При по-голяма наблюдателност можете да видите малки възелчета или мехурчета, точно около ушите, врата и корема, които при разчешване се пукат и от тях изтича течност. Внимание – това е краста.
Крастата е хронично заболяване при конете. Причинява се от малък и много „трудолюбив“ кърлеж. Първите признаци за наличието му са изменения по кожата и смущения в здравословното състояние на целия организъм.
Кърлежът причинител е малък, почти невидим с просто човешко око (от 27 до 45 мм). Малкото му кръгло телце е в сивобелезникав цвят и чудесно се адаптира в кожата на животното. Снася около 50 яйца, от които от 3 до 7 дни се излюпват ларви. Пълният им цикъл на развитие завършва от 14-я до 21-я ден, когато вече са готови да атакуват. В кожата остават живи 30 дни.
Крастата е много разпространено заболяване по целия свят. Лесно податливи на това заболяване са конете, които не се хранят пълноценно и живеят в лоша хигиенна среда.
Болестта се разпространява най-вече през есента, зимата и рано на пролет, а през лятото затихва. Основен източник са болни животни, а разпространението става при пряк контакт. Кърлежите живеят и извън организма на животните, което улеснява предаването им чрез постели, амуниция, инвентар и т. н.
Животните видимо започват да слабеят. Кожата се набръчква в зоните на сърбежа, а косъмът се начупва и често накъсва. Окончателната диагноза се поставя след откриване на кърлеж в кожата или материал, взет от изменените кожни участъци.
Лечението е чрез т. нар. сухи и влажни методи. Противопаразитните препарати, които се прилагат вътрешно, мускулно или като разтвор за третиране – „изкъпване“, се предписват в доза и съотношение от ветеринарния лекар. Най-често използваната рецепта е: 1% разтвор на хлорофос, 0,4% емулсия на неоцидол и 0,7% суспензия на алуган, айвомек. Стените на конюшната, яслите, помещението за инвентара и амуничника се пръскат трикратно на ден през 7 дни.
За да не се стига до „крастави коне“, стопаните трябва да налагат „карантина“ на всички новозакупени коне, да поддържат добри хигиенни условия за отглеждане на конете и редовно да извършват профилактична дезинфекция на конюшните и прилежащите им помещения. Стадото или отделните коне се считат за здрави, когато след лечение, едва в края на третия месец, няма случай на ново заболяване.
из „Конен лечебник“
