„Особено красиви са големите очи и дългите, гъсти и извити мигли у чистокръвния арабски кон. Бедуините са ги възпявали в поговорки и песни. Човек не може да им се нагледа, когато се носят в тръс или в галоп из пасищата, или когато танцуват под ездача.“
Гжимек
Световноизвестният немски изследовател и защитник на дивия свят на Африка Бернхард Гжимек се среща за първи път с очарованието на арабските коне, когато като ветеринарен лекар получава поръчение да изследва конете в армията. От този миг не се разделя с четириногите си избраници. Пустинниците със стройни крака завладяват сърцето му. Най-чистокръвната арабска порода изследователят опознава по време на войната в Полша и започва да я отглежда в старата си мелница във Франкенланд.
В своята книга “И отново коне” Бернхард Гжимек описва случки и събития около живота си край тези коне, както и наблюдения и открития, свързани с тях.
Арабските коне се отличават, освен с по-дребните си размери от ездовите, впрегатните и чистокръвните английски породи, с невероятна издържливост.
В Америка в продължение на шест дни били яздени коне от различни породи на разстояние повече от 600 км. “Арабите” се задоволили само с 1/3 до ½ от количеството храна, консумирана от останалите породи и накрая запазили най-добра физическа форма от всички четириноги участници. Загубата на тегло при тях била също най-малка.
За разлика от повечето породи, арабските коне живеят учудващо дълго. Дори и над 20-годишна възраст те почти винаги са все още годни за разплод, докато роднините им от други породи или вече са неспособни, или изобщо не достигат тази възраст. На 22 години арабският жребец Майдан все още продължавал да побеждава английските чистокръвни коне при 5-километрови ловни надбягвания.
Интересно е да се отбележи, че независимо от това, че главата на чистокръвния арабски кон е по-малка спрямо другите породи, мозъкът му е несравнимо по-голям, с изключение на коня на Пржевалски и на Монголския домашен кон. По тази причина чистокръвният арабски кон има силно извито чело.
При чистокръвния арабски кон мозъкът е 1,54% от масата на тялото, при Източнопруския ездови кон и при другите ездови породи – 1,25%, а при белгийския впрегатен кон – 1,13%. При коня на Пржевалски тази цифра е 2,05% , а при монголския домашен кон – 1,80%.
Тук привеждам откъси от оригиналната книга на Гжимек “И отново коне”, с характерния жив асоциативен стил на автора, който читателите в България познават от книгата-апел в защита на дивия свят на Африка “Серенгети не трябва да загине”.
„Жребецът Султан не докосва нито падналите на земята плодове, нито тези, които висят по клоните на височината на устата му. Но ако аз ги вдигна и му ги подам, той ги поглъща с удоволствие. Султан взема от ръката ми дори коприва, която и не поглежда 
в гората. Ако някоя ябълка падне на земята, когато го храня, той също не я взема.
Конете ми са чистокръвни арабски. Влюбих се в тези благородни животни, както се е случвало на мнозина преди мен, заразих се от болестта “арабитис” преди повече от 30 години в разгара на войната, когато изследвах поведението на конете и бях за известно време в прочутия полски държавен конезавод “Янов Подласки”.
Някога бедуините от Арабския полуостров, приели към 600 г. ислямската вяра, са отглеждали най-непретенциозните, най-чистокръвни и най-издържливи коне на света. Пророкът говорел така: “Злият дух не смее да влезе в колиба, в която има чистокръвен кон. Всяка нощ при всеки кон слиза по един ангел, целува челото му и благославя собственика”.
С чистокръвни арабски коне мюсюлманите завладели половината свят. И те знаели на какво дължат това, тъй като на друговерци продавали в най-добрия случай жребци. За стара, но чистокръвна кобила хедив Аба паша I платил през 1850 г. 220 хил. марки! Но обикновено чистокръвните арабски коне не били продавани за нищо на света.
Самите араби, които днес се возят в луксозни коли, са загубили интерес към тези отбрани коне. Сега добри чистокръвни линии има само в Египет. Запазването им обаче е много важно, тъй като с чистокръвните арабски жребци често са били създавани или облагородявани други породи коне – например тракененската, хановерската, липицианската, андалуската, хафлингерската и чистокръвната английска порода, фиордови коне, Рисаци.
Трите прародителя на известните английски чистокръвни коне – Байерлей Търк, Годолфин Барб и Дарлей Арабиан – са били арабски жребци, пристигнали в Англия през 1700 г. Барб например пристигнал на дъждовния остров по най-авантюристичен начин. Султанът на Мароко подарил на крал Людвиг XV камили и коне, между които бил и арабският жребец Ел Шам. Тъй като тогава във Франция предпочитали тежките неаполитански коне, кралят отстъпил чистокръвния арабски кон на главния си готвач, който пък го продал на един ножар. Накрая един английски квакер го открил случайно в Париж: изпосталялата кранта теглела една каручка. Англичанинът я купил евтино, по-скоро от съжаление, и я отвел в родината си.
В конюшнята на лорд Годолфин Ел Шам изместил по една случайност тамошния жребец от кафявата английска кобила Роксана. Собственикът изпаднал в истинска ярост, но нищо не помогнало. Родило се невзрачно и доста мършаво жребче, затова го нарекли Лате (летва). Именно този дребосък победил обаче по-късно на състезателната писта най-известните и най-бързи коне. След това състезание всички искали да използват за разплод баща му, чието име сега се среща в родословните дървета на най-добрите английски състезателни коне.
Така че, не случайно в битката при Ватерло и Наполеон, и Уелингтън са яздили арабски жребци.
Предшествениците на арабските коне обитават от хилядолетия полупустинните области, където преживяват с оскъдна храна. Карл Расван, живял дълги години в Арабия заедно с бедуини и коне, пише: “Понякога имаше вода или камилско мляко в изобилие, после следваха няколко дни без абсолютно нищо или седмици с равномерно разпределени порции от по няколко литра на ден. Така беше и с пашата през пролетта. Когато стигахме в низини, в сухи дерета, по които тече вода само в дъждовни периоди, в падини или в някои области с много трева, конете направо преяждаха. Превърналите се в кожа и кости животни изведнъж ставаха като кобили в последния период на бременността. При това не съм присъствувал на нито един случай на колики. Следваха дни на оскъдица без паша или нямахме достатъчно време да спираме, за да пуснем животните да пасат. Трябваше да продължаваме да вървим при най-големи лишения, като изминавахме понякога по 250-300 км. за два дни”.
Фразер съобщава за един арабски кон, който изминал с ездача си разстоянието от Шираз до Техеран и обратно за 18 дни, а след това още веднъж същото разстояние, или общо 2630 км!
В конезавода “Крабет парк” в Англия за разплод служел 27-годишния жребец Айрекс. Жребецът Масуд постъпил във френския конезавод “Помпадур” на 21 години; там той оплодил още 131 кобили, но на 29-годишна възраст получил удар по време на оплождане. В Музея на Висшия ветеринарно-медицински институт във Виена е изложен скелетът на Таяр, който оплождал кобилите в унгарския конезавод “Урмени” до 32-годишна възраст и който умрял на 36 години. В напреднала възраст той все още побеждавал при надбягвания. В книгата на Ерика Шиле “Арабските коне в Европа” може да прочетем много такива истории за арабски коне.
