В официалните архиви липсват документи, но доайените от спортните среди сред миньорите са единодушни, че основателят на състезанията по конен спорт в Перник е Йордан Йонев (1924-2006 г.). Йонев произхождал от „Прогонския“ род. Цял Перник и околията го знаят обаче като Данче Прогонски. Още от дете обичал конете, а ездата за него била любимо занимание. През 1942 г. Данче сбъдва детската си мечта и постъпва войник в Софийския ескадрон. Там изучава тънкостите на конния спорт и се запознава с най-добрите ездачи в България. След военната служба Йордан Йонев (Данче) се връща в родния си Перник и започва работа в Мината, а конете са му хоби. По повод Тодоровден и различни празнични събития на града сам инициира различни конни състезания, които събират огромен брой публика.
През 60-те години на миналия век конният спорт в Перник е в своя разцвет! Селектират се елитни коне, подбират се добри ездачи, а по задание на ръководството на Мината до градския стадион се изгражда полигон за конни състезания, който и днес е известен с името „конното игрище“. Липсват каквито и да е документи за първото ръководство на конния спорт в града и първите организирани от него състезания. В книгата „Българският конен спорт през 1945-1989“ с автор Лазар Даков са публикувани ценни снимки и класирания в републиканските първенства и турнири, според които през 1962 г. за първи път името на „Миньор“ се появява в София на републиканско първенство. Първите състезатели, които са участвали, са Иордан Йонев (треньор), Любомир Пенев, Павел Котев, Константин Цветков, Борислав Борисов, Женя Кулински, Петър Стойков и др. А през 1968 г. на националната конна база „Хан Аспарух“ Стефан Пенчев от Перник в гладкото бягане на 1800 метра печели първо място.
По това време изгрява и талантът на 14-годишния Любомир (син на Йордан Йонев), който на конкур-ипик с височина 110 и 120 см. печели първо място, а на 130 см – второ. През следващите десет години спортната кариера на Любомир върви нагоре. Той става национален състезател, печели призове от различни първенства и турнири, а след закриването на спорта в „Миньор“ се състезава в ЦСКА и други софийски отбори.
В началото на 80-те години на миналия век започват тревогите за конния спорт в Перник. Физкултурно дружество „Миньор“ жъне успехи, увеличава спортовете, но успоредно с това набъбват и финансовите разходи. В брой 29 от май 1971 година във вестник „Димитровско знаме“ четем статия под заглавие: „Малко за успехите, много за огорченията!“ Дописката информира читателите, че пернишките състезатели по конен спорт са доминирали над останалите съперници от цялата страна. На паркурите на 1,20 и 1,30 м е победил младият ездач Любомир Йонев с жребец Цех oт Перник, следван от съгражданина му Любомир Пенев. „Зарадвани от успеха на пернишкия отбор ние се отправихме към неговия треньор Йордан Йонев, за да го интервюираме. Очаквахме да чуем само оптимистични изявления, но останахме излъгани. „Огорчението надделя.“ – пише в материала си Р. Шекерджиев. „За подготовката на нашите ездачи, постигнатите резултати говорят сами твърде красноречиво! – споделя Йордан Йонев. – Но отношението на дружеството към този спорт не е на нужната висота. А аз чувствам, че мога да работя още дълги години, освен тези 33, които съм посветил на любимия спорт. Откровено казано, не се смятам в истинския смисъл на думата за треньор, след като всяка сутрин потеглям в 4 часа на работа в рудник „Д. Благоев“, а след свършването на работното време се захващам с тренировките, придвижвам всички останали въпроси, като снабдяване на конете с фураж, подготвям ездачите. Аз съм и ковач, и сарач и какво ли не още. Имаме сили за високи постижения, но се налага с голяма болка в сърцето, да се разделя с този спорт. Даже в ръководството на дружеството ми казаха, че с моето напускане този спорт ще бъде ликвидиран от всички техни списъци. В живота си имах за цел да оставя благородна следа след себе си, а именно да допринеса за развитието на този красив спорт в нашия град и да привлека към него повече младежи. Но като че ли това ще си остане моя несбъдната мечта. Трябва да се помисли за материалната база и условията за работа на тази секция, да се разбере важността на увеличаващия се брой момчета, решили да се посветят на конния спорт, време е да се отреди заслужаващото внимание към тружениците на този спорт. Иначе последиците биха били не съвсем благоприятни.“ – така отчайващо завършва материалът от 29 май, 1971 г. на в-к „Димитровско знаме“.
