Дартмурското пони – една от деветте аборигенни породи на Британските острови. Местността с название Дартмур в Девон, Англия, в която тези коне са се появили, е скалиста, неплодородна, пустинна, покрита само с дребна растителност. Смята се, че понитата са живеели в тези пустинни места още от времената на саксите. Един от най-старите документирани спомени за Дартмурите е завещанието на архиепископ Саксонски, Оуфолд Кредитонски, починал през 1012 г. В периода на управлението на Хенрих I (1100 г. – 1135 г.), когато в Дартмур се намирали кралските ловни гори, Дартмурските жребци били ловени и кръстосвани с кралските кобили. Малко по-късно през тези земи преминавал търговският път между Ексетер и Плимут и конете на търговците не можели да не повлияят на генотипа на местните диви понита. Докараните от кръстоносците арабски и берберски коне също оказали влияние на аборигенните понита. За разлика от своя най-близък родственик, Ексмурското пони, за няколко века от своята история Дартмурът претърпял доста голямо въздействие от страна на различни породи.
В периода на индустриалната революция нуждите на развиващата се въгледобивна промишленост станали причина за нов етап в развитието на породата – кръстосването на понитата Дартмур с шотландските, за да се получат издръжливи животни, които биха могли да работят и под земята. Много от Дартмурите били използвани за впрягове при превозването на олово от рудници към близките градове. Оказало се, че това е крачка назад в оформянето на породата, защото появилият се по онова време ездови тип пони започнал да изчезва. За да поправят стореното, коневъдите трябвало да добавят нова кръв, включително и от уелските понита, поло-понита и понитата хакне. Когато рудниците били затворени, повечето понита били пуснати на воля, с изключение на малка част, които били оставени за работа в полетата при местните фермери.
През 1898 г. обществото, отглеждащо поло-пони (сега Национално общество на понитата), свикало местен комитет, за да се опише всяка една от английските аборигенни пони породи. Така племенната книга на Дартмурските понита води началото си от 1899 г. В нея тогава били вписани пет жребеца и 72 кобили. Според изискванията за породата по онова време ръстът на жребците трябвало да е до 142 см, а за кобилите – до 135 см. Но на тези условия съответствали само няколко представителя. Най-високият Дартмурски жребец бил Брентор Конфиденс – 134 см при холката, а от кобилите само две се оказали с нужната височина и били вписани в племенната книга от директора на Дартмурския затвор.
В началото на 20-о столетие служещите в Дартмурския затвор със строг режим, намиращ се в Принстън (град в центъра на огромни пустинни пространства), развъждали много добри, макар и нерегистрирани понита. Охраната на затвора ги използвали при придружаване на групите затворници към шахтите за работа и от там обратно към затвора. Надзирателите продължавали да яздят понитата при тези ескорти до началото на 60-те години на XX в.
20-те години на миналия век се превърнали във важен период за Дартмурските понита. През 1924 г. било сформирано Обществото на породата. Най-накрая бил фиксиран стандартът за ръста на малките коне – 127 см. За съжаление пет години след това обществото се разформировало, но после отново се реорганизирало от мис Калмади. До 1960 г. за заслугите си по възраждането на породата тя заемала длъжността на почетен секретар. Но заради проблеми със сърцето подала оставка. 30-те години на същото столетие били период на консолидация на породата. След Втората световна война останали само няколко регистрирани понита. Била въведена регистрация след инспекция, а победителите и призьорите в различни шоута автоматично били избирани за регистрация.
Числото на членовете на Организацията постепенно започнало да нараства и към края на 50-те години на миналия век породата претърпяла възход в развитието си. Племенната книга била затворена през 1957 г. и впоследствие в нея били вписвани само животните, родителите на които вече са регистрирани.
През 80-те години на XX век били предприети някои позитивни стъпки към възраждането на чистопородното Дартмурско пони. През 1987 г. херцогството Корнуол и началството на националните паркове на Англия решили да се обединят с Обществото на Дартмурските понита, за да формулират програма за усъвършенстване на стандарта на дивите понита, обитаващи тревистите пустини. Целта на тази програма била да стимулира интерес сред фермерите на тези местности да развъждат правилен тип на Дартмурските понита с природен метаболизъм, помагащ за оцеляване в сурови природни условия.
През май 1988 г. петнадесет одобрени от програмата типични породисти кобили, принадлежащи на местните фермери, били пускани през лятото в оградено пространство в полетата на местността Браунбери Нютейк заедно с регистриран жребец-дартмур. След време тези кобили се пускали на свобода заплодени и прекарвали лятото свободни до раждането на малките. В началото на есента кобилите били залавяни и връщани на стопаните, малките кончета ги отбивали от майките и ги пускали на земите, предоставени от Националния тръст. На следващата година била сформирана нова група от 17 кобили и един жребец. Тъй като фермерите се заинтересували от програмата, на третото лято вече били нужни три заграждения за конете, което станало в Даннабридж Нютейк, граничещ с Браунбери на запад. Това решение дало на породата нова „генетична резерва“, която се оказала много важна за бъдещите поколения. Тази практика трябвало да поощри фермерите да развъждат действително чистопородни Дартмури. Изгодата била двойна: създаване на нова генетична резерва, достъпна за коневъдите, и възможност за туристите да наблюдават истински Дартмурски понита, живеещи свободно на родните си пространства.
Най-известният жребец, използван за разплод, в онези години станал Лит – син на арабския жребец Дварк и една Дартмурска кобила. Лит бил висок 127 см, много красив, с прекрасен екстериор. Само няколко негови потомъка били регистрирани, но повечето най-добри понита водят родословието си именно от тях.
Днес Дартмурските понита се срещат по цялата територия на Великобритания, основно на югозападна, югоизточна и североизточна Англия, а също така и в други страни, като Франция, Германия, САЩ и дори Фолклендските острови. Независимо от това, че породата е разпространена в няколко места на света, освен в родината си тяхната численост в сравнение с другите породи понита е доста ниска. Дартмурските наброяват малко над 5000 в целия свят, от тях към 200 екземпляра са регистрирани в САЩ.
Характерът на този малък кон е прекрасен. Спокойно и нежно, Дартмурското пони е идеален кон за малки деца. Те ще се чувстват прекрасно, започвайки обучението си именно с този вид пони.
- Ръст: не по-висок от 127 см.
- Цвят: кафяв, черен, сив. Забранени са всякакви други цветове, особено от тип пейнт.
- Главата е малка, благородна, добре балансирана, с малки подвижни уши, широки ноздри.
- Шията е средна на дължина, немного тежка, при жребците може да има малка „гърбица“.
- Гръб – силен и здрав.
- Крупата е силна, мускулеста, с гъста, високо поставена опашка.
- Корпусът е силен и среден на дължина.
- Копитата са здрави, с правилна форма.
