За да изкачи най-големите върхове в надбягвания конят – както се казва, трябва да е от сой, сиреч да е чистокръвен. В това ще ви убеди всеки познавач. Но в историята на големите надбягвания има и изключения. Едно от тях е жребецът Фар Лап. Звездата му изгрява през 30-е години на миналия век. Това е времето на т.н. Голяма депресия, на тоталния икономически срив и поголовните фалити. По ирония на съдбата именно тези обстоятелства дали възможност да изгрее с пълна сила звездата на конят от слабо 
известната новозеландска порода. Пак поради тази причина Фар Лап минавал на времето за евтин кон. Треньорът му също бил малко известен. Съдбата обаче била благосклонна и превърнала Пепеляшката с копита в истинска принцеса на хиподрума. А ето накратко как станало това чудо.
Фар Лап се състезавал първоначално в Австралия. Независимо от това той бързо пробил, защото наистина бил състезателният кон- чудо. За всичките 51 състезания, в които участвал, той пресякъл 37 пъти първи финала. На всички останали Фар Лап се е класирал неизменно втори, трети или пети. Новозеландският жребец отбелязал и рекорди на най-малко 8 от състезанията. Това само по себе си също е забележително постижение.
Фар Лап участвал в 3 успешни “Мелбърн Купи” (най-голямото състезание в Австралия) като спечелил едно от тях. Първо място той завоювал и на “Виктория Дерби”, “Дерби на австралийските жокеи”, “W. S. Cox Plate” (два пъти), “Мелбърн Стейкс”, “Линлитгоу Стейкс” и още много други надбягвания.
Фар Лап е роден през 1927г. Баща му е Найт Рейд от Нова Зеландия. В Австралия е доведен като навършва 2 години. Жребецът с ярко червеникаво-кестенява разцветка пораснал до внушителните 171 см. Поради тази причина той получил няколко прякора, като Големия Ред, Червен терор, Конят-чудо, Големия приятел. Но за треньора си Хари Телфорд и конярят му, Фар Лап бил просто Боби.
Независимо че не бил чистокръвен и далеч не се славел като красавец Фар Лап блестял с други много силни качества – бил податлив на тренинг и бил бърз, ама наистина много бърз. Неговият коронен номер бил да изпреварва на финала с невероятен спринт конкурентите си, които в началото на трасето често го оставяли на последна позиция.
Тези невероятни качества на Фар Лап, както и факта, че станал фаворит без породиста кръв и във времето на Голямата депресия, превърнали новозеландския жребец в любимец на публиката. А и в тези трудни времена Фар Лап бил най-яркото доказателдтво за обикновените изстрадали хора, че и без да са родени в дворец, те биха могли да постигнат успех в живота.
Освен възторжени привърженици обаче Фар Лап имал и явни и скрити врагове. Някой от тях се опитал да го застреля в една съботна сутрин на 1930 г. точно преди старта на “Мелбърн къп”, която той в крайна сметка печели. След този инцидент стопаните му станали изключително бдителни и предпазливи.
След като се доказал като безспорен фаворит в Австралия Фар Лап бил поканен да участва в “Акуа Калиенте Хендикап” – състезание с награден фонд от 50 000 долара, което се провеждало в Мексико. Възможността да се яви на състезания в Америка, където го очаквали нови предизвикателства и по-големи парични награди от тези в Австралия, не била за изпускане. Затова собственикът на Фар Лап качил жребеца на кораб, за да го транспортира през Тихия океан. Фар Лап пристигнал в дъждовния Сан Франциско, след което пропътувал още 400 мили (640 км.) в конска каравана до Тихуана, където било доста горещо. В същото времето в родината на Фар Лап било зима.
Друго неблагоприятно за новозеландския кон обстоятелсто е, че трябвало да носи 55 кг. повече от конкурентите си и да се състезава срещу най-добрите коне на Америка, които също пристигнали в Мексико, заради високия (за времето) награден фонд. Плюс това Фар Лап се състезавал на непривична за него настилка, а не на хубавата и добре поддържана трева, с която бил свикнал.
На всичко отгоре при пристигането си в Мексико той тъкмо добивал своята зимна “одежда”, тъй като организмът му се подготвяло за австралийската зима, а не за мексиканската пролет. Освен това Фар Лап страдал и от сериозно нараняване на копитото. Взето накуп всичко това би трябвало да остави гостенинът да почива в коюшнята, още повече че заради нараняването на копитото той тряблвало да носи тежки подкови за първи път в живота си…
Но австралийският Голям Ред бил готов за поредното предизвикателство. Стартирал бавно, също така бавно печелел преднина и накрая – на финала, в типичния си стил пристигнал първи. Така – от последно място на старта, той спечелил надбягването с цели две дължини за рекордното време от 2 минути и две секунди, изпреварвайки с 1,5 секунди последния рекорд.
Фар Лап станал сензация. Всички вестници ликували от победата му, наричали го Супер конят, Австралийското чудо и какво ли още не.
След този фурор Фар Лап заминал на север, за да се подготви за състезателна кариера в САЩ. Уви, това не станало.
Преди следващото си състезание в Менло Парк, Калифорния, Фар Лап се разболял и въпреки всички усилия да бъде излекуван, славният кон умрял на 5 април 1932г., едва на 5-годишна възраст. Дълго време след смъртта му имало подозрения, че той е станал жертва на нечии целенасочени действия, но това никога не било
