Хипотерапията у нас и по света

Говори ми се за Хипотерапията, даже май ми се крещи…защото твърде дълго мълчахме…ние сертифицираните специалисти по Хипотерапия, дето сме няколко човека в България. Ще положа много усилия да не обидя някой, защото не това е целта. Ще се опитам и да не е много емоционално, за да могат хората да ме разберат по-ясно, въобще сложна ми е задачата. Дано успея, да поговоря за това какво е Хипотерапията, кой има право да я извършва, какво се случва в България и какво по света.

Често може би сте чували, че Хипотерапия идва от гръцката дума „хипос”, което означава кон, до тук добре, значи трябва ни кон, но нека разгледаме и думата ТЕРАПИЯ, която също идва от гръцки и означава ЛЕЧЕНИЕ: медицински и психологичен подход, който цели чрез прилагане на различни методи и средства да прекрати болестния процес и да възстанови нормалното състояние и функциониране на човека. От тук следва естествения извод, че за да има хипотерапия, трябва да има кон и терапия. Или още по-точно казано, специално обучен кон и специално обучен терапевт.

И този път ми се иска да наблегна повече не на това какво представлява метода Хипотерапия (за това има много статии и материали вече и на български език), а на това КОЙ ИМА ПРАВО да го прилага и каква е ситуацията в момента в България. Това смятам, че е важно както за хората, които тръгват да предлагат Хипотерапия, така и за тези, които я търсят като услуга.

Веднага идва въпросът какво означава ПРАВО, уточнявам, няма закони, няма утвърдени регламенти в България, това мисля, че на всички е ясно и добре използвано, НО ние хората би трябвало да имаме вътрешни, морални и интелектуални устои и нагласи, които да ни помагат да се ориентираме в този хипотерапевтичен хаос в България.

Хипотерапията и всички видове терапии с коне (психотерапевтично, педагогично, логопедично направление) са методи, които се прилагат с цел подобряване на физическото и психическото състояние на деца и хора със специфични нужди, потребности, проблеми, дефицити, от тук и ПРАВО ДА ПРИЛАГАТ МЕТОДА СЛЕД ЗАДЪЛЖИТЕЛНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ОБЛАСТТА имат следните специалисти:

• Психолог
• Логопед
• Специален педагог
• Рехабилитатор/кинезитерапевт
• Психиатър
• Педиатър

Както добре виждате това са все специалисти в областта на помагащите професии, които разбират от детско развитие, от психика и физиология на човешкото тяло….нали все пак за терапия си говорим. И още веднъж искам да подчертая нещо много важно: сам по себе си психологът е психолог, рехабилитаторът е рехабилитатор, те могат да прилагат метода на Хипотерапията СЛЕД ЗАВЪРШЕНО СЕРТИФИЦИРАНО ОБУЧЕНИЕ по Хипотерапия или някои от другите направления на терапии с помощта на коне.

Къде в тази ситуация са  КОННИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ? Съжалявам, че ще ви разочаровам, но те сами по себе си не могат да станат терапевти, могат да се обучават по методите и да станат част от екип специалисти работещи с хора със специфични потребности и коне. Мисля че всеки ще се съгласи, че един 30, 40, 60 часов курс, който има статута на специализация (т.е. надгражда  съществуващо вече професионално образование) не може да ви направи терапевти и да ви постави в ролята да ЛЕКУВАТЕ. Мисля, че също така ще се съгласите, че никои от вас не би искал да повери собственото си психическото и физическото здраве или това на децата му в ръцете на някой, който е учил за това в рамките на един  курс. Не знам дали става достатъчно ясно, но с две думи какво ни е необходимо, за да осъществяваме Хипотерапия по европейски регламент и качество:

• Специалист с висше образование в областта на физическото и психическото здраве на деца и възрастни, с допълнителна квалификация в областта на терапиите с помощта на коне.
• Конен специалист, който да отговаря за пригодността на коня в процеса на терапиите, колкото по-запознат и обучен в метода на Хипотерапията е и конния специалист, толкова по-качествена ще е работата на екипа.

