Феноменалната случка е отразена в български и румънски вестници. Дори протича на правителствено равнище и допринася за добросъседските отношения между България и Румъния, в това число и на армиите на двете страни.
Редове от румънския вестник “Тимпул” от 25 април 1893 г.: “Български кавалерийски поручик Саллабашев, който се обложил да премине на един и същ кон разстоянието от София до Букурещ за 3 дена, т.е. за 72 часа, е пристигнал завчера (23 май) в 11 часа и 10 минути в Катрочени, където бил посрещнат от един голям брой румънски офицери, отишли там заради него.“
Господин поручик Саллабашев е спечелил облога, който е 12 000 лв., като е преминал пътя от София до Букурещ, т.е. 430 км за 72 часа, което включва 146 километра на ден.
Маршрутът, по който се е движил господин поручик Саллабашев, е следният: София – Орхание (Ботевград) – Плевен – Русе – Гюргево – Букурещ…”
Най-впечатляващото е, че Саллабашев пристигна в Гюргево на 23 май в 5 часа сутринта и, без да почива, продължава ескортиран от двама румънски офицери от Гюргевския гарнизон. В околностите на Букурещ го посреща командирът на втора кавалерийска бригада полковник Градушана и много офицери, които манифестирали в чест на своя колега. На официален обед, даден от министъра на войната при изпълнение на “Шуми Марица” (б.а. – тогава национален химн на България), той вдига тост за успехите на българската армия, на който поручик Саллабашев отговаря с наздравица за негово величество краля и румънската войска.
Както поручик Саллабашев, така и верният му кон, за който били положени подобаващи грижи, се чувствал превъзходно. На въпрос на румънски журналист “Как се чувствате?” – поручик Саллабашев отговорил: “Не чувствам никаква умора, освен само малка наклонност за сън.” В продължение на 72 часа той спал само два пъти по няколко часа. Бил истински здравеняк, кавалерист.
На 24 май 1893 г. при смяната на караула в 11 часа поручик Саллабашев е приет от румънския крал, който провежда разговор с него. Предоставена му е възможността да се запознае и посети забележителностите на румънската столица. Обратното пътешествие на поручик Саллабашев било пак на кон, но за двойно повече време.
