В продължение на хиляди години никое друго животно не успява да си „завоюва“ такъв имидж в съзнанието и сърцето на човека, както конят. Последният се оказва верен другар, не само в исторически план, но и в днешното съвремние. За да сме сигурни обаче, че тази хармония в отношенията ни с четириногия „висок“ приятел ще бъде вечна, е наложително внимателно да изучим петте основни сетива на благородното животно.
Всъщност, както и при хората, зрението при конете е едно от основните средства за възприятие на заобикалящата ги действителност, само че със строго индивидуална за тях специфика. Така например, за разлика от човека, зрителното поле на четириногото обхваща 355 градуса. Благодарение на това животното притежава способността да следи ставащото около него в няколко различни посоки – напред, встрани и назад. Непосредствено зад самото четириного обаче се намира и мъртвият ъгъл на зрението му (около 3%). Тъй като очите при конете са разположени от лявата и дясна страна на черепа, те възприемат с точна пространственост и острота само предметите пред тях. Случващото се от двете им страни пък се отчита пространствено без да бъде точно фокусирано. За сравнение, при човека периметърът, в който обектите се разпознават пространствено и с нужната острота е два пъти по-голям.
Очите на конете в течение на еволюционния процес се изграждат така, че да позволяват на животното да фокусира няколко обекта едновременно, дори когато последните не са една линия. Ако например поставите три кегли на пистата една до друга, конят ги възприема еднакво ясно, с постоянна острота на зрението. По този начин природата се е погрижила четириногото да обхваща хоризонта в максимална широчина и да реагира оптимално при нападение от атакуващи врагове. Противно на това, хората трябва да фокусират погледа си върху всяка една кегла по отделно, за да я възприемат с нужната острота.
В тъмното конете виждат почти толкова слабо, колкото и хората. За сметка на това пък, първите се справят далеч по-добре от нас при сумрак. Грижата в случая се пада на рефлектиращия слой в задната част на окото (Tapetum lucidum). Доказано е, че активните нощем животни като котките например, също разполагат с този „увеличител“ при оскъдна светлина.
По отношение на цветовете, които възприемат очите на конете, в научната литература все още се водят постоянни спорове. Преобладаващата част от светилата в жанра обаче са на мнение, че четириногите разполагат единствено с възможността да разпознават синия и червения цветове и да ги отдефиренцират. Зеленото животните възприемат единствено като тъмен тон. По тази причина пъстрите цветя на ливадата далеч по-силно привличат конете от обикновената трева, макар и тя да е любим компонент в менюто им. Като цяло четириногите възприемат отлично промените в заобикалящата ги среда чрез зрението си и ако тези изменения са твърде резки, конете незабавно се подготвят за потенциално нападение и заплаха, така че в съветите да се съобразявате с нервните движения, когато се намирате около своя любимец, явно е налице голяма доза основание.
Друго много надежно сетиво при конете е тяхното обоняние. Доказва го и фактът, че когато две непознати до момента животни се срещнат, първото което е правят е да допрат носовете си и да почувстват дъха на новия си „познат“. Този метод прилагат и някои хора при общуването си със своите четириноги питомци. Подобно поведение не би следвало да учудва никого, имайки се предвид, че чрез своето обоняние конете си набяват изключително важна за тях информация за заобикалящата ги действителност. От въздуха животните например разбират, кога кобилата се намира в размножителен перод, или пък дали приближаващият се човек е приятелски или враждебно настроен. Последното е гарантирано от това, че конете надушват безпогрешно адреналина, излъчван от хората, които се страхуват от тях или пък се канят да ги застрашат.
Със същата лекота четириногите „прихващат“ от въздуха и веществата, наречени „феромони“, най-известни сред които са безспорно сексуалните аромати. По време на размножителния процес всеки екземпляр излъчва строго специфична миризма, която привлича представителите на противоположния пол. През последните няколко години учените дори съумяха да докажат, че с помощта на тези вещества, както хората, така и животните буквално „надушват“ добрите гени в партньора си от противоположния пол, така че да се стигне до възпроизводството на максимално жизнено поколение.
Слухът е следващото изключително важно за коня сетиво. Интересното е и това, че четириногите възприемат високите тонове много по-добре от ниските. Благодарение на този факт, те са в състояние да уловят шумове, които човешкото ухо не е в състояние да възприеме. Шестнадесетте мускула, управляващи ушите на конете, позволяват тези им органи да служат като своеобразна радарна станция, въртяща се във всички посоки. Така че гледката, когато двама ездачи разговарят помежду си, а техните любимци са завъртели с любопитство ушите си към тях, не бива повече да ви изненадва. Просто кончетата са си любопитни по природа и мразят да бъдат изолирани от интересните разговори…!
Чувствата на четириногите в никакъв случай не само, че не трябва да бъдат подценявани, а дори напротив. Отдавна е доказано, че това са едни от животните, които в пълна степен съпреживяват случващото се на техните собственици, като те самите също изпитват богата палитра от емоции и нагласи. Така че ласките и внимателното отношение от ваша страна са гарантиран начин да получите същото отношение в замяна.
Петото основно осезание на конете е вкусът. И ако си мислите, че капризите и изискванията им са далеч по-скромни от вашите – грешите. Най-малко поради фактът, доказан от учените, че също както и хората, конете безпогрешно „диагностицират“ кисело, горчиво, солено и сладко. Гастрономическите „специалитети“, попадащи в последната категория, пък са истински предпочитани от четириногите – с една забележка – конете инстинктивно усещат от какво има нужда тялото им в момента и кое им вреди и винаги подбират храната, която консумират. За разлика от нас – хората!
