За това си мечтаят децата от столичното специално училище с детска градина „Проф. Дечо Денев“
Севдалина Джонгарска е завършила е сухо-речева рехабилитация, логопед и тихопедагогика, които позволяват работа с деца с увреден слух, с логопатни деца и такива с нарушено зрение. Втората й специалност е португалска филология. Следвала е в Лисабонския държавен университет, като последната година е завършила в ССУ “Св. Кл. Охридски”. Става директор на специално училище с детска градина „“ чрез конкурс. С много любов към децата с увреден слух се насочила още от най-ранни години, тъй като родителите й са работили в тази сфера. От съвсем малка е израснала с проблемите на тези деца. Съотвенто тези, които са били ученици на нейните родители, сега техните деца пък са нейни ученици. „Това е един абсолютно съзнателен избор“, казва Джонгарска, която работи в заведението от 22 години.
Каква е историята на това училище с детска градина? Кога е създадено?
Историята е много интересна. Училището е създадено от Фердинанд Урбих преди 122 години. Самият той пристига от Германия с мисията да създаде такова учебно заведение. Получава разрешение за неговото откриване от Иван Вазов, тогава министър на просвещението, след което започват постепенно да се набират средства от фонд “Царица Елеонора”. Този фонд набира парите за построяването за училище за деца с увреден слух и за деца с нарушено зрение. Нашето училище, след работата на този фонд, закупува земи и започва строежа. Канят архитект, който пристига от Германия и прави училището подобно на училище в Дрезден. То е построено специално за деца с увреден слух. Има уникална архитектура, която позволява през целия ден лицето на учителя да е осветено, независимо от това къде се намира слънцето. Това е много важно за децата, които не чуват и непрекъснато наблюдават устните, скулите, лицето на преподавателя.
Какви хора, какви учители работят тук?
При нас няма да срещнете учители, които са с дълги коси и прически, които закриват лицето. Защото иначе няма как да се разчита. Много важно е децата да отчитат максимално ясно. Част от програмата е точно такава – да се научат децата да отчитат по устните, в профил и в полупрофил. Дори когато преподавателят стои в полупрофил, се забелязва как се местят отстрани скулите и това се свързва с определени звукове.
Сградата е доста голяма и ентересна като архитектура.
Има едни много специфични плисета от задната страна на училището. Сградата сякаш е разгъната, ама чрез ъгли-плисета. Те позволяват през целия ден да има максимална осветеност. Затова тази сграда е много ценна за нас, тъй като е съобразена изцяло с нуждите на тези деца.
Има ли други подобни учебни заведения у нас?
В Търговище и Пловдив, но нашето е първото и най-голямо в България и на целия Балкански п-ов, не само за деца с увреден слух, а изобщо като специално училище. Освен това сме единствените, които предлагат и детска градина с 54 деца. Програмата й е абсолютно различна от тази на общообразователните, тъй като всички предмети имат корекционна насоченост. Изучава се музикална стимулация, фонетична ритмика, моторика, развитие на говора. Само специални предмети, насочени към развитието на слуха и говора на децата. Това е от особено значение. Световната практика сочи, че от три годишна възраст човек е в сензитивен период за развитие на говора. Когато тези години се изпуснат, не могат да бъдат наваксани или това е много трудно след това. И това е основното, което помага на децата да се интегрират в общообразователна среда, т.е. без такова специално обучение е абсолютно невъзможно да се развие добър говор и това да позволи на детето да се интегрира. Защото не е достатъчно просто да прехвърлим едно дете от една среда в друга. Това не е интеграция. Интеграция е, когато то се чувства в свои води, разбрано е и подкрепяно от всички останали в този детски колектив.
Как и защо се сетихте или как и защо разбрахте за конната терапия и вашите аргументи, че конят като животно може да помогне на вашите деца от това училище?
Конната терапия е вид терапия, за която няма как човек, който се движи в средата на специалните училища да не знае. Това е задължение на всички, които работим в подобни заведения да израстваме и да следим новостите по темата. Конната терапия като идея е изключителна за децата с комуникативни нарушения, сред които е и проблемът с нарушения слух. От една страна имаме нарушен слух, от друга комуникативния проблем – развитието на говора. Взаимодействието с коня помага този процес да бъде облекчен, по същия начин както при децата с церебрална парализа или с друг вид комуникативни нарушения като например аутизма. Аутизмът също има доста допирни точки с увредения слух, тъй като деца с аутизъм много добре се повлияват, когато например се учат да говорят със знаци, т.е. отключват се към външния свят по този начин. И оттук идва сериозната връзка. Общуването с животното също помага на тези деца, тъй като нарушението на слуха е свързано с вестибуларния апарат, с равновесието и оттам също стимулира този вид движение.
Какви са желанията ви свързани с децата, които се учат и живеят тук, за да им се помогне с този вид терапия с коне?
И аз и колегите ми сме оптивали различни форми. Засега не сме намерили към кого да се обърнем. Търси ли сме съдействие от конни бази, от треньори. Засега глас в пустиня. Светна ми, когато един ден случайно поподнах на вашето списание. От вашите страници разбрах за това, че вече у нас сериозно се работи по методите на хипотерапията. Отново се въоръжих с надежда. И ето ние вече говорим с вас. Радвам се, че имам възможността да заявя голямото си и искрено желание нашите деца да имат шанса да опитат невероятните възможности на ездата. Обръщам се открито до вашите читатели, рекмалодетели, треньори, състезатели…, който има желание да ни помогне. Разбира се, че в началото ще започнем с малка група деца, а сетне и с останалите. При нас се възпитават, обучават и живеят над 300 деца.
