Френски Рисак

0
4531

Френският Рисак е една от най-младите рисисти породи. Нейната племенна книга била отворена едва през 1906 г. Ако се има предвид, че тази порода се е развивала самостоятелно, а не на основата на вече съществуващи водещи рисисти породи, то качественият скок от универсален кон до хиподрумен боец, претендиращ за званието световен шампион, изглежда наистина впечатляващ. Французите успели да създадат наистина конкурентноспособна порода, която при това запазила своята „визия“ през годините.

Родината на френския Рисак Нормандия, още през средновековието се прославила със своите големи силни коне. През XIX в. на базата на старинната нормандска порода започнала да се формира нова популация, наречена по-късно Англо-нормандска. Голямо влияние й оказали английските породи – Чистокръвната и Норфолкската. Отначало била универсална, а впоследствие Англо-нормандската порода се разделила на три типа, които в началото на ХХ в. дали на света три различни породи: ездова, впрегатна и рисиста.

Първите надбягвания във Франция се провели в Шербург през 1836 г. Този нов вид спорт бил признат за официален едва след 20 години. Качествени промени в пъргавостта на конете настъпили в края на ХIХ в., след появата на знаменития хиподрумен боец Фусшия, който изиграл важна роля във формирането на френската рисиста порода.

Френската се различава от другите рисисти породи с това, че първоначално е била използвана само за езда и впрягове. Великият историограф на коневъдството В. И. Коптев, посетил конезавода на видния коневъд и селекционер маркиз де ла Кроа през 1875 г. и характеризирал породата: „От предложените ми от маркиза свидетелства за наградите, спечелени от неговите коне на различни състезания, мога да съдя за разнообразието на надбягванията във Франция: на различни дистанции, с впряг, гладките надпрепусквания, стипъл чейз. С това те оправдават целта, поставена от коневъдите – да се създаде кон, еднакво годен както за езда, така и за впряг“.

Обаче такова разнообразно използване не помагало за постигането на висока пъргавост и френските Рисаци доста дълго време отстъпвали първенството в хиподрумните надбягвания на други рисисти породи. Неуспехът на родната порода обаче не спирал французите – те обожавали надбягванията и продължавали да залагат на собствената рисиста порода. В началото на ХХ в. Франция била рекордьор сред европейските страни по количество хиподруми – притежавала 309 бегови писти!

 

През 1920 г. бил учреден най-големият международен европейски приз. Първата световна война едва завършила, бил подписан Версайският мирен договор, съюзниците празнували победата. Било решено един от призовете в хиподрумните надбягвания да бъде посветен на Америка. И сега приз „Америка“ се смята за най-престижен във Франция, условията му напълно отговарят на особеностите на изпитанията на френските Рисаци – дължина на дистанцията 2700 м, 18 участници, стартът започва от завой и без фиксирани номера.

За френските Рисаци 20-те години били годините на тоталните победи. Това било времето на знаменитата Урани (р. 1920), първата „кралица“ на рисистите надбягвания в Европа, трикратно печелила Приз „Америка”. През 40-те години френските Рисаци встъпили в жестока конкуренция с претендентите за световно господство американските Рисаци, които 7 пъти побеждавали в Приз „Америка”. Появили се и френско-американски кръстоски, деца на най-добрите кобили, в това число и на знаменитата Урани. Пред френските коневъди възникнал въпросът: да продължат изгодните кръстосвания или да се опитат да запазят чистотата на породата? В онзи сложен момент Асоциацията на рисистото коневъдство на Франция, оглавявана от Рене Белиер, взела окончателно решение – племенната книга на породата да бъде затворена след 1937 г. Така се получавало, че всички коне, вписани в нея преди това, се смятали за френски Рисаци, а кръстоските, родени по-късно, нямали правото да участват в развъдния процес и да се изявяват в състезания за френски Рисаци. Като резултат процентът „американска кръв“ във френската рисиста порода се оказал много малък. Френските коневъди били „въоръжени“ с изпитания, щателна селекция и целенасочена племенна работа. Положителните страни на този строг подход се проявили почти незабавно.

На дълги дистанции постиженията на френските рисаци били направо удивителни. През 60-те години се проявило вечното съперничество между френските и американските рисаци. Най-добрите представители на двете породи се срещали на най-големите призове – на Приз „Америка” (2700 м, Франция), Елитлоп (2700 м, Швеция), Интернейшънъл Трот (2011 м, САЩ). Но, ако американските рисаци за последните 40 години успели да спечелят Приз на „Америка” едва пет пъти, то френските постигнали цели 34 триумфа. В приза Интернейшънъл Трот (неофициален световен шампионат) американските рисаци побеждавали в 14 старта, а френските рисаци в 13.

