Това ни съветва Франклин Левинсон, който е международно признат „Horse Whisperer“ – термин, който описва тих и нежен подход към копитните животни, за да установи взаимоотношения, базирани на уважение и доверие. С такова взаимоотношение и комуникация конят разпознава в човека лидер, който ще го води към сигурност, и изпълнява веднага всичките инструкции, подадени ясно и по разбираем начин.
Резултатите от този подход към конете са, че те са щастливи и участват с желание, а ездачите чувстват сигурност и доверие, че конете ще изпълнят подадените команди ефективно. В САЩ, където конете остават все още основни партньори и работят заедно с мъжете, този нов подход се нарича Natural Horsemanship.
Основната философия на Natural Horsemanship се базира на психологията на конете.
„Конете са стадни животни и заради това, те са предани. Изграждането на вяра е основно за успешните взаимоотношения с конете“, споделя успеха си Левинсон. Също както и с хората, особено с децата. В своите взаимоотношения, човекът трябва да е лидер с доброта, нежност и търпение. Той трябва да стане прекрасен родител с позитивно въздействие. Важното, за да постигнем това, е да имаме мир вътре в себе си. Човек не трябва да губи търпение и да се притеснява. Техниките са прости. Може да водите, спирате или завъртате коня, това го кара да се чувства сигурен.
Най-големият проблем е невежеството на ездача или треньора.
Заради това често съпротивата на коня е смятана за неподчинение. Ето това вече е пагубно.
Любовта на коня – как да я открием?
Никога не приемай лично това, което конят прави или не прави. Не мрънкай, че той не те обича или те обича само понякога. Твоята отговорност е да обичаш коня си и да бъдеш велик лидер през цялото време. Не се притеснявай дали те обича или не. Нали не можеш да накараш някой да те обича. Остави това и потърси начин да предложиш своята любов. Ти трябва да бъдеш и да даваш най-доброто от себе си, предлагай любов (в подходяща форма, което за коня е умело, състрадателно приятелство всяка секунда) и никога, ама никога не бъди раздразнен, обиден, злобен, заплашващ или нещо такова. Конят ще се свърже дълбоко (с любов) с този, който изкарва повечето време с него и успешно води движението, посоката, действието му и т. н. Давай много поощрения, търпеливо изчаквай, съчетано с изискване за движение или не-движение. Разреши на коня удовлетворението да заслужи похвала. Поискай раздвижване, когато го получиш предложи кратко спиране. Разреши и изчакай коня да лиже и дъвче или изяде своята награда и след това поискайте нещо друго. Постоянното работене с коня по този начин след време ще ти изгради възможно най-дълбоката връзка с твоя любимец. Любовта се постига с времето с конете. Точно както при хората. Тя не е бърза или „дадена“. Доверието се заслужава с времето, с велико лидерство, предлагано постоянно във всеки един момент.
Как конете показват обич?
Конете са силно привързващи се. Ако имате шанс да ги видите в дивата природа, ще видите, че те взаимно чистят, чешат, нежно се накланят един към друг, споделят дъха си един с друг (много интимно действие, правят го като слагат носовете си заедно и споделят въздуха). Тези са изразите на обич. Кобилите и техните жребчета постоянно се гушкат, младите кончета постоянно дъвчат срещу майките си. Понякога те слагат вратовете си един върху друг. Когато конят внимателно обърне глава, дори и леко към вас, това е обич и приемане (освен ако не държите бисквита или захар в джоба си, тогава вероятно е заради наградата). Ниските, меки „цвилещи“ звуци, които издават един към друг, също показват обич. Така или иначе любовта е голяма награда и голяма заплаха. Истинската безусловна любов е най-добрата форма на привързаност и най-големия дар, който можем да открием в нашите коне.
Какво се проявява обикновено от човешката страна?