Как си го представяте – учебен план, методика, специалисти?
Учебен план със сигурност съществува в международен аспект. Но той не може да бъде приложен сляпо, т. е. това, с което ние разполагаме от опита на чуждестранните специалисти, ще се пречупи през българската реалност. Това че до момента не са работили със специалисти не значи, че няма да могат да се справят. Имаме теоретичната основа от развитите страни и материали. Чуждият опит се прилага от вън и останалото е учебен план. Готови сме да се съобразим с българските изисквания и най-вече с българската действителност!!!
Вие сигурна ли сте, че конната терапия помага на децата с увреден слух?
Има тонове изписани доклади по темата. Това е факт. Тази терапия постига невероятни успехи при децата с увреден слух. Мога де цитирам страни, в които се работи много сериозно – Русия, Испания, Португалия, Германия, Франция…
Някой ваш познат – ротидел, дете, колега, доктор, лекар, учител… правил ли е собствен експеримент да подложи едно дете на такава терапия у нас?
Правени са такива експерименти, включително и в „седмицата на равните възможности“, която е тип спортна изява за хора с увреждания. Тя беше през октомври. Тогава съвместно с “Егида”беше предвидена инициатива, в която да има взаимодействие на деца с коне. Тогава се запознаха с поведението на коня. Бяха много ентусиазирани. Отделно родители на тези деца също са правели такива опити, тъй като има деца с множество увреждания и това са деца, при които вторично след детската церебрална парализа се получава увреждане на слуха или съответно логопатни проблеми.
От методическата страна аз гарантирам, че ще може да се осъществи присъствие на експерти от чужбина, които да демонстрират своя опит и ефекта от терапията с коне.
Вашето отношение към други извънкласни терапии?
Ние практикуваме градинарство например, което се смята за един от най-силните терапевтични методи заради близкия контакт на децата със земята. Заради възможността да посадиш нещо и от него да изникне едно абсолютно ново. Да създадеш някакъв живот от нещо, което е било семе, луковица и да стане живо и истинско, за което можеш да се грижиш, това е невероятно усещане за децата. Освен че се учат на труд, успоредно с това нараства техният активен и пасивен речник, защото те научават много нови думи. И това всичко влиза в речника на децата незабелязано, защото някой нецеленасочено непръкъснато го повтаря и се налага и те да го повтарят. Те самите водят дневници, в които пишат какво се случва в ежедневието им. Различно от класната дейност е арт-терапията в най-различни свои форми. Децата се занимават с рисуване на витражи, на икони, запознават с техники за рисуване. Имаме много спортни клубове, в които те участват. Това също е вид терапия извън училище. Например децата с множествено увреждане участват в един кръжок по художествена тъкан и тъкат на малки станчета, правят много интересни пана и платна.
Друго, което за мен беше ново, но интересно, е любовта им да плетат и да бродират, защото говорим за деца с множество увреждания, не за деца с увреден слух, при които интелектът е съхранен. Много интересно е съчетаването на тези цветове, действа им много положително и успокояващо.
Имате ли деца от домове при вас?
Идват деца от цялата страна. Имаме 6 пансиона в училищна възраст и един в предучилищна заради детската градина. По време на учебната година децата спят тук, след което си отиват в къщи. Събота и неделя някои пътуват, някои само през ваканцията, някои не ги взимат изобщо, защото са загубили по някаква причина родителите си. И това е тъжно и травмиращо. Има и деца от домове. Но на мен лично ми се е случвало децата от домове да не искат да се връщат в домовете, защото там ситуацията е по-различна.
Къде се реализират след като напуснат училището?
Минимум 50% от учениците, които завършват, кандидатстват във висши учебни заведения и се опитват да получат допълнително образование и възможности за реализиране. Останалите – има три професии, които получават от училището: кулинар, оператор в дървообработването (изработват мебели) и шивачи. Който е дошъл тук и му е трудно, не може да се задържи. Това са хора, които са го приели много присърце и наистина сме като едно голямо семейство. При нас работят 120 учителя и 36 човека помощен персонал. Няма друго училище в България, което да разполага със същия персонал, с тези възможности. Не е лесно. Преди да се обедини училището е било разделено преди 2000 г. на пет отделни институции. Имало е училище за глухи, такова за слабо чуващи, вечерна гимназия, детска градина, център за рехабилитация на слуха и говора. Съответно всичко това сега е едно.
Нямате ли опеката на някой генерален спонсор, дарител, голям българин или фирма?
Нямаме, но имаме голямото желание за подкрепа. Невероятно, но факт, но към нас имат огромен апетит хора, които искат да закупуват площи!!! Районът е желан за строителство и живеене. Ще ви спомена, че преди 112 години фондът, който споменах дарява 50 дка земя за построяването на училищен двор, в момента са 23 дка и 100 кв. м. С решение на кмета Янчулев ни взеха спортните площадки и на тяхно място се издигнаха жилищни кооперации. Тук умират да строят сгради. В момента това е основната борба – да си запазим територията. Архитектурата ни е уникална, сградата отговаря на нуждите на учениците, едва ли ще се намери скоро някой да повтори подобна сграда, пък и кой го е гайле за тези деца. Сградата на училището е построена под формата на буквата “У” в чест на Урбих, от двете страни на плисетата всичко е в прозорци. За сега имаме светлина и въздух, ограбват ни на площи, а пък ние си мечтаем да яздим.
Архив сп. ЕЗДА