През 80-те години светът си мечтаел за срещата на двата велики рисака: четирикратният победител в Приза на Америка „французина“ Урази и „американеца“ Мак Лобел. Шампионите се срещнали през 1988 г. Урази успял да надмине Мак Лобел, но не станал победител – бил изпреварен от „норвежеца“ Шугъркейн Хановер.

Забраната за кръстосване на френски и американски рисаци действала до средата на 80-те години на миналия век. След това било взето решение за ограничено ползване на шестте най-добри американски жребци-производители Спиди Краун, Спиди Сомоли, Бонефиш, Супер Боул, Роял Престиж и Першинг. Но независимо от това, че от кръстосването се получили прекрасни хиподрумни бойци и производители (Бивте д’Ану, Дефи д’Ану, Тарас Булба, Коктейл Джет и др.), в началото на 90-те племенната книга на френската рисиста порода пак била затворена. Днес затворени книги имат само две рисисти породи – Френската и Орловската.

„Чистото“ развъждане ни най-малко не пречи на френските Рисаци да остават едни от най-съвършените коне. Рекордите им на дълги дистанции си остават непостижими за други породи. Каква ли е тайната на успеха им? Сигурно не на последно място е вниманието, което се отделя на конете във Франция. Индустрията на надбягванията в тази страна е една от най-успешните в целя свят. Отчетливата структура на Асоциацията на френската Рисиста порода позволява идеалната координация на работата на 251 хиподрума. Втората причина за успеха е прекрасно организираната система на тотализатора, която позволява въвличането в играта на почти цялото френско население. Тя се намира под контрола на три министерства – на финансите, на селското стопанство и на вътрешните работи. Получаваните от тотализатора пари, точно разпределени от системата, гарантират достойното съществуване на хиподрумите и конезаводите.

Броят на рисистите кобили във Франция е около 17 000. Всяка година се раждат над 11 000 жребчета. Ако се вземе предвид, че повече от 80 % от собствениците на коне имат от три до шест коня, то със сигурност може да се каже, че френската Рисиста порода е наистина национална. Около сто е бройката на големите конезаводи с по около 30 кобили майки в тях. В производството се използват най-съвременните методи, така че заради опасността от прекалено голям дял на потомство само на един жребец било взето решение за една година броят на покритите от един жребец кобили да не надвишава 150.

Разбрали за преимуществата на френските Рисаци, коневъдите от почти всички европейски страни използват тази порода за подобряване на своите Рисаци и получават добри резултати. Неслучайно още през 60-те години американският коневъд Джим Харисън писал: „Гледайки напред, съм сигурен, че с времето кръвта на американските и френските Рисаци ще се смеси и като резултат от това ще се появи Рисак, който ще потресе света. Причината, поради която това още не е станало, е че ние залагаме на ранното развитие на пъргавостта на конете, а французите имат за главна цел тяхната издръжливост. Не е възможно тези две рисисти линии никога да не се съединят… Възможно е в края на краищата всичко това да стане абсолютно случайно, както се е случвало през столетието на съществуване и на двете породи“. Единствената страна, където са забранени племенните изпитания и използването на френските Рисаци за развъдна дейност, е Русия. Забраната при това важи за коне и с най-малък дял френска кръв.

Съвременният френски Рисак е голям (средно 165 см в холката), груб и мощен кон. В породата и досега могат да се забележат чертите на предците й – кавалерийските коне. От друга страна голяма част от особеностите на породата са се развили именно благодарение на изпитанията, които тя претърпяла под седлото. За разлика от американските Рисаци, френските са много по-опърничави. Постигат първите си големи успехи от тригодишни. Обаче са способни да участват в състезания на дълги дистанции няколко години по-дълго от другите рисисти породи коне. Френските Рисаци са много здрави и издръжливи, с прекрасни сухожилия и ставни връзки. Най-често тази порода се закупува в страни като Швеция, Финландия, Австрия, Германия, Швейцария, Малта, където конете се изявяват в спорта до 14–16-годишни.

Колкото и странно да звучи, знаменитите хиподрумни жребци рядко стават добри производители. Изключение от това правило е жребецът Идеал дю Газо. Кобилите обаче оставят своята следа чрез потомството си – така Урани, Желинот, Рокепин са повлияли на създаването на най-добрите линии в породата.

  • Ръст: 160–170 см;
  • Цвят: рижав, кафяв, много рядко черен и сив;
  • Глава: с прав, леко изпъкнал профил;
  • Чело: широко;
  • Уши: дълги, широко поставени;
  • Ноздри: отворени, широки;
  • Плещи: широки и мускулести;
  • Крака: дълги, много здрави.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име