Местният аржентински кон е регистриран официално като порода в страната си през 1918 г., в Уругвай 1923 г., а в Бразилия и Парагвай – 1932 г. В превод името на породата (criollo) означава „мулат“. Интересен е фактът , че първо хората носели името креолци, а сетне и конете. Испанците и португалците нарекли първите потомци 
от смесените бракове на европейските преселници в Северна и Южна Америка креолци. Бразилците използвали същата дума за децата на африканските роби, родени в Бразилия. Така се налага името, което по-късно дава популярност и на креолският кон. Смята се, че това е най-издръжливата порода след арабската. Поради бавния си метаболизъм може дори да превъзхожда арабския кон на дълги разстояния в състезания, продължаващи повече от седмица и без допълнително хранене. Породата е известна със своята каленост и жилавост.
Характеристики
- Къси и здрави крака, с добри кости, устойчиви стави
- Ниско разположени скакателни стави
- Стабилни и яки копита.
- Издължената зурлеста глава е средна до голяма на размер и има прав или леко изпъкнал профил.
- Крупата е наклонена
- Бутовете са добре замускулени
- Гърбът е къс със силен кръст
- Раменете са наклонени и силни
- Вратът е мускулест
- Тялото е дълбоко с широк гръден кош и добре извити ребра
Този кон е послушен, интелигентен, добронамерен и практичен. Средната му височина е 145 см. Жребците и кастратите достигат най-много до 150 см., а минимумът е 138 см. При кобилите тези параметри са с 2 см. надолу. Сивокафявият цвят се среща най-често при тях, но има и представители в почти всички други цветове – от черен, кафяв, червеникавокафяв, до паломино, сиво и оверо окраски.
Пословичната си издръжливост и способност да оцеляват в сурови условия породата дължи на климата на родината си, който съчетава горещо и студено време. Пестелив на хранителни дажби, креолският кон скромно вирее успешно с малко паша. Устойчив на болести, той доживява завидна възраст.
История на породата
През 1535 г. в Рио де ла Плата основателят на Буенос Айрес, Педро де Мендоса, донася от Кадис (Испания) 100 породисти андалусийски жребци.
През 1540 г. индианската враждебност принудила испанците да напуснат Буенос Айрес и между 12 и 45 коня били пуснати на свобода. Когато градът бил колонизиран отново през 1580 г. било изчислено, че популацията на дивите коне била около 12 000. Тъй като размножавали в дивата пустош, креолците се превърнали в изключително здрави коне, които можели да оцеляват при екстремни температури, да се препитават с малко вода и суха трева. По-късно заселниците започнали да ги залавят и да ги използват за езда, а също и за стопанска работа. Местните американци правели това много години преди тях.
През 19-и век много от тези коне били кръстосани с внесените от Европа чистокръвни коне. Резултатът бил впрегатни животни, използвани за теглене и превоз на много големи и тежки товари, както и ездитни такива. Това кръстосване почти унищожило местния тип. През 1918 аржентинските коневъди решили да създадат регистър на креолската порода. Асоциацията на тези развъдчици била формирана през 1923 г. Много вътрешни борби имало между групите на Емилио Соланет и Енрике Крото. Първите предпочитали азиатския тип креолски кон, а другите – по-високия африкански тип с едра изпъкнала глава, ниска крупа и по-тънки грива и опашка.
Чак през 1934 г. д-р Соланет здраво взема контрола в тази асоциация и си поставя нова цел за породата – по-къс, по-компактен разплоден кон, който да се съревновава с чилийския кон, на когото той се възхищавал толкова много. През 1938 г. 70 % от регистрираните представители на породата били бракувани, защото не притежавали фенотипа, издигнат от д-р Соланет и неговите последователи. Новият породен стандарт, който той описал през 1928 г., най-накрая получил публично достояние, след като той се уверил в обединените цели на фермерите. През 1957 г., обаче, регистърът бил затворен за местните аржентински породи, но останал отворен за чилийската, която повлияла силно на формата на креолския кон като по-добър за разплод. Все пак породата запазва своята идентичност: в по-висок ръст, по-дългокраки и по-квадратна структура на тялото с по-ъгловати бутове, които дават дългата крачка, необходима за покриване на огромните разстояния в просторните аржентински равнини (известни като „пампаси“). Съвременният креолски кон има прав лицев профил на главата с по-къса муцуна и по-дълги уши от типичните за чилийската порода.