Това в най-общи линии е начина, по който са регламентирани терапиите с помощта на коне в страните с опит и дългогодишна практика. А пък ние имаме желанието също да вървим натам и освен че имаме желанието, сме положили и дългогодишни усилия, инвестирали сме време и средства и сме извървели един не лек път, но за щастие с добър резултат. Няма да се повтарям, защото съвсем наскоро писах за това, но вече стартирахме един международен проект със световно известни обучители по Хипотерапия. Проектът е 2 годишен и целта му е именно да се пренесат стандартите и практиките, да се започне процеса по регламентиране на терапията и у нас. Ще се създаде и обучителен курс, така че да могат специалистите в България да се обучават тук, а не като нас да ходят в чужбина, което разбира се е много по-скъпо и трудно за осъществяване. Така че скоро много неща ще започнат да си идват на мястото и момента много е назрял.

Не искам да съм крайна, а и съм склона винаги да търся доброто у хората, но напоследък все повече се нагледах на примери за това как понякога пътят към Ада е осеян с добри намерения. Всички знаем, че почти няма конна база, която да не предлага Хипотерапия. Модерно е някак, а и да се надяваме, че хората го правят, защото вярват, че помагат. Това се случва от безброй години и все съм се питала, как никой не се сети да отиде, да се обучи, да заговори и направи нещо по…как да кажа…по-смислено. Аз не съм „старо куче“ в областта, напротив новак съм, има бази и хора, които от миналия век го правят, аз започнах 2015 г, но знаете ли как? Първото нещо, което направих е да отида на обучение в чужбина, дори не ми е и хрумнало, че има друг начин, как мога да правя нещо, за което не съм се обучавала?! А съм психолог, не е като да не знам как да работя с деца с увреждания. Но това е друго! Както и да е, да не се връщам отново на темата кой има право.

За конните бази исках да кажа, мислех си какво ли не, понякога се ядосвах, но в крайна сметка за себе си приех, че това са едни готини хора, които са прочели нещо, чували или видели и особено ако имат и добър усет към децата (защото в повечето случаи към деца е насочена дейността), то нещата някак вървят. Казах си, супер е че им създават положителни емоции, че са навън сред природа и коне, че се движат, това разбира се е прекрасно, НО защо го наричат терапия и още повече Хипотерапия!? Като то не е, поради по-горе изброените вече причини. КАКВО ЛИПСВА:

• Цялостна експертна оценка на състоянието и функционирането на детето (от хората, които ще прилагат Хипотерапията, разбира се желателно съобразена с мнението и на другите специалисти, които детето посещава: невролог, рехабилитатор, психолог, логопед и т.н.)
• терапевтични цели (какво може да бъде постигнато, подобрено)
• терапевтичен план (как точно ще бъде постигнат терапевтичния ефект)

И пак опираме до липсата на терапевт, обаче не просто на терапевт, а на онзи обучения да работи по методите с коне. Казвам го, защото се появяват и специалисти и Медицински центрове, които имат претенциите, че след като са специалисти в областта на човешкото здраве, могат да предлагат и Хипотерапия. Е, няма логика, аз съм психолог, ама това не означава че мога да правя арт терапия например, защото: ако всеки специалист може да практикува и Хипотерапия без специално да се е обучавал за това, то тогава защо изобщо съществува като отделно професионално направление и хората си губят времето да се обучават, да изследват (някъде нещата са поставени на доста добра научна основа към научно-изследователки звена в университети). Но тукашни специалисти, които твърдят, че могат да прилагат метода без да се обучават по него, в пряк смисъл дисквалифицират усилията на цяло едно професионално съсловие.

За конните бази и инструкторите е друго, там лично моята препоръка е да не спират да се опитват да забавляват децата, защото те имат нужда И от това, но при някои определени условия:

• Ясно обяснете на родителите, че това, което правите НЕ Е ТЕРАПИЯ, не е редно хората да имат подобни очаквания към вас.
• Можете да го наричате занимания/дейности с коне за деца със специфични потребности с цел подобряване на тяхното състояние. Като вие не можете дори да се ангажирате с това какво би било това подобрение. Просто се предполагате, че общуването с кончета и ездата са приятни занимания, които зареждат емоционално детето и от там имат и оздравителен ефект.

Как можете да кажете например, че на едно аутистично дете ще му се подобри зрителния контакт, говорните умения или каквото и да било, като за да се случи това някой трябва да организира и насочва терапевтичен процес в тази насока. И понеже често чувам коментари от рода на „е, какво толкова правят, аз съм ги виждал, горе долу едно и също“ и това заблуждава хората, че могат и те да го приложат. Имайте предвид че това, което вие виждате, докато аутистичното дете се доближава и докосва коня, е друго от това, което психолога вижда! В еднаквите дейности като чистене, хранене, разхождане на кончето, вървят различни процеси, които специалиста вижда, вие не, и само специалиста може да насочи този процес по посока поставените терапевтични цели.

