Ламинитът е заболяване, срещано често, не само у нас, но и в цял свят. Засяга копитния живец, предизвиква непоносими болки и трайни деформации на съответния крайник. Обикновено, началото е със забележима куцота, която бързо се задълбочава, понякога за 3-4 часа един здрав кон, може да откаже изобщо да се движи. В острата фаза, се наблюдават и общи симптоми като мускулен тремор (треперене), безпокойство, силно ускорени пулса и дишане. В много случаи се повишава и телесната температура. Симптомите много напомнят на започваща колика. Апетитът изчезва, животните все повече се залежават.
При напредналите случаи конете не желаят да се движат. При по-леките движението в тръс е силно затруднено, а на ходом не се забелязва отклонение. Характерно за болестта е, че при движение, животното стъпва първо на петките (задната част на копитото), след което на цялото, тъй като се стремят да облекчат зацепа. При повдигане на единия крак, тежестта се разпределя върху останалите три, но е много по-голяма, а и от тук болката се засилва. Конят се старае бързо да стъпи отново на земята.
При по-обстоен преглед, специалистът забелязва, че крачките стават къси и плоски, крайникът не се изнася достатъчно напред и нагоре. Тъй като по-често биват засегнати предните копита, ще забележим една много характерна стойка на тялото, при задните (здрави) крайници, които се изнасят възможно напред под корема, за да поемат голяма част от телесното тегло, а предните, се изпъват напред, за да се освободят.
Често срещан е и едностранният Ламинит, при който само засегнатия крак се предпазва или е характерен с едно постоянно пристъпване от крак на крак. Копитото доста се променя. В острия стадий, неговата повърхност става топла. Палмарните артерии пулсират силно, съответно при допир или почукване върху копитната стена или стъпалната повръхност, се предизвиква отчетлива реакция.
Причините. Причините за това заболяване са доста разнообразни. Доказано е, че се нарушава т.н. окачвателен апарат на копитото, състоящ се от лостовете на копитната капсула и тези на ламеларния живец. Нормално, те прилепват плътно, един до друг, образувайки здрава връзка. Много причини, биха могли да доведат до разхлабването й. Поякога, това може да е само една механична травма, при ежедневно продължително движение върху твърд терен, с много камъни или при отглеждане на конете върху твърд постел в бокса.
Чести са случаите при животни с някакъв проблем на друг крак, когато дълго време тежестта е падала върху съседния нему, но най- често се касае за нарушена обмяна на веществата в дебелото черво, вследствие в него попаднат голямо количество въглеводороди, които микроорганизмите не могат да преработят. Целулозосмилателните и захаролитичните бактерии умират, освобождават токсични продукти, а те, попаднали веднъж в кръвта, достигат до копитния живец, отключвайки поредица от реакции, водещи до отслояване на живеца от копитната капсула. Възпаленият стенен живец оттича силно, започва да отделя серум, който не може да навлезе в копитния рог. Единствената възможност е да се наруши връзката между тези две здраво свързани повърхности (живец и копитна капсула). Насъбраната течност обаче, притиска силно нервните окончания и предизвиква болка.
На въглеводороди (фруктани), са богати почти всички средноевропейски треви. Тяхното натрупване, зависи от температурата и сезона. Но най-голямо е тяхното количество през пролетта и есента, а също така и в студени, но слънчеви дни. Особено опасни са житните растения и тези с високо съдържание на протеин.
Ламинитът се проявява често и след раждане, когато в майката се натрупват токсични вещества и оттам по кръвоносните съдове достигат целия организъм. Някои разстения, особено акациевите, водят до Ламинит. Употребата на различни препарати също е проблем на копитната зона. Всички общи инфекции и заболявания като например Influenzа, колики, могат да доведат до натрупване на токсични продукти в организма, а те от своя страна да предразположат развитието на заболяването.
Рискови пациенти са всички с наднормено тегло, тежковозните породи, понита, 
кобили- майки и коне, които не могат да оползотворят енергията получена чрез храната. Заболяването протича бързо. За няколко часа започва клиничната изява, два дена след това преминава в хроничен стадий, който може да трае с години. Най-неприятен финал е отслояването на цялото копито и изпадането му от копитната кост.
В началните фази, когато се наруши връзката между копитния живец и копитната капсула, се наблюдава така нареченото пропадане на копитната кост надолу. Когато движението, въпреки болките продължи, се стига до ротация на копитната кост. Тя се изразява в повдигане на задната част нагоре, поради тегленето, което осъществява при движение дълбокия свивач. Така ротиралата копитна кост, разрушава със предната си част стъпалната повърхност и може дори да я пробие. Тогава болките са много силни. През този отвор попадат микроорганизми, причиняващи възпаление на цялата копитна кост, след което довежда дори до смърт, предизвикана от обща инфекция на организма. Ако процесът се овладее навреме, на мястото на отслоения рог, започва да се оформя кухина, т.н. двойна стена. Тя постепенно се отстранява, при всяко следващо коване.
Лечение. Още при първите съмнения, е задължително да се потърси лекарска помощ. На коня се осигурява дебел постел от талаш, торф или пясък. В острите стадии, може да се приложат студени компреси в кофи с постоянно течаща вода. Те обаче се отричат от много специалисти, тъй като водят до още по- голяма вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове). Други препоръчват-топла вода. Задължително и необходимо е да се свали подковата, но ако в момента болката е много силна, може да се почака 1-2 дена. С фина пила се изпиля копитната стена, това ще облекчи болката и ще предизвика допълнително разширение на кръвоносните съдове. Могат да се използват различни противовъзпалителни средства, подобряващи диурезата (самоочистване на пикочните продукти). Средства подобряващи кръвообръщението в копитото и др.
Противовъзпалителните средства е наложително да се използват внимателно, защото когато болката изчезне, животните започват да натоварват крайника и да усложняват заболяването. Коването, може да бъде различно. Препоръчва се, първите 10-15 дни да се поставят само дебели превръзки, с много вата, за да се намали травматизирането. Някои автори препоръчват в острите фази да се използват подкови с повдигнати петки за да не се стига до опъване на дълбокото свивателно сухожилие и от там ротация.
Друг вариант е използването на подкова с подвижна подложка, която да позволява постоянно достъп до стъпалната повърхност. Добра алтернатива е употребата на обърнати подкови със свободен зацеп. От алтернативната медицина са познати достатъчно средства, действащи предимно очистващо върху храносмилателния канал. В острите фази може да се извършва кръвопускане: 5-10 л./дневно, което да се замества с изотонични разтвори, от което кръвта се разрежда и по-лесно протича през капилярите.
Много е важно да се изключат всички концентрирани фуражи, да се дават само доброкачествено сено, слама и минерални вещества. За да се избегне заболяването, е необходимо на животните да се предоставя толкова енергия чрез храната, колкото могат да оползотворяват. Коне с чувствителни копита се държат върху лек постел, винаги се коват със силиконови подложки, като между копитото и подложката да се оставя 1-2 см пружиниращо пространство.
Важно е коването да се извършва на по-малки интервали за да не се допуска деформиране на рога. Много спорен е въпроса дали един кон с Ламинит трябва да се движи. Въпреки, че движението подобрява кръвобръщението, всяка крачка задълбочава ротацията и отслояването на копитото.
