Липицанерът е древна порода коне, създадена недалеч от Триест в конезавода Липица в Словения, посредством кръстосване на Арабски, Андалузки, Неаполитански и Северно-италиански коне с местна Пиринейска порода.
Първите сведения за породата датират от 60-е години на ХVІ в., когато коне от арабска порода са кръстосани с испански коне. През Ренесанса интересът към класическата обездка нараства неимоверно. Тогава се смятало, че испанските коне са най-подходящи за тази цел, благодарение на изключителната си здравина, красота и интелект.
От момента на основаването си през 1735 г. Испанската школа за висша езда е укомплектована с липицанери. За тази цел от 1918 г. липицанерите се развъждат и в австрийския конезавод Пибер, в Унгария, Румъния, Чехия и Словакия.
През 1562 г. Максимилиан II открива конезавод в Кладруб, а брат му ерц-херцог Карл, след 18 г. през 1580 основава конезавода в Липица, близо до адриатическия бряг, от там идва и името на породата. Двата завода процъфтявали. Този в Кладруб става известен с тежковозните си коне, каретите и каляските, а Липицанският – с породата, която носи това име. Конезавода в Липица се намира на половин час път от Триест в оазис, заобиколен от дъбове, насред каменна пустиня. Пасищата и поляните са първокласни, и независимо от честите бури и недостатъка на вода, местоположението му е особено благоприятно.
През XVIII в. за нуждите на завода са внесени допълнителни испански, германски и датски коне, сред които известният жребец Кордова, бюкебургския Лип и др.
Още в самото начало на съществуването на завода, там се отглеждали арабски жребци, но систематичното кръстосване на арабски и испански коне започва едва в началото на ХІХ в., когато княз Шварценберг купува жребеца Зиглави – той оставя прекрасно потомство.
Предприемани са чести опити за кръстосване на липицанския с чистокръвни коне, но това не дава желания резултат.
Днес в Липица съществуват две самостоятелни породи – старата, относително чиста липицанска с италияно-испански произход с родоначалници: Pluto, Conversano, Neapolitano, Favory, Maestoso; и втората порода, получена в резултат на кръстосване на липицанери с арабски жребци.
За породата са характерни издържливост, непретенциозност към храната и спокоен нрав, отлични движения във всички алюри и лесно се поддават на обездка за школата по висша езда. Липицанерите се отличават с по-късното си развитие (към седмата година), но за сметка на това са дълговечни. Всички коне, родени в конезавода в Липица имат тавро L на лявата ганаша.
В началото на 2007 г. Словения сложи на монетата си от 20 евроцента коня Липицан, когато стана част от еврозоната. Така Любляна иска да потвърди, че е родина на прочутата порода. Съседна Австрия също има претенции върху Липицанера. Конят беше върху монетите от 5 шилинга, които обаче вече не са в употреба след приемането на еврото. И двете страни смятат коня за част от националната си идентичност. Любовта към четирикракото обтегна отношенията между двете страни в края на 90-те години, когато Словения се готвеше за членство в ЕС. Тогава Австрия точно беше сключила сделка с Италия и стана официален хранител на потомствената книга на Липицанер. В отговор, Любляна първо се опита да регистрира името Липицанер в Световната търговска организация, после направи опити да убеди Австрия да й даде книгата за произхода на коня.
Характеристики
- Височина при холката 157-167 см
- Телосложението е хармонично
- Главата е изразителна, с леко гърбав нос
- Шията е красиво поставена, гривата е тънка и дълга
- Холката е ниска
- Гърбът е широк и мускулест
- Крупата е силно закръглена, с красиво поставена опашка
- Крайниците са къси, сухи, с отчетливо видими сухожилия
- Косъмът най-често и сив
