Терминът „муле“ (лат. mulus) първоначално се използвал за поколението на които и да е две животни от различни видове – това, което днес наричаме „хибрид“.
Може да ви се стори странно, но мулето е едно от най-полезните животни за работа и е било използвано за много цели през историята на човечеството. Още от древността е известно, че когато се отнасят добре с него, то може да бъде много интелигентно. Много малко хора знаят, че мулетата са по-силни от конете и могат да издържат на тежка работа. Те са силни, приспособими и устойчиви животни.
Мулето по природа е смело и обикновено спокойно. Има независим нрав, който често е считан за упоритост, въпреки че в действителност е отражение на силно развития му инстинкт за самосъхранение.
В древни времена мулетата са били на по-голяма почит от конете. Например хетите (индоевропейски народ, пристигнал в Анатолия – днешна Турция – в средата на третото хилядолетие пр.Хр.), които са били един от най-могъщите ранни конни народи, оценявали мулетата на 60 шекела (древна парична единица. За първи път е била използвана в Месопотамия около 3000 г.пр.Хр.), докато цената на конете за колесници била само 20 шекела. Царете на Израел яздели мулета, а при народа амхара, който вероятно е бил повлиян от древните си семитски корени, то се радвало на особена почит. Средновековните духовници, следвайки еврейската традиция, изразявали християнското си смирение, като яздели мулета с разкошни покривала.
В действителност стойността на мулето се дължи на неговата приспособимост. В много части на света мулето е по-практично от коня поради равномерната си походка под седлото, както и на стабилността му на планинските пътеки, които са твърде стръмни за конете. Например в днешна Средиземноморска Европа с мулета орат, носят тежки товари и дори ги впрягат. А преди много години в южните щати на САЩ са били използвани за транспорт и земеделие. Мулетата са много по-бързи от воловете, почти толкова силни и са много по-икономични за отглеждане от конете. Друго предимство е, че точният тип муле може да бъде създаден за специфични цели, като се избират подходящи кобили, които били заплождани от сравнително малък набор типове магарета. Например магаретата Поатевин, кръстосвани с кобили Поатевин създавали тежковозни мулета, докато по-дребните малтийски и индийски магарета ще създадат по-леки типове, в зависимост от кобилите, с които ги чифтосат.
Транспортът с мулета е бил широко разпространен по време на двете световни войни, като е бил използван предимно в Бирма и Италия. Много от транспортните компании са произлезли от индийската армия, която винаги е била известна със своята употреба на мулета. Съвременната индийска армия все още използва голям брой мулета, а при следвоенните спорове за границите, най-вече в планинския терен на Кашмир и на съседните територии, този тип транспорт изиграл съществена роля. Индия също така поддържа своята легендарна планинска артилерия, която функционира с изключителна ефективност на терен, на който е невъзможно да се използват обичайните превозни средства. Мулетата носят разглобени оръдия, както и тежки сандъци с боеприпаси по стръмни и каменисти планински пътеки.
- Главата е голяма, с леко изпъкнал профил, с характерни дълги уши.
- Шията е сравнително къса, но много силна.
- Краката са силни, с кръгли стави като при магарето.
- Копитата са тесни, прави, никога закръглени. Те са изключително здрави и могат да издържат на износване.
- Гръдният кош е широк и сравнително дълбок. Плещите и гърбът обикновено са плоски, а гърбът е доста дълъг.
- Крупата е силна наклонена, а опашката е ниско поставена.
- Опашката на мулето обикновено прилича повече на тази на магарето, отколкото на тази на коня.
- Задните крака на са непропорционално силни за размера му, въпреки че не изглежда така.
Не бъркайте мулето с катъра! Катър, в съвременния общоприет смисъл, се нарича хибридът между кон и женско магаре, за разлика от мулето, чийто пол на родителите е на обратно. Катърът е кръстоска между кон и магарица. Катърите се считат за по-неработоспособни от мулетата, въпреки, че са по-едри от тях. Те могат да бъдат в какъвто и да е цвят, но най-често са сиви. Катърите обикновено са по-едри от мулетата.
Мъжките и на катърите и на мулетата са безплодни, както и повечето женски. Това се дължи на различния брой хромозоми при коня (64) и магарето (62).
Любопитно
Невероятно, но факт е, че един от най-известните повелители на конете, чиято методика е естественото общуване с тях – Пат Парели, е обучавал не само коне. В своята работа чрез психология той използвал и мулета. Тези своенравни роднини на конете му помогнали в определянето на главната цел – да предизвикаш у животното желание да ти сътрудничи, а не да постигаш това със сила.
Мулетата, както казва Парели го научили на безгранично търпение. Парели не им останал длъжен и през 1980 г. създал Американската асоциация за работа с мулета. 
Освен това той вземал участие в състезания не само с коне, но и с мулета и през 1983 г. спечелил турнир с дългоухия си приятел – мулето Киси. Този факт не бил просто триумф за Парели в качеството му на треньор, но и безспорна революция в представите за конни състезания. По-рано мулета не се допускали до участие в подобни състезания. Нещо повече. Една година по-късно Пат Парели се върнал на същия този шампионат в качеството на специално поканен консултант, където още веднъж демонстрирал блестяща работа с мулето, но… вече без юздечка.