Коневъдите въвели строги тестове за издръжливост, за да оценят конете за разплод. В тези мероприятия, известни като „La Marcha“ (от исп. ез. – „Походът“), конете изминават 750 км. на почивки за общо 75 часа в рамките на 14 дни. Допълнителна храна, освен тревата по пътя, не се разрешава. В края на деня се подлагат на ветеринарна проверка. Изискването е да носят тежък товар на гърба си – 110 кг.
Днес, конят се използва главно за работа с добитък, но също и за удоволствие и пътуване. Допринесъл е доста за формирането на аржентинското пони за поло. Кръстоски между креолски и чистокръвни коне правят отлични понита за този спорт. Други техни силни дисциплини са родеото и преходите. Националното състезание по родео е известно като „paleteada“ и включва отбор от два коня и двама ездачи, които гонят на пълна скорост младо кастрирано добиче от двете му страни. То бива притиснато от двамата ездачи, които трябва да го свалят на земята в рамките на 60-метрова очертана пътека без да я престъпват през цялото време. Това състезание представлява удивителна демонстрация на контрол, като преследваното животно може буквално да бъде вдигнато и поставено, където е необходимо.
Пример за фантастичната издръжливост на породата дава швейцарския ездач проф. Айме Феликс Чифели (1894-1954) в периода 1925-28 г. Той тръгнал с 2 коня от породата (Манча – 16 г. и Гато – 15 г.) по маршрута Буенос Айрес – Вашингтон, с дължина 21 500 км. преминал през покрити със сняг планини, през най-сухата пустиня в света, през най-гъстата тропическа джунгла и яздел при всякакви атмосферни условия. Като се сменял с товара между двете животни, на триото му отнело три години да завърши пътешествието. Въпреки че проф. Чифели минал през редица трудности, включително и пристъп на малария, конете се справяли чудесно в широката гама екстремни условия, които различните релеф и климат предлагали. Гато доживял 36 г., а Манча 40, като последните си години прекарали като знаменитости в La estancia El Cardal (Ранчо Ел Кардал) – развъдното съоръжение на човека с най-голям принос в развитието на креолския кон, д-р Емилио Соланет.
Живото доказателство за издръжливостта на порода е, преминалият през България аржентински приключенец Едуардо Дисколи, който до момента е преминал със своите коне от тази порода 32,000 км.
Конят на легендарните гаучоси
Спомене ли се креолския кон, значи става въпрос за гаучоси, пампаси и трудния начин на живот, който те предлагат. Дъжд или слънце, те винаги били на открито със своите „recado“-си (от исп. ез. – провизия, запас и др.), които използвали хем за седло, хем за легло. За тях конят бил принадлежност от първа необходимост. Както се казва: „Гаучо без кон е все едно 
човек без крака“. Ежедневните си занимания (къпане, ловуване, игри…) извършвали от гърба на коня. Въпрос на чест било да изберат най-трудния от конете за да докажат своя талант. Признанието на един човек се определяло от неговите качества при езда и за да демонстрират своите възможности гаучосите организирали състезания да изтъкнат своята храброст и сила. Несъмнено гаучото е най-добре познатият културен символ на Аржентина. Той олицетворява основните характеристики на аржентинския манталитет: гордост, кураж, доблест и най-вече любов към свободата.
Силен потенциал за много дисциплини
Използван от гаучосите за работа със стопански животни, Креолският кон все още присъства в ежедневието на пеоните (ратаите, слугите), пастирите и каубоите в Южна Америка, където качествата му са най-ценени.
Друга традиционна игра с коне, в която породата има главна роля, е полото – национален спорт на Аржентина. Трябва да споменем и различните местни игри, които за разлика от северноамериканското родео се смятат за доста по-брутални. Относно полото трябва да отбележим, че в наши дни много рядко се използват чистопородни креолски коне. Поради нуждата на играчите от по-голяма бързина често креолците биват кръстосвани с чистокръвни арабски и английски коне или с куотър хорс.
Общо взето ездачите от този континент предпочитат конете им да бъдат сдържани и изпълнени със страхопочитание отколкото тренирани и уверени. Въпрос на конна култура. Само в царството на откритите пространства ездата с тази порода може да ви изпълни с удоволствие. Идеален за пътуване на дълги разстояния, впрягове и уестърн езда, историята му на стопански или дори армейски кон не изглежда толкова далечна.