Ние подсъзнателно посягаме към муцуната на животното и искаме да го галим и да докосваме неговия нос. Ако аз посегна към лицето на някого и претендирам да галя неговия нос, това ще бъде грубо и неуважително. Ние го правим с конете през цялото време. Мислим си, че, понеже конете доближават любопитно главите си към нас, е добре да ги галим по носовете през цялото време. Или защото конят души, за да ни изследва и опознае, ние трябва да посягаме към лицето му. Те нямат ръце и рамена и не се докосват по такъв начин. Tова, което ние правим, е непоканено. Галим ги по носовете за нас, не заради тях. В повечето случаи, те се опитват да отдръпнат главите си, от посягащата ръка, но и това не помага. Реагират към смущаването, като обръщат главите си настрани, или ги движат нагоре–надолу. Ние обаче не забелязваме тази реакция. Искаме да погалим този мек нос и това е обсебило цялото ни внимание, а не реакцията на коня от това, което правим. Това е нечестно и неуважително към коня.
Когато посегнем във физическото пространство на коня, няма значение как, ние спираме тази обич, идваща към нас. Конете се фокусират върху едно нещо в настоящия момент. Те съзнателно, или дават, или получават, но не и двете в същото време. И така, ако конят се опитва да ни покаже обич (а те наистина се опитват) и ние го приемаме като възможност да действаме (да ги докосваме или галим), ние спираме техния опит да се изразят. Това създава небалансирани взаимоотношения, между конете и хората, където хората постоянно прекъсват конете с това, което те си мислят, че е привързаност. Дръжте своите ръце и рамене долу. Оставете ги да ви подушат и нежно да наведат глави към вас. Бъдете неподвижни и тихи със своите ум и тяло, ако искате да се присъедините към тях. Наблегнете на чувствата, които усещате от коня. Те чувстват силна емпатия* към вас и я търсят. Със сигурност, можете да обгърнете с ръце коня и да го прегърнете, почешете го или нежно го потупайте. Той ще възприеме това като израз на обич. Но изчакайте и го направете, когато конят го пожелае и изрази с езика на тялото си.
„Аз окуражавам хората да бъдат повече като конете.“
…споделя опита си Франклин Левинсон. Можем да се опитаме да изразяваме своите желания и искания, вместо заповеди. Да бъдем лидери като Ганди, нежни, постоянни, тихи. Можем да изоставим лидерството както Мусолини, с неговото високо, контролиращо, базирано на страх диктаторство. Това го споделят хора, които просто искат само да бъдат с конете. Няма високо самомнение и егоизъм, няма нелоялност и мошеничество, или измама при конете. Конете са безпогрешни и това е факт. Те са искрени. Те имат личностни различия, както и ние, но нямат его.
Когато любимите ти те обичат, знаеш какво е чувството. Същото е с конете. Докосването с обич се забелязва и усеща повече от обикновено физическо познанство като например ръкостискане или потупване по гърба. Забележи как се чувстваш, когато коня ти изразява обич. Приеми вниманието, обичта и просто кажи „Добро момче!“. Няма нужда от нищо повече. И двамата ще разберете какво се е случило. И двамата ще познаете тихата обич, защото даването и получаването е едно и също нещо.
Бъди родител
Ако си способен да създадеш голямо количество „тихо“ разбирателство с твоя кон, това ще доведе до повече обич и по-силна връзка. Да бъдеш като Баща или Майка за твоя кон означава ти да си там за негова сигурност и доверие на първо място. Какъв по-внимателен и по-прекрасен начин да изразиш своята обич от добротата? В лицето на най-страшния и потенциално опасен кон добротата е най-силният компонент в неговото реабилитиране (също както с насилваните хора). Да дадете най-доброто от себе си също е обич.
„…ако чувствате обич и не държите морков, може би е това. Не се опитвайте твърде много да разберете коня. По-добре наблегнете на това, как се чувства. Това е истинският ключ“, казва един от най добрите познавачи на коне Франклин Левинсон.