Въпреки трудностите Йордан Йонев не се предава. С всеотдаен труд треньорът се радва на популярност сред спортните среди. Често е определян за главен съдия или комендант на първенствата. През 1974 г. в чест на Деня на миньора на 24 август на конното игрище в Перник се провеждат състезания с участието на ездачи от „Миньор“, ЦСКА „Септемврийско знаме“, конния ескадрон при МВР и ДФС, „Червено знаме“ – Радомир. Синът на Данче – Любомир Йонев, печели I място, на II е Стефан Пенчев от конния ескадрон, а третото място отново е за перничанин – Петър Стоилов от „Миньор“. Наградите връчва председателят на БОК и на Българската федерация по конен спорт генерал – полковник Владимир Стойчев.
След няколко години обаче, въпреки ентусиазма на Данче и намесата на Федерацията, закриването на конния спорт в Перник е факт.
Възраждане, подписано с името на Любомир Димитров Пенев (Баци) (1949 – 2010)
След 25-годишно прекъсване конният спорт в Перник възкръсва. На 9 март 2000 г. с решение на Пернишкия окръжен съд е създаден клуб по конен спорт „Давид“ с председател Мария Пенева, дъщеря на Любомир Пенев (Баци), който е треньор на клуба, а синът му един от състезателите. Всички от фамилия Пеневи запретват ръкави, за да възвърнат спортната слава на конните дисциплини в града на миньорите. Започват с 5 коня. Любомир Пенев помни всички терньорски и житейски съвети на Данче Прогонски. Любо Пенев, когото екипът ни имаше удоволствието и честта да познава лично, бе земен човек, патриот перничанин. От 1966 г. до 1973 г. се е състезавал от името на „Миньор“, в актива си има много призове от различни състезания по прескок и обездка. През цялото време като състезател и треньор покрай него израстват дъщеря му Мария, родена през 1974 г. и синът му Димитър, който е набор 72, и естествено състезател по конкур-ипик. Днес Димитър Пенев е старши треньор в клуба и се занимава активно с деца от спортното училище „Олимпиец“ в Перник и работи по различни програми.
В близо 15-годишната история 2010 г. е най-успешната за клуба с най-много отличия и награди. Тя ще се запомни и с безвъзвратната загуба на доайена в пернишкия конен спорт – Любо Пенев (Баци). Докато не го поваля коварната болест, той е на своя пост като баща, почетен председател на клуба, състезател, треньор, наставник.
През следващите години успехите на клуба се затвърждават. Боян Цанев е едно от имената в клуба, който оставя ярка следа в колекцията от спортни трофеи на клуб „Давид“. Цанев е лидер в републиканските първенства и турнири. Спортните рубрики на пернишките вестници са изпълнени с постиженията и името му. Умело му пригласят Димитър Пенев и младите надежди в клуба. Така в историята на клуба най-много отличия е донесъл Боян Цанев, след него се нареждат Марин Маринов, Живко Борисов, Надя Пейчева, Борислав Борисов, Димитър Пенев, Цветан Богев, Елизабета Игнатова, Светослав Валентинов и др.
Днес конен клуб „Давид“, макар и трудно, непрекъснато се разширява и модернизира. Броят на конете се увеличава. Клубът залага на обучението и подготовката на местни кадри – трима от тях са дипломирани специалисти от НСА, а четирима са възпитаници на Тракийския университет в Стара Загора. Изграденият втори допълнителен манеж позволява непрекъснато да се увеличава броят на ездачите от различни възрастови групи. Състезатели и коне от клуба са участвали в снимането на филмите „Спартак“, „Юлий Цезар“ и театрална постановка на местността „Кракара“. Във витрината на славата на Клуба блестят награди от държавни първенства, регионални и международни турнири.
