Думата „мустанг“ идва от испанската дума „mesteno“, която означава бродещ или кон без стопанин. В продължение на столетия тя дотолкова навлиза в речника на местните жители, а по-късно и на първите английски и френски заселници, че и в наши дни дивите четирикраки, обитаващи земите на Северна Америка, носят това название.
Всъщност в тази част на земното кълбо първите представители на конете, такива каквито ги познаваме днес, се появяват още преди три милиона години, но в резултат на различни природни катаклизми преди десет хиляди години те изчезват напълно. Триумфалното завръщане на благородните животни в Северна Америка става възможно благодарение на първите испански конквистадори Кортес и де Сото, които пристигат, яхнали едни от най-добрите представители на андалуската, берберската и арабската раси.
Индианците Пуебло бързо усвояват умението да яздят, след което го разпространяват и сред останалите си събратя по континента. През 1680, когато местните жители въстават срещу испанското господство и кастилските заселници панически напускат земите си, се оказва, че хиляди коне остават без стопанин и сами започват да се грижат за оцеляването си. Във вековете след това индианците, английските заселници, а по-късно и американските трапери, често се „снабдяват“ с расови и бурни като нрав коне, именно от стотиците стада диви мустанги. А за качествата им едва ли е нужно да се обяснява много, тъй като всеки е чел в юношеските си години увлекателните романи на Карл Май и Майн Рид…
Като характеристики на расата би могло да се изтъкне това, че мустангите се срещат във всякакъв размер и цвят. Приблизителната им височина обаче е около 155-175 см., но съществуват и по-високи екземпляри. Най-типичният за расата цвят е червеникавокафявият, но и тук бихте могли да се натъкнете на множество изключения.
