Тракенен една от най-старите породи коне. В сравнение с всички останали, Тракенен е с топла и буйна кръв. В днешно време е идеалният кон за състезание. Често е използван да подобрител на други породи.
Порода Тракенен произлиза от Прусия – територия, част от днешна Полша. В началото на XIII век провинция Прусия е колонизирана от “Ордена на Кавалеристите“. Армията на тевтонците създава породата Тракенен. За основа използват гена на породата Швайкен. Това са бързи, едри коне, природно интелигентни и с голям кураж. През 1732 г. Федерико Гулиемо I от Прусия създава кралската скудерия Тракенен, която се превръща в най-значимата в цяла Прусия. Там са се отглеждали жребци и коне за впряг, както и за транспорт. По-късно в конефермата се селектират и бойни жребци – за впряг и езда по време на война. През 1913 година повечето представители на порода Тракенен са чистокръвни. Височината им тогава достига до 163 см.
Тракенен, наподобява чистокръвният Английски жребец със своето оформено тяло и Арабският кон със своята пъргавост и нежност. Той е отличен кон за състезания и да подобрява останалите раси. Отличен кон за езда. Много издръжлив и е идеален за прескачане на препятствия. Тези му характеристики спомагат за използването му и в модерна дресура. По време на Олимпиадата в Берлин през 1936 година печели всички медали.
Тракенен е чувствителен, предан и лоялен към стопаните си.
Екстериор:
- Уши – винаги изправени
- Очите – добре оформени и разделечени
- Врат – дълъг и елегантен
- Раменете са добре оформени
- Цветът на Тракенен може да бъде всякакъв
- Копитата – здрави и широки като на другите топлокръвни коне
Най-известните развъдници на Тракенен се намират в Германия, Полша, Швеция, Русия и САЩ.
През 1947 г. се създава асоциация на Тракененската порода. Организацията закриля и се грижи за породата Тракенен, а асоциацията води регистър, в който се вписват всички чистопородни приплоди.
Породата притежава символ или по-точно знак, който е традиционен само за нея. В миналото се е наричал Прусиано Ориентале.
Знаете ли че…През 1932 година умира най-известният жребец на име Темпелхутер. Той остава потомство от 54 жребчета и 60 кобили. „Дъщерите” на Темпелхутер дават началото на друга важна линия в конното родословие – Динго.