Знам че много хора вече са се разпознали в горните редове и недоволстват, биха ми цитирали българското законодателство и куп други аргументи, знам, слушала съм ги! Лошото е че нещата излязоха извън контрол, след като вече отдели Здравеопазване към общини на големи градове започнаха да финансират такива „Хипотерапии“  и се гордеят с това. А още по-лошото е, че дори и не желаят да чуят кое в цялата схема е нередно. Да не стигам и до крайните случаи, в които са ми се обаждали хора да търсят мнение и съвет по следния казус: „спечелихме проект за Хипотерапия и сега мислим да си вземем кон“ …. коментара е излишен. Но така се стига до обратната връзка от родителите, която ще опиша само с едно наскорошно изказване: „бизнесът с деца с увреждания е голям, борбата ще е трудна!“

Да, трудна ще е, но искам да кажа, че аз като краен оптимист виждам в ситуацията с общините и нещо похвално и най-искрено искам да кажа БРАВО на тези общини за доброто желание да помогнат и да финансират тази скъпо струваща иначе терапия, това е добро начало, само начина ще трябва да се коригира и всичко ще наред J

А защо е важно да се коригира начина или КОИ СА ОПАСНОСТИТЕ при прилагане на Хипотерапия без обучен специалист? Те са много и строго индивидуални и ако можеше да се разделят и опишат в 5 показания и противопоказания щеше да е лесно, но уви, не е така. Да се спрем например на децата с двигателни проблеми, най-често с ДЦП, които търсят хипотерапия, защото са чували, че това е доста полезно за тяхното състояние. Как един конен  инструктор или специалист не обучен в метода ще определи терапевтичната програма на това дете, а именно, кон с каква ширина на гърба да бъде използван, при какво темпо, по какъв терен, в каква позиция на детето, все неща, които пряко влияят върху терапевтичния ефект. Дори да се запознаят с общите приложения в конкретния случай, то как ще следят какво се постига и ще преценяват кога и какво да променят. А за специализираното оборудване да не говорим, то не се изразява само в използването на трок (кожен колан с дръжки), който също има своите разновидности, спрямо спецификата на пациента, но има и много помощни средства, възглавнички, различни подпори, различен начин на прихващане и асистенция на децата…много са нещата, за това съществуват обученията.

А от неправилното прилагане на Хипотерапията рискове има, може вместо да помогнете, да навредите. При мен са идвали деца с последствия от подобни „хипотерапии“.  При едно дете поради неподходяща за него позиция и оборудване беше се засилила спастиката в горните крайници, при друго беше се развалила и без това нестабилната походка, трето беше с абсолютни противопоказания за качване на кон, а беше яздило и то по крайно неподходящ начин….детето отиде на операция.

Ами децата с ментални и психични проблеми….понякога може да се стигне до блокаж, който да е доста перманентен, подаване на неясни и грешни сигнали, които допълнително да затруднят развитието на дадени умения и функции. Например при дете със страхове, ако не се подходи правилно, може да се засилят още повече; при непрофесионален опит за работа с говорни умения, може да се стигне до тотален отказ от вербализиране. А знаете ли как да овладеете кризите, които правят не малка част от тези деца, които се изразяват в агресивно поведение или свръхемоционалност, което е истинско страдание за тях?

Въпросите са много….а отговорът е само един –  с адекватен ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ и на терапевта и на коня.

И още нещо, което е изключително важно и не трябва да се забравя – КОНЯ – другият участващ терапевт, за който също трябва да се помисли. В тази ситуация той не е просто кон, а е наравно с нас терапевт и трябва да отговаря на куп изисквания, които в страните с добра практика в областта, са също толкова регламентирани, колкото и изискванията към специалиста. Конете преминават специално обучение, има критерии, на които трябва да отговарят, имат изпит и получават сертификат за терапевтичен кон. Така, когато родителят потърси терапия за своето дете, може да види дали терапевтите на детето му – човекът и коня – са сертифицирани да правят това, което ще правят.

Добре звучи и не е нереална мечта, а е въпрос на време. И пиша всичко това не за да назидавам, а за да мотивирам, защото сме малко тези, които вървим по неотъпкания и трънлив път на въвеждането и утвърждаването на терапиите с помощта на коне в България. Ще трябват още хора, още време и още добри практики, но ще стане…нали ви казах, аз съм оптимист.

текст и снимки: Веселина Фелдман