма прецизност и изключително внимание. Именно заради това са използвали в ограничена степен жребци от породата Боер (с подобни корени като на Басуто пони) и полуарабски жребци в допълнение към жребеца Вонк, избран от ведомствена комисия, който да бъде основател на породата. Потомството на Вонк контролирало проекта за разплод до такава степен, че днес почти всеки екземпляр на породата Нойтгедахт е потомък на Вонк по майчина или бащина линия, или и двете. Процентът на раждане станал много висок – близо 90. Така че много стриктно, само едно от четири понита, било оставяно за продължаване на потомството.

Системният разплод дал своя резултат – кристализиране на разпознаваемостта и еднакъв вид на представителите на породата. Така животновъдите били в състояние да започнат да говорят за една порода. През 1967 г. животни за разплод от тези коне са били доставени и установени в осем конезавода като част от проекта.

През 1968 г. от участниците в проекта е създадена Асоциацията на животновъдите Нойтгедахт. Установяват се стандарти за разплод като насоки за животновъдите и съдиите в изложенията. Задачата за развитие приключва и Министерството на земеделието продава всички коне чрез публичен търг през март 1977 г. Така проектът за развъждане остава изцяло в ръцете на сдружението, чийто брой надвишава шейсет членове.

През 1976 г. Нойтгедахт пони е записано в южноафриканската родословна книга като първата местна порода.

Според стандартите, определени от Асоциацията на животновъдите на породата, Нойтгедахт пони, в идеалния случай, трябва да бъде добър за езда, с изключителна издръжливост, компактна конструкция, къс гръб и скосени рамене. Животното трябва да е добронамерено и интелигентно, с добра костна структура, стави, както и отлични копита, които рядко да се нуждаят от подкови. Най-често срещаните цветове са алест, кафяв и кестеняв. Височината при холката варира от 138 см до 153 см. С техния възхитителен афинитет към хората Нойтгедахт пони са много добри приятели

* Мошвешве I (1786 – 11 март 1870) – вожд на народа сото (басуто), обединява народа си срещу британски и Бурски заселници и завоеватели. Кралство Мошвешве е на територията на днешното Кралство Лесото в Южна Африка.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име