Фокстротър

0
2458

Мисурийският Фокстротър е една от най-старите породи в Америка. Макар че племенната книга на тези коне била открита едва през 1948 г., култивирането на самата порода започнало още в началото на XIX в. Колонизаторите, които мигрирали на запад от щатите Кентъки, Тенеси и Вирджиния, взимали със себе си коне от различни породи, включително и от Чистокръвната английска, Морган, Арабска, Бербер и Андалусийска, и ги кръстосвали помежду им в стремежа си да получат порода, която да е издръжлива и бързо да се приспособява към условията на хълмистото плато Озарк в Мисури, което се превърнало в техен нов дом. На появата на новата порода повлияли някои от първите заселници на платото. Например, едно от семействата – Алупс, станало известно с чистокръвния си английски жребец производител Бримър, чието име отначало било дадено на новата порода. Друг жребец, „участвал“ във формирането на новата порода, бил Олд Скип, кръстоска между Морган и Чистокръвна английска. Известни са и други двама бащи от американска ездова порода: Чийф и Котъм Дейр. Вероятно в началото на селекционната дейност основните усилия на американските коневъди са били насочени към получаване на кон за надбягвания. По-късно обаче коневъдите се съсредоточили върху други качества на новата порода. Основно изискване станало способността на коня да преодолява големи разстояния по каменистия грунт с максимален комфорт за ездача и с постоянна скорост от 5 до 8 мили на час (8-13 км/ч).

  

Като решение за това изискване се появили т. нар. „лисичи стъпки“ или „фокстрот“ – четиритактов диагонален алюр, при който предните крака на коня се движат на ходом, а задните на тръс, като застигат предните при всяка крачка. Предното копито от диагоналната двойка удря земята точно преди задното, като при правилния фокстрот по всяко време едно от предните копита е на земята. Задните крака, въпреки че се движат подобно на тръса, не стъпват рязко, а се приплъзват под тялото на коня и сякаш изтриват следите на предните. Главата и опашката следват движението и балансират по естествен начин коня. Ритъмът на крачките при фокстрота е нестандартен, наподобява едноименния танц. Така като резултат се получава плавен и удобен алюр, с който конят може да се движи дълго време, без да чувства умора. Способността за движение по този удивителен начин е вродена у мисурийския Фокстротър. Но все пак при голямо желание и с много тренировки може да бъде развита и у коне от други породи. Типичната поза за галоп при Фокстротъра е с високо вдигнати глава и опашка. При тази порода галопът не е бърз, конят трябва да изглежда отпуснат и свободно движещ се. Качествата на породата били подобрени с течение на времето чрез кръстосване с американския ездитен кон и Тенесийски рисак. Сега Фокстротърът се отличава с компактно мускулесто телосложение и уверена стъпка.

 

Ако преди е служел като основно транспортно средство за дълги пътувания, то сега този кон се използва прекрасно за туристически разходки, особено на големи разстояния. Породата с успех се представя и на различни шоута, спектакли, дори в холивудски филми. Едно от най-престижните изложения за тази порода си има специална система за оценяване: 40% от оценката зависят от красотата на самия фокстрот, 20 % за обикновения ход, 20 % се дават за лек галоп и 20 % се определят от екстериора на коня. Фокстротърът много често се използва и във фермите за работа с добитък. Естествено породата има много поклонници сред уестърн ездачите. Този кон също така е идеален партньор за ловците и горските рейнджъри заради своята издръжливост и сигурност при движение по неравен и скалист терен. Така той си печели славата на кон за всякакви ситуации.

Мисурийският Фокстротър има удивителен характер. Той е спокоен, послушен, умен и умерено енергичен. С него спокойно могат да работят деца и начинаещи ездачи. В Америка наричат този кон „Ролс Ройсът“ или „Кадилакът“ на каубоя, което още веднъж подчертава колко е любима породата на запад.

Като положение конят трябва да стои добре на краката си, да е изправен и буден (да не е отпуснат дори и в статично положение).

Асоциацията на Фокстротъра е основана през 1948 г. в град Ава, Мисури от петнадесет човека, искрено заинтересовани да съхранят уникалната порода. За съжаление обаче след като регистрирали конете, на територията на Дъглас възникнал пожар и унищожил къщата на секретаря на новооснованата организация, а заедно с нея – племенната книга и записите. Било необходимо доста време, за да се възстановят загубените данни.

Нарастващият интерес към мисурийския Фокстротър като към изложбен кон довел през 1958 г. до реорганизация на асоциацията – тя била призната за разплодна компания. През 1973 г. корпорацията се превърнала в членска организация. До 1983 г. племенната книга била отворена, след това одобрение за регистрация получават само коне, чиито и двама родители са записани в книгата. Днес са регистрирани повече от 42 290 коня само в САЩ и Канада. Породата се среща вече и в Европа, Средния Изток и дори по-далеч, а през 2002 г. е обявена за официален кон на щата Мисури.

Любителите на конните планински походи бързо открили това, което американските фермери знаели вече години наред – мисурийските Фокстротъри са прекрасни коне за лека, безопасна езда по опасни терени, благодарение на своята издръжливост и мек ход. Така постепенно този кон придобил все по-голяма популярност.

Породата си има и собствена Национална зала на славата. Тя се намира на живописна 67 акрова площадка, разположена в родината на Фокстротъра – по хълмовете в околностите на градчето Ава, Мисури. Асоциацията на породата ежегодно провежда изложба на тригодишни коне през юни и шестдневно тържествено шоу през есента. Това шоу, на което се награждават шампионите на породата, води началото си от 1959 г. Всяка година залата на славата се обновява с победителите от шоуто.

  • Височина: от 142 до 163 см
  • Тегло: средно от 410 до 550 кг
  • Цвят: всякакъв, преимуществено златисто-рижав с бели участъци
  • Глава: средна на големина, с конусовидна форма, красива, изящна, интелигентна, със заострена муцуна
  • Ноздри: големи
  • Уши: добре формени, заострени
  • Очи: големи, широко разположени, красиви и будни
  • Шия: леко изгъната, грациозна, пропорционална на тялото
  • Тяло: силно, мускулесто
  • Гръб: относително къс, силен
  • Хълбоци: здрави и гладки
  • Гръден кош: дълбок и едър
  • Крака: силни, мускулести, с правилна форма и силни копита

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име