Не на пръсти, а на нокти

0
3857

От всички копитни животни, конят е еволюирал до такава степен, че природата му е оставила само по един пръст на който да стъпва. В стремежа си да усъвършенстват всичко, хората са изобретили подковите, но те могат да навредят толкова, колкото и да помогнат. Специалистите дори предлагат десетки програми за лечение на различни заболявания при конете чрез езда „на босо”.

За разлика от любимата ви кола, конят не може да бъде вдигнат на трупчета и оставен цяла зима в гаража. Твърдата и замръзнала зимна почва може сериозно да увреди копитните стени и в крайна сметка да се окаже, че  конят се нуждае от една или повече подкови за пролетта. Подобно небрежно отношение към любимото животно през зимните месеци може да оскъпи и да забави във времето изпълнението на планираните преди това тренировъчните програми.

Най-подходящият начин да предотвратите проблемите е да подсигурите на коня си навременни и подходящи грижи. Копитата на конете се нуждаят от целогодишни грижи  за да се поддържа здравината, трайността и целостта им.

Повече от 50% от сакатлъците и травмите се проявяват в краката. И сега е валидна старата аксиома: „Няма ли крака, няма и кон”. Толкова е вярна днес, колкото е била и в миналото.

Конското копито е със сложна структура. То е изградено от кост, хрущял, ставни повърхности, както и от чувствителни и нереагиращи при съприкосновение тънки слоеве.

Копитото и неговата структура работят заедно като едно цяло, за да могат да поемат сътресенията, осигуряват подпора, тяга и отскок. Копитата дават възможност на коня да се движи стабилно, независимо на какъв под е. Конското копито функционира най-добре, когато конят е неподкован и стъпва на тревно-почвена повърхност.

При това положение е логично да си зададем въпроса, защо използваме подкови? Подковите предпазват копитото от заобикалящата ни среда, която хората са променяли с векове и вече е стигнала почти максимума на индустриализацията. Но никой не може да отрече, че подковите подобряват чисто физическата дейност на конете, улесняват ги при преодоляването на различни пътища и терени. Някои коне имат по рождение и предавани по наследство строго индивидуални, плоски, безформени или деформирани копита. При тях подковаването е задължителна необходимост. Без намесата на човека при подобни изключения, животните по-скоро ще се измъчват при всяко свое придвижване.

Ясно е, че не всички коне имат еднакви копита, нито пък извършват една и съща работа. От тук произхожда, че подковите и подковаването се различават в зависимост от животното. Винаги се прилага индивидуален подход. За повечето коне използвани за нормален труд преподковаването трябва да се извършва на всеки шест до осем седмици. Така се запазват роговичните ъгли на копитата и се ограничава прекомерно бързия им растеж. В противен случай, задължително се стига до дисбаланс при стъпване. Някои високопродуктивни коне се нуждаят от по-честа обработка на копитата и преподковаване. Вашият ковач и ветеринар могат винаги да ви препоръчат коя програма на подковаване е най-подходяща за коня ви.

Учените потвърждават в изследванията си, че повечето от конете не се нуждаят от специални подкови, а могат да минат и без „обувки”. Всъщност на тези от тях, които не се обяздват или впрягат редовно, им е достатъчно само подрязване на копитата. Подобен подход не е препоръчителен за тези животни, които целодневно са натоварени физически.

Прекалено твърдата, или вкоченена (например от суша или студ) земя също може да причини неочаквани проблеми. Влагата и калните пътищат също създават куп неудобства на конете – отразяват се неблагоприятно на самите подкови или тампоните. Калта предизвиква просмукване подобно на влагата. Тези два фактора размекват копитната стена, създават предпоставки за зарази, подковите могат да се изхлузят.

При подобни случаи подсушаването и изчистването на  копитата е задължително. Падналите подкови и наранените копита са по-малката беля. Далеч по-големи са неприятностите, когато установите, че влагата е довела до инфекции. Те могат да обхванат дъното на копитото (възпаление) и/или да предизвикат обриви и охлузвания на кожата (при прекомерно чесане например) в областта на надкопитната става. Някои от бактериите, причиняващи тези тежки неудобства са анаеробни (не се нуждаят от кислород, за да се развиват). Собствениците трябва редовно да почистват копитата на своите питомници от дъното до областта на глезена, за да предотвратят появата на подобни инфекции. В друг случай при старателно почистване ще забележат заболяването в ранен стадий, което ще допринесе за бързата и професионална намеса на лекаря специалист.

При напукване на копитото е необходимо веднага да се посъветвате с ветеринаря си. Сериозните заболявания по копитата и краката се нуждаят от незабавни грижи. За някои по-специфични случаи се налага използването на шини или дори се стига до хирургическа намеса. По принцип няма невъзможно лечение на копитата, освен ако вече се е стигнало до рецидив, при който и най-опитният лекар-ветеринар не може да помогне.

Изоставянето на грижите за поддръжката на конските копита не само ще удължи времето за възстановяване, но и ще намали до минимум шансовете им за успешно лечение. По-лесно е да се прилага препоръчаната от специалист постоянна програма за обгрижване на копитата, отколкото да се прави опит, вече заболяло животно да бъде върнато в нормална кондиция.

При почистване не забравяайте, че стрелката е най-чувствителната част от повъхността

Всекидневната грижа за конските крака е задължителна, и желателна преди и след езда.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведи текст
Въведи име